На Чисти понеделник хвърчилата имат своя почетен ден. Нека се отправим на пътешествие към тяхната интересна история, която започва от Далечния Изток. Малки и големи ще излязат сред природата, за да празнуват и да се надпреварват чие хвърчило ще литне по-нависоко, полет символизиращ възмогването и пречистването на душата сред дионисиевия  устрем по Заговезни.

Изглежда хвърчилото е разтворило своите крехки пъстроцветни крехки приблизително около хилядната година пр.н.е., като оттогава не е преставало да обагря по своя неповторим начин небето, от Изток на Запад. От Китай – изработено от коприна и бамбук – под формата на дракон, смятан за свещен, символ на божественото, предмет на възхищение и обожание от страна на народа, то е отлетяло доста надалеч. Вятърът го е отвял в Корея, а оттам в Индонезия  и Малайзия, за да стигне до Япония, където е обогатено с по-ярки цветове и самурайска строгост.

В Северна Индия, от хиляди години, въздушните танцьори посрещат пролетта на празници, чиито корени могат да бъдат проследени до хиндуистката митология. През 4 в.пр.н.е. в Древна Елада способният инженер Архитас от Тарант в Сицилия използвал за аеординамичните си проекти полета на хвърчилото. За по-старо свидетелство би могло да бъде смятано изображението, върху гръцки съд от класическата епоха, на девойка държаща в ръка бяла стрела намотана с нишка, един вид хвърчило, което се кани да пусне.

Като се вземе предвид, че използването на хартията все още не било познато, допускаме че в онези времена експериментите или игрите с хвърчила вероятно са ставали с канаваца, подобна на онази използвана за корабните платна чак до Средните векове. Много по-късно Марко Поло, завръщайки се от пътешествията си, донася хвърчилото в Средновековна Европа.

С течение на времето Характерът на пречистване, който мнозина придават на пускането на хвърчила, придобива естество на наслада от една забавна игра, научно вдъхновение и източник на непрестанно човешко удовлетворение от подчиняване на материята пред най-дръзките мечти и полети на човешкото въображение. В многовековната си история хвърчилото е било използвано по най-разнообразни начини, като например, за измерване на температурата и скоростта на вятъра, за изследване на атмосферата и на електрическия заряд, а дори и за въздушни снимки. Спасявало е корабокрушенци, изпращало е военни сигнали, направлявало е екипажи, дори автомобили.

В историческия си път хвърчилото е помогнало и на редица учени: през 1749 г. шотландският метеоролог Алекзъндър използва хвърчила като термометри, за да замерва и изследва температурните изменения на голяма надморска височина. През 1752 г. Бенджамин Франклин провежда прочутия си опит с хвърчило, за да докаже че светкавиците не са нищо друго освен статично електричество.

През годините 1799-1809 сър George Cayley започва да експериментира с хвърчила, за да конструира машина, която да има възможността да пренася хора по въздуха. И успява! През 1853 г. той съумява да пусне в полет първия анемоплан (от гръцкото „анемос“, означаващо „вятър“), успял да повдигне тежестта на един човек за цели четирийсет секунди. През 1833 г., този път британец-меторолог използвал хвърчилата, за да издига във въздуха въздухомери, така че да замерва и изследва скоростта на ветровете на различна надморска височина.

За гръцкия обичай Кулума – пускане на хвърчила на Чисти понеделник, хвърчилото било изработвано от децата, с или без помощта на техните родители, от обикновени материали като хартия, тръстикови стъбла, тънък канап или рафия, вестници и с остатъци от  карнавални панделки. Днес почти всички купуват готови пластмасови хвърчила, които имат множество недостатъци, като неуспешно балансиране, неподходящи опашки или просто са с неестетичен вид. За „мераклиите“, обаче, които желаят да си направят собственоръчно изработено, уникално хвърчило, има куп напътствия, от книги (но и в интернет), описващи стъпка по стъпка как се прави това.

Наименованията на хвърчилата се различават не само от страна в страна, а често пъти и в различните райони на една и съща държава. Например,  в Гърция хвърчилото в Тракия се нарича „петаки“ (πετάκι), нещо като „летало“ на Седемте Йонийски острова – „фисуна“ (φύσουνα), като най-общо шестоъгълните хвърчила се наричат „смирнакия“, тоест, „смирненчета“.

Във всяка отделна страна пускането на хвърчила придобива съвсем различно измерение, тъй като то се съотнася по различен начин към традициите, нравите и обичаите. Във всеки случай, било като игра и навик от миналото или като игра днес, но и в бъдеще, полетът на хвърчилото има силата, в различни периоди от годината за всяка отделна страна, да внася душевен подем сред всички – малки и големи, и да ги увлича в една различен, но неизменно пъстроцветен панаир на радостта. Например, в Китай всяка година се организират състезания за излъчване на най-красиво хвърчило.

