Представен премиерно в „Особен поглед“ – програмата в Кан, която обръща специално внимание на интригуващи, провокативни, неконвенционални киноистории, новият филм на режисьора Константин Божанов „Безсрамните“ бе възнаграден с овациите на публиката и филмовите специалисти. Филмът е копродукция между Швейцария, България (Клас филм), Франция, Тайван и Индия, а изпълнителката на една от главните роли в него – Анасуя Сенгупта получи приза за най-добра актриса в конкурсната програма. Тя стана и първият индийски актьор в историята на Кан, удостоен с такава награда, и незабавно се превърна в звезда в своята родина.

Самата история за създаването на този филм е изключително интересна – работата на Божанов по идеята започва преди повече от десетилетие, като началото е поставено с книгата на Уилям Далримпъл „Девет живота: По следите на свещеното в съвременна Индия“ и желанието на Божанов да направи документален филм, в който да се преплитат четири различни истории от тази книга, една от тях е на проститутка от Карнатака, северна Индия. По време на проучването на режисьора  се ражда и идеята за любовна история, която постепенно се превръща в основа на „Безсрамните“. Документалната идея се трансформира в проект за анимационен филм за възрастни и именно когато Божанов открива онлайн Сенгупта като художник и сценограф, който би могъл да визуализира идеите му, той осъзнава, че именно тя може да се превърне в една от главните героини на неговия драматичен сюжет. Сенгупта влиза в ролята на Ренука, която е принудена да избяга от публичен дом в Делхи, след като убива един полицай. Тя търси убежище в общност на „девдаси“ в едно малко градче в северна Индия, където се запознава с младата Девика. Двете жени се влюбват, макар съдбата да им е отредила живот, от който не могат да избягат. Въпреки всичко, което им поднася реалността, те се опитват да намерят своя път към свободата…

Финализирането на бюджета за започване на снимки на „Безсрамните“, превърнал  се в игрален проект, не е единственото препятствие за реализирането му – след световната Covid-криза Индия не е толкова подходяща дестинация, а освен това е малко вероятно да се получат необходимите разрешения, като се има предвид сюжета и специфичната любовна история. Изход от тази ситуация предлага Катманду, Непал. За целия творчески екип е изключително важно дали филмът ще има шанс да се появи по кината в Индия и как ще го приеме публиката. „Най-голямото предизвикателство за мен е фактът, че аз съм чуждестранен режисьор, който разказва необичаен сюжет от реалността на Индия на индийски език. Подготвен съм да бъда атакуван от всички страни. Но е много важно да знам дали съм успял да развълнувам публиката“, споделя Константин Божанов. „Отзивите от фестивалната публика в Индия са изключително възторжени, прожекциите се разпродават моментално. Но в същото време е изключено филмът да мине през цензорния борд на Индия, което за съжаление прави широката дистрибуция невъзможна… Въпреки големите компромиси, с които се наложи да се примиря, „Безсрамните“ се доближава до типа филм, който исках да направя…

Моите филми не са реалистични, по-скоро се опитвам да създавам светове, в които влизаш и оставаш там от първия до последния кадър.“

Визуален артист, режисьор и сценарист, след дипломирането си в Националното училище за изящни изкуства в София, Константин Божанов получава магистърска степен в Royal College of Art в Лондон. След това се мести в Лос Анджелис и Ню Йорк. Дебютът му като режисьор е с документалния филм „Лимонът си е лимон“ (2001). Първият му пълнометражен игрален филм е „Аве“ (2011) с Ованес Торосян и Анджела Недялкова в главните роли, чиято премиера е в „Седмицата на критиката“ в Кан. През 2017 година „И после светлина“ с участието на Бари Кеоган е представен премиерно в конкурсната програма на Ротердам. Филмите на Божанов са представяни на над 100 фестивала в цял свят и печелят десетки номинации и награди.

В актьорския екип на „Безсрамните“, освен Анасуя Сенгупта, участват още Омара Шети (Анукша Сугуна Пушпарадж) в ролята на невинната, млада Девика, Аурошика Дей, Рохит Кокате, Мита Вашиш и др. Композитор е Петър Дундаков. Филмът е реализиран с подкрепата на ИА „Национален филмов център“.

