Началото на новия сезон за Театър София започна с нова и доста модернизирана интерпретация на познат гръцки мит. Разказът за „Херкулес vs Авгий“ (Херкулес VS Авгий), по текст на Ивайло Христов и с режисьор Антон Угринов, е предаден на сцената през леко горчивата призма на съвремието, а темите, които засяга, са определено непреходни. Поради продължаващия ремонт на сградата на Театър София, играта на изключително усмихнатия и пълен с ентусиазъм актьорски екип можете да гледате на сцената на Théatro отсам канала ( „ХЕРКУЛЕС VS АВГИЙ“ – Théatro). 

В динамичните роли ще видите Гринго-Богдан Григоров, Ангела Канева, Юлиян Рачков, Михаил Милчев, Даниел Кукушев, Елеонора Иванова, Владимир Солаков, Николай Димитров, Димитър Стойнов и Дениза Павлова. Сценограф е Свила Величкова, а художник костюми – Ясмин Манделли. Композитор е Христо Намлиев, а хореограф – Мариела Димитрова. На последно, но със сигурност не по важност място, впечатлява и работата на Елена Дечева на пиано, както и кабаретните изпълнения на Виолета Борисова, Десислава Иванова и Марина Атанасова.

Сюжетът

„Херкулес vs Авгий“ е модерна интерпретация на класическия мит за Херкулес, свързан с неговия пети подвиг, известен като почистването на Авгиевите обори. Прочитът на Угринов пренася митологичния герой в света на модерната политика, абсурдната бюрокрация и моралния обществен разпад и го изправя пред изпитание. Изпитание, което се оказва непосилно дори за герой като него. Херкулес и спътниците му се сблъскват с непробиваема стена от апатия, конформизъм и глупост и лека-полека започват да осъзнават, че с физическа сила не може да се постигне нищо.

Пиесата е пронизана от ирония, сарказъм и хумор, които описват не толкова самата мръсотия, колкото човешката готовност да се живее в нея и липсата на нравствен идеал. А въпросът е – 

кой е днешният Херкулес?

Угринов поставя зрителя пред огледало – смешно и болезнено актуално, което да ни напомни, че държавата, в която живеем, всъщност зависи само и единствено нас и ако искаме промяна, тогава сме длъжни да започнем първо от себе си.

Впечатленията

Въпреки че „Херкулес vs Авгий“ определено залага на комедийния жанр и актьорският екип безспорно влага много усилия, за да развесели критичната публика, заслушайте се внимателно в думите, с които героите ни преразказват ситуацията на съвременната Елида. Това е една уж модерна държава, но с едно доста затънало в проблеми и изостанало в развитието си общество. И макар че неколкократно се повтаря (дори една идея повече за моя вкус, признавам! Най-голямата ми критика към текста!), че хората буквално са затънали в чували с нечистотии, то най-пагубното е, че съзнанието им е оковано във вериги и апатия. А когато едно общество ментално се окаже на това ниво (можем да го наречем и дъно), то дори и най-силният и почетен герой от миналото или настоящето да се нагърби със задача за спасението му, мисията ще бъде неуспешна.

Тъжно е, че темите за свободата, за достойнството, за честта, за корупцията, за апатията, за статуквото, за упадъка и за лъжите звучат толкова актуални за ситуацията и в нашата държава днес. Още по-тъжен е изводът, че развитие може да има само и единствено, когато се промени гражданската енергия и обществената нагласа, защото и днес като цяло хората обичат трудните промени да ги направи някой друг или да паднат готови от небето. Ние, обикновените хора, трябва да се научим, че не можем да поверяваме живота си нито на политици, нито на митични герои и безучастно да очакваме, че те ще го направят чудесен. Всеки гражданин има своето място и тежест в обществото и единствено когато се осмели да тежи на мястото си, може да се постигне някаква промяна и напредък.

И най-важното – така е било някога. Така е сега. Така и ще бъде.

Само когато хората проумеят, че промяната е в ръцете на всеки един от тях, ще могат и да заживеят китния бленуван живот. Редът, законността и свободата не са дадености. Пък а дано имаме късмета и да заживеем в общество, в което дори хората от привилегированото статукво като Авгий дълбоко в себе си също да бленуват за по-добър живот и справяне с мръсотията… защото някак в действителността не съм убедена, че съвременният Авгий се вълнува особено от благополучието и спасението на другите. Той си е останал същият, по класическия мит – безскрупулен, надменен, с цел да унижи, да оскърби и да замаже очите на хората с лъжливо желание за промяна.

Хареса ми, че пиесата прокрадва всички тези житейски мъдрости по лек и ненатрапчив начин. Това става през усмивки, през примери как спокойно и с емпатия може да се предават знания и ценности, през усещане за лежерност дори. Тежките истини се казват с музикален съпровод и танц и, разбира се, с много хумор и лека ирония. Оцених доста този елемент, защото моето очакване беше, че ще има малко повече допирни точки или препратки към оригиналния мит. Така че със сигурност се пригответе за една наистина осъвременена за времето си история. И пак стигаме до въпроса, зададен по-горе – кой е Херкулес? А отговорът е – днес той може да бъде всеки един от нас.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.