Повечето от участващите в надпреварата не само наподобяват дракони, риби, птици и други извечни символи на Далечния Изток, а често пъти в тях са вградени свирки или тръби, които изваждат музикални звуци благодарение на въздуха преминаващ през тях, като по такъв начин създават омагьосваща картина, със звук. Всяка година на 5 май в Осака малките япончета очакват с нетърпение Kodomo no hi, Деня на децата. На него семействата, които имат малки момчета, имат обичая да развяват в градините си разноцветни панделки и огромни хвърчила с формата на шаран, привързани към дълга бамбукова пръчка с вятърна мелница на края.

Гирляндите и хвърчилата-шарани символизират семейството: Първото хвърчило бащата, второто – майката, а третото – детето-сина. Шаранът е силна риба, известна с енергичността и решителността си, тъй като плува срещу течението и се мята високо над водната повърхност. Така шаранът представлява  добър пример за малките японци, които също трябва да се научат как и те да преодоляват всякакви препятствия в живота с устрем и решимост. При все това, един от най-впечатляващите празници на вековните въздушни танцьори от хилядолетия вече се случва в Северна Индия и взима уникални измерения по време на празника „Basant“.

Празникът за посрещане на пролетта се случва всяка година през февруари в Лахор в днешен Пакистан и е отглас от езически обичаи от миналото. На него всички копнеят да завоюват с хвърчилото си небето, нещо което може да им бъде осигурено от използването на най-добрите материали и особено на най-здравия канап. Заедно с материалите, онова, което предопределя победата, е също умната отбрана, динамичните атаки и умелото направляване на хвърчилата, което обикновено става от терасите на къщите.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

Публикацията е по електронния сайт „Катиуса“ (www.katiousa.gr), името на който на гръцки може да означава и игрословица с „Катюша“.

Трапезата за Чисти понеделник

Спирос Василиу (Галаксиди, 1903 – Атина, 1985) е един от най-известните гръцки художници от двайсети век, от най-открояващите се представители на т.нар „Поколение на Трийсетте години“ в гръцкото изобразително изкуство и изящна словесност. Ученик е, в атинската Художествена академия, на друг голям художник – Николаос Литрас. Творчеството на Василиу е повлияно от фламандските майстори и барока, от живописта на Фотис Кондоглу с нейните византийски веяния. Сред обичните му теми са рисуването на близкото, домашното, познатото и конкретното, които той пресъздава с лирически реализъм, както пише редакторът в списание „Ардин“  Костас Самандис.

Художническата му вселена е вече формирана към средата на трийсетте години, за да бъде дообогатена през четирийсетте години на миналия век от преживяното по време на хитлеристката окупация в Гърция (1941 – 1944), период през който Василиу сътворява множество графики с национална значимост и съдържание, и се развива още повече в следващите четири десетилетия.

През 1950 г. художникът изобразява една от любимите си теми: традиционната трапеза за Чисти понеделник. Освободена от всякакви излишества. Кръглата метална масичка, като тези в гръцките кафенета,  е приготвена  да посрещне скъпи приятели и всички заедно да отпразнуват първия ден на Четиридесетница.

В картината на художника „Трапезата за Чисти понеделник“ се откроява привързаността на художника към обикновените неща от всекидневието, към всичко на пръв поглед незначително, към предмети знакови за един свят, който си отива. В неговите платна традиционните ястия върху масата, или предмети от вехтошарски плотове и антикварни дюкяни, се изпълват с нов символичен смисъл, въпреки тяхната смиреност и невзрачност. В маниера на художника прозира връзката му с византийското изкуство, както и с това на барока.

Костас Самандис коментира известната картина на Спирос Василиу:

„Никое друго платно не предава в такава пълнота духа и същината на Чисти Понеделник. Върху една от най-известните картини на художника виждаме желязна трикрака масичка върху тераса с изглед към планината Имитос. Часът е обеден, както подсказват сламената шапка, а и облегнатото хвърчило, след неговото пускане сутринта. Най-вече това показват наредените върху масата безквасен хляб „лагана“, маслини, халва, тарама, зелена салата с маруля и пресен лук, каничка с рецина и две чаши. До краката на масичката са облегнати небрежно хвърчило, сламена капела и кривак. Долу вдясно върху стената се вижда детска рисунка в която е вписан и подписът на художника, датиращ творбата му.

Проникната от народния дух, цялата картина е възхвала на ценностите на обикновения всекидневен живот, на същината която се крие в умереността, а не в прекомерността. Химн на традицията на страната, но и на обикновените хора, които я населяват“.

