Антарктида е една студена, но много красива приказка за учените ни. България е една от 53-те държави, подписали Антарктическия договор, който дава право за извършването на научна дейност на Белия континент. Той разглежда Антарктика като научен резерват и установява свобода на научните проучвания и забрана на военната дейност.

Основите на Българската антарктическа база (БАБ) са положени през 1988 г., а по-късно с указ на президента Желю Желев тя получава името „Св. Климент Охридски”. От 1995 г. на нея функционира действителен пощенски клон 1090 на Български пощи. През 2003 г. се появява първата православна постройка на Антарктида – параклисът „Св. Йоан Рилски“, а през 2009 г. са построени двете нови сгради, където понастоящем са разположени научната лаборатория, медицинския кабинет и спални помещения.

Нашата постройка, известна като „Куцото куче“, става първият действащ музей в Антарктида през 2015 г. През февруари 2023 г. България отбеляза още един исторически успех – корабът ни “Св. св. Кирил и Методий” достигна остров Ливингстън, като стана първият ни военен научноизследователски кораб, който достига Ледения континент. Ръководител на тази 31-а мисия е проф. Христо Пимпирев, който отбеляза и 70-годишния си юбилей на борда на кораба.

За книгата

Ако има човек, който най-добре може да разкаже приказката ни за Антарктида и да е изстрадал всяка нейна страница, това е именно проф. Пимпирев. В своята книга „Антарктида – студеният юг“ (Изд. Авлига) той обобщава наученото и видяното от общо 25 български експедиции, проведени до Белия континент. Разказва на изключително достъпен език за природата, флората, фауната и хората на най-южния континент на планетата. Разбира се, най-важният резултат от проведените експедиции е изключителният научен принос, който благодарение на тях даваме на света. Антарктида е мястото, от което по неопровержим начин може да се наблюдава глобалното затопляне и още много други природни феномени. Книгата е богато илюстрирана с уникални цветни фотографии, направени от участниците в експедициите и съдържа най-актуалната информация за работата на българските учени на Антарктида.

Антарктида променя животи. Книгата на проф. Пимпирев дава различни гледни точки към преживяването на Ледения континент, към срещата на човека и науката с природата. „Антарктида – студеният юг“ е книга пътуване, пътеводител и същевременно филм. Увлекателен и емоционален разказ за живота сред ледове и пингвини. Тя е и личен дневник на човек, дръзнал да преодолее страха и да намери хармония там, където никой не би предполагал. Животът на Юг има своя логика и дисциплина. Проф. Пимпирев ни предлага неговия вълнуващ поглед, в който тишината се среща с вятъра, а денят и нощта се сливат.

Впечатленията

Моята любов и интерес към Антарктида са от сравнително скоро; какво са едни шест-седем години на фона на близо четирите десетилетия труд на учените ни там. По тази приказка ме запали пътешественичката Изабела Шопова, която се присъединява към една от експедициите ни и разказва за преживяното в „На юг от разума“ (Изабела Шопова: Единствените пречки по пътя към мечтите ни са тези вътре в нас | Jasmin.bg).

Изабела Шопова: Единствените пречки по пътя към мечтите ни са тези вътре в нас

Книгата на проф. Пимпирев е по-кратка и се чете буквално на един дъх. Тя обаче е свидетелство от първо лице на всяка трудност и премеждие, през които нашите учени е трябвало да преминат, за да поставят страната ни на картата на Студения континент. Проф. Пимпирев е подбрал най-важните и интересни факти не само по отношение на българското присъствие на Антарктида, а и по отношение на нейната история, човешкото присъствие на континента като цяло и уникалната природа на тази част на Земята. Важна роля в разказа имат и животните, които обитават тези земи. И ако всеки пейзаж е обрисуван с истинско възхищение и преклонение, то всяка среща с някой местен герой е повод и за малко смях.

Не мога да скрия, че най-любимите ми разкази бяха тези за обитателите на студената земя и начина, по който посрещат туристите. Наистина е смайващ манталитетът и желанието за общуване на тези животни, приспособили се да прекарват дните си на това студено и изолирано място. Безспорно е привилегия да можеш да се докоснеш до тази уникалност на флора и фауна и да я изучаваш. Още по-голяма привилегия е да се сдобиеш с приятелче, от онези с папионките и веселата походка, например, и то да иска да споделя с теб времето си. Стига да не ти се разсърди, разбира се! В аржентинската база са си научили урока (вижте откъс от историята в цитатите).