Новите български документални филми „Желанието на Гери“, „Мила Родино“ и „Артисти за деца“ ще се срещнат с публиката на 29-ия София Филм Фест

Документалното кино е важен акцент в програмата на София Филм Фест. Всяка година зрителите имат възможност да се срещнат на голям екран с най-новите български документални творби. Сред филмите в програмата „Български документални премиери“, в която тази година ще има рекорден брой заглавия, са включени новите творби на Тонислав Христов – „Желанието на Гери“ и на Станимир Трифонов – „Мила Родино“, както и филма на Елена Панайотова „Артисти за деца“.

Световната премиера на „Желанието на Гери“ беше в програмата на филмовия фестивал в Шанхай, номиниран за наградата „Златен бокал“. Филмът на Тонислав Христов бе представен и на фестивалите CinEast, Нордиск Панорама, Вуковар филм фест, „Северно сияние“ в Беларус, а на фестивала за българското документално и анимационно кино „Златен Ритон“ в Пловдив спечели голямата награда за най-добър документален филм, приза за най-добър режисьор и отличието на гилдия „Критика“ на СБФД. Филмът представя интимен портрет на едно 18-годишно момиче на прага на зрелостта, което се справя с предизвикателствата на миналото и несигурността на бъдещето. Гери живее в дом за деца, лишени от родителска грижа във Враца, завършва гимназия и има желание да продължи обучението си в университет. С подкрепата на брат си, Гери успява да разбере защо майка им я е изоставила и се стреми да сложи край на цикъла от семейни грешки… Продуценти на новия българско-финландски филм на Тонислав Христов са Андреа Станоева (Соул Фууд) и Каарле Ахо (Making Movies).

Да разказваш увлекателно за различни епохи от българската история е завидно умение, което режисьорът Станимир Трифонов притежава и е доказал с работата си през годините, че документални сюжети могат да станат магнит за зрителско внимание. „Мила Родино“ е посветен на един изключителен българин – Цветан Радославов. През есента на 1885 година той се завръща в България от учение в Прага и Виена, където по-рано е написал „Мила Родино“. Тази прекрасна песен се разпростира по всички кътчета на страната и за кратко завладява българските сърца… След придобиване на солидно образование, Цветан Радославов е можел да заеме висока длъжност в родината си, но той остава верен на просветното дело, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. Невъобразимата му за съвременния човек скромност, наред с тихия му героизъм, са образец за творческо и човешко извисяване. „Мила Родино“ претърпява през десетилетията няколко хармонизации от композиторите Добри Христов, Филип Кутев и Александър Райчев и с указ на ЦК на БКП от 1964 година, песента е обявена за национален хилм на България. Документалният филм на Станимир Трифонов, по сценарий на Петър Русев, проследява живота на нашия изтъкнат ерудит и историята на националния ни химн. Оператор е Кирил Проданов, музиката е дело на Йордан Гошев, продуцент е Доли медия студио. Филмът получи почетен диплом на фестивала „Златен Ритон“ 2024.

Филмът на Елена Панайотова „Артисти за деца“ поема по следите на театрална програма, която в продължение на 15 години въвлича повече от 5000 деца и младежи без родители, в България и Африка, и екип от 300 артисти от четири континента. Началото е поставено в родопското село Широка Лъка, като проекти се реализират в още пет града в страната и достигат до Кения и Танзания. Мисията е обучение на артисти, които да постигат автентично общуване с уязвими общности от деца и младежи чрез изкуство. Програмата използва уникални интердисциплинарни методи за работа с млади хора в неравностойно положение, като изгражда мост между изкуството, образованието и социалната интеграция. Реализирани са над 40 проекти в сферата на сценичните изкуства и образованието, като последните шест години програмата е изнесена и в Африка.

В документалния филм „Артисти за деца“ режисьорката Елена Панайотова, пътува из Европа и се среща с различни участници през годините, били те спонсори, артисти, социални работници, директори на институции и пораснали деца, които споделят опита си за трансформиращата роля на изкуството за развитие на детето, независимо от социалното му положение. Филмът използва архивни кадри от два континента и напомня за важността на играта за човешката природа. Елена Панайотова е театрален режисьор с тридесетгодишен международен опит. Тя е доктор по театрално и кино изкуство към НБУ, дългогодишен преподавател по театър в Университета за изкуства в Утрехт, Холандия, и НБУ в София. Има реализирани над 40 театрални спектакли, селектирани на различни европейски и национални фестивали. Тя е продуцент, сценарист и режисьор; композитор е Николай Иванов (ОМ).  „Артисти за деца“ беше представен на фестивала „Златен ритон“ 2024 г. Филмът е реализиран е с подкрепата на НФ „Култура“ и направление „Кино“, програма „Култура“ на Столична община.