Празникът в Гърция Катара Дефтера или Чисти понеделник е един от начините за посрещане на пролетта чрез пречистване, всички заедно във всеобщо веселие да се отърсят от наслоенията на зимата и да подготвят душите си за Великия пост, да изгонят лошите мисли от домовете и сърцата си. Символно изражение на този стремеж към възвисяване на душата и нейното доближаване до Бог е пускането на хвърчила. Чрез техния летеж душата се доближава до божественото начало. Малки и големи излизат от сутринта на Чисти понеделник (в Гърция Катара Дефтера е неработен ден), по поляни и паркове, обикновено на по-високи и ветровити места, обичайните за Атина са хълмовете Филопапу, Стрефи, тези във Филотеи или Палио Психико, планината Имитос и др. Забравили за възрастта, деца и родители дружно отпускат макарите на хвърчилата, небето се изпълва с техните разноцветни криле, като всеки се стреми неговото да полети по-нависоко.

Отминали са Цикнопемпти (предпоследният четвъртък преди Великия пост, когато по традиция се яде жарено месо) и карнавалът, хората са казали сбогом на месото (лат.: carne vale), еквивалент на гръцкото Апокрео (Απόκρεω), оттам и името на празника Апокриес (Απόκριες). През трите седмици преди Чисти понеделник, когато започва Великденският пост (Велика Четиридесетница), започва Постният Триод, подвижен период в православната традиция от Неделя на Митаря и Фарисея до Възкресение Христово. Постният Триод включва подготвителните седмици преди Великия пост и седмиците на Великия пост, като подготвителните седмици свършват на Сирни Заговезни. От Възкресение и до една седмица след Петдесетница следва т. нар. Цветен Триод.

От една страна карнавалната традиция в Гърция е повлияна от западноевропейската, поради близостта с Италия, а от друга, нейните корени могат да бъдат проследени до древността с пиршествата и шествията в чест на бог Дионис.

Тази година, за отминалия на 18 март празник Чисти понеделник,  атинският вестник „Еспресо“, известен с клюкарския си и жълт профил, публикува заслужаващ внимание фоторепортаж за „ИСТОРИЧЕСКИ „КУЛУМА“ НА ХУДОЖНИКА СПИРОС ВАСИЛИУ В НЕГОВИЯ ДОМ ДОМ-АТЕЛИЕ ПОД АКРОПОЛА“

Чисти понеделник 1925 година. Един младеж, който следва в Атинската академия за изящни изкуства, името му е Спирос Василиу, събира за пръв път всички свои състуденти в дома си за едно различно ознаменуване на началото на четирийсетдневния пост преди Великден.

Целта на Василиу е да пренесе в сърцето на Атина атмосферата на родния си градв Западна Гърция – Галаксиди,  с тамошното традиционно празнуване на Чисти понеделник. Спонтанно начинание, което ще постави началото на една „институция“, тъй като от края на Втората световна война и в продължение на цели шейсет години тя бива „подслонена“ в неговия легендарен дом-ателие, намиращ се на улица  „Уебстър“ № 5, в сянката на Акропола. Там художникът, понякога дегизиран на кръчмар, посреща гостите на карнавалния маскарад за Чисти понеделник, останали в историята не само на квартала около атинския хълм Филопапу, където е едно от традиционните места за пускане на хвърчила на този ден, както е обичаят (гр.: Κούλουμα/ Кулума).

Маскирани политици, корабособственици в безупречни карнавални одеяния, заедно с техните елегантни съпруги, художници, поети, актьори, режисьори, посланици, любители на изкуството, близки приятели и обични съседи, но и обикновени минувачи, след народния гуляй с безквасен хляб „лагана“, морски дарове, тарама хайвер и халва на хълма Филопапу, всяка година заявяват „присъствие“ на прословутото Кулума празненство в дома наутвърдения художник Спирос Василиу. Там ги посрещат неговата съпруга Кики и двете им дъщери Димитра и Дросула, всички заедно превръщайки годишното семейно събиране в уникално събитие, придобило легендарни измерения в Атина през шейсетте и седемдесетте години.

Фестивал на изкуството

В действителност това не било гуляй или празненство, а годишен традиционен фестивал на изкуството и духовността. През салона в историческата неокласическа сграда на „Уебстър“ № 5 по различно време са преминали всички атински забележителни личности: от втория гръцки поет-нобелист, удостоен през 1979 г. със световното отличие – Одисеас Елитис,до художника Янис Моралис и актрисата  Алики Вуюклаки и нейния съпруг актьора Димитрис Папамихаил. От забележителния лекар Ангелос Катакузинос и съпругата му Лито до актьорите Алекос Александракис и Ноника Галинеа. От известния журналист, фейлетонист Фреди Германос, единствения грък отразил през 1969 г. в Кейп Канаверал – като кореспондент на вестник „Апогевматини“ – скока на човечеството към Луната, (десетина години по-късно по книжарниците са появява първият му роман – научна фантастика, „Враждебната планета“), до родения в Цариград през 1918 г. художник, куплетист, карикатурист и драматург Бост (Мендис Бостандзоглу) и световноизвестния композитор Микис Теодоракис. От бившия гръцки крал Константин до депутата Павлос Вардиноянис и неговата съпруга Лида Катакузину. Естествено сред гостите за празника е бивал и по-сетнешният гръцки президент Константинос Караманлис, тогава министър-председател, опитвайки от домашно приготвените вкусотии на домакинята Кики Василиу, след обичайното всенародно веселие на хълма Филопапу.

Често пъти песните и танците продължавали два-три дни, в присъствието и на известния музикант, композитор, изпълнител и на песни в стила ребетика Йоргос Замбетас, оставил ярка диря  в гръцката градска песен с таланта и удивителните си изпълнения, един от малцината, които страната признава за „шоумени“ на това артистично поприще. Автор на „химна“ на петдесетгодишните, едноименната песен «Ο πενηντάρης». Както казва самият Замбетас, песента е актуална за всички: „.. Който не е на петдесет, ще стане“.

Когато през март 1985 г. художникът известен с неговите 6 000 платна си отива от живота, Спирос Василиу успява да отпразнува Кулума – празника на хвърчилата в онази година, заобиколен от деца, внуци и обични приятели, както той искал. Почитайки паметта му и любовта му именно към това живописно пиршество преди поста, неговата съпруга Кики продължава да го „оркестрира“ в дома им, до смъртта си. Двамата се женят през април 1941 г., в деня когато германските войски влизат в Атина. Затова и бракосъчетаването им се състоява не в църква, а в този щастлив дом, винаги пълен с народ, радост, веселие, изкуство,цветове и любов.

Коренякът атинянин, легендарен майстор на мъжката елегантност  Сандис Пападатосказва пред „Εspresso“ за историческото празнуване на Кулума в дома на Спирос Василиу: „Янис Царухис идваше пръв и си тръгваше последен. Носеше със себе си цял гардероб, разписваше, сякаш даваше автографи, хвърчила, танцуваше без прекъсване, беше луд по пържените калмарчета и тарама хайвера и на  тръгване взимаше със себе си каквото бе останало от бюфета за Саракости (Четиридесетнница)“. Периодът на изпитание и пречистване преди Възкресение неизменно е предшестван от карнавален празник, за да започне подготовката на тялото и душата, с пост и въздържание от проявления на радост, и това да продължи в дните до Пасхалната неделя. Всички гости облажавали готварското майсторство и рецептите на домакинята Кики Василиу, а барба-Спирос, както наричали художника неговите близки приятели, неизменно вписвал в разпращаните до тях покани прочутите „повели на Василиу„, от рода на „господата да носят мустаци, дамите – капели и чадърчета, децата хвърчила“.

Обичаят кира Саракости (в свободен превод от гръцки: „Стрина Четиридесетница“) се корени в най-новата гръцка традиция, тъй като под различна форма, но с една и съща символика, той се среща и в културата на понтийските гърци, с наименованието „Кукурас“. Този стар гръцки обичай не е нищо друго, освен импровизиран календар за отброяване на дните на Великия пост, до Пасха, официалното начало на който е Чисти понеделник.

В повечето домове този календар бил изработван от хартия. Рисували образ на жена с широки поли,  с кръст на главата, с молитвено скръстени ръце, без уста – заради поста, и със седем крака – по един за всяка седмица от Великия пост (Велика Четиридесетница /Μεγάλη Σαρακοστή).

Като се започне от Чисти понеделник, след Сиропустна неделя (Неделя на Прошки), за всяка събота, която отминавала,  откъсвали по един крак и така знаели колко седмици остават до Великден. На Велика събота откъсвали и последния крак и това късче хартия скривали в суха смокиня, от онези, които били изсушили през лятото или в хляба, който изпичали във Възкресната нощ. Вярвали, че на когото са паднел хартиеният крак на Кира Саракости в резена хляб, който му се полагал, или в смокинята, която взимал от кошницата, щял да бъде късметлия, щял да му е за кадем.

Освен от хартия, в различни части на Гърция замесвали Кира Саракости от тесто, с брашно, сол и вода.

Така вярващият народ се улеснявал в отброяването на седемте седмици (всяка седмица е и празник) на Великия пост: Православна неделя,  Неделя на Свети Григорий Палама, Кръстопоклонна неделя, Неделя на свети Йоан Лествичник, Неделя на Света Мария Египетска, Връбница и седмата – Пасхалната неделя.

Здравка Михайлова