Не на последно място, книгата на проф. Пимпирев е доказателство за неговата упоритост и постоянство да постави страната ни на картата на този далечен континент. „Антарктида – студеният юг“ е не просто личен разказ на един безстрашен пътешественик и учен, а е и история на една кауза. За съжаление, живеем във времена, в които научният прогрес и работата на учените като цяло не са сред топ новините и популярните теми на обществото. И да, факт е, че езикът на учените като цяло не е достъпен за масовата публика. Проф. Пимпирев съзнава, че за да направи мисията ни на Студения континент успешна, тя трябва да бъде популяризирана. И го прави. От години нашата база посреща не само учени, а и гости – политици, журналисти, общественици – както българи, така и чужденци. Тръпката и преживяването на антарктическата магия вършат останалото. Така до нас достигат книги като „На юг от разума“ и кратки видео поредици за живота в българската база (като тази на журналиста Живко Константинов – (29) Ела в Антарктика на борда на българския военен научноизследователски кораб НИК 421, ЧАСТ I – YouTube). Кръстница на българския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ пък става Мария Бакалова – младата българска актриса, която покори Холивуд. Постепенно антарктическите разкази достигнаха до ежедневието ни и запалиха обикновените любители пътешественици като мен по този неверятен подвиг.

Въпреки че хората са кът на този студен континент, разказите за Антарктида са и разкази за хуманност. Всички, които достигат до това място, стават не просто приятели, а семейство. Независимо от тяхната национална принадлежност, всеки един от тях е готов да пожертва себе си, за да помогне на друг, без значение дали става въпрос за инциденти, болести, логистика и дори финанси. Те се борят заедно със стихиите, празнуват заедно, радват се взаимо на успехите си и тъжат в несгодите. Докато останалата част от Земята ни разделя по всякакви видими и невидими признаци, то на Студения континент всички хора са едно.

Да научиш повече за Антарктида и за нашата база на континента е пътешествие. Откриване. Привилегия и чест.

Препоръчвам тази приказка.

Избрани цитати

– Българската база на о. Ливингстън е отдалечена на 838 км от нос Хорн, 124 км от Антарктическия полуостров, 3050 км от Южния полюс и 13,800 км от София. Тя се намира на полуостров Хърт, на българското крайбрежие на вътрешния залив Емона, който е част от южния залив. Повечето от нейните постройки са групирани на 130 метра от брега на надморска височина от 12 до 15.5 метра, между хълм Синеморец и Бесяков хълм. Всичките са с метална носеща конструкция. Основната сграда, старият и новият параклис са изградени върху коренна скала, а останалите – върху моренен скален материал. Най-старата постройка на острова е Куцото куче, построена през 1988 г. с размери 6 на 3,5 м. Понастоящем е музей на остров Ливингстън, а от 2012 е филиал на НИМ – София. Разполага с радио-комуникационен център и с поща, а при необходимост има условия за обитаване от петима души.

– Антарктическите пингвини са безстрашни и рядко се страхуват от хора. Един любопитен случай разказаха аржентинските полярници по време на продължителното зимуване в най-южно разположената аржентинска база „Генерал Белкано“. Всяка сутрин и вечер при вдигане и сваляне на знамето един пингвин полицай заставал при строените военни и пеел при изпълнението на химна. Когато дошло време да си заминат и той се запътил към хеликоптера. Разбира се, не го взели. След което изчезнал и очевидно обиден, не се появил при новата смяна. 

– Лишеите са единствените цветя на Антарктида и могат да се видят като украса на полярните бази. Човек обикновено си представя Антарктида като бяло или черно – тъмни скали и белотата на снега и леда. Това въобще не е така, тъй като в полярния ден залезите продължават с часове. Слънчевите лъчи си играят с ледените кристали и се получават разноцветни дъги, в които можеш да видиш всякакви цветове. Напоследък със затоплянето на климата в тази част на Антарктида, в която се намира нашата база, се наблюдават, освен традиционните мъхове и лишеи, също и няколко вида висши тревисти растения както и едни малки гъбки, много приличащи на челадинките. Растителността започва все по-осезаемо да пристъпва на Антарктида. 

– Антарктида е единственият континент на Земята, на който хората не са създали цивилизации, не са се заселили постоянно. Той е така изолиран и толкова далече, че едва в края на 18 в. човек зърва за първи път красивата и сурова Антарктида. 

Малко за проф. Пимпирев

Проф. Христо Пимпирев е професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и Председател-учредител на Българския антарктически институт от 1993 г. Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. Преподава исторична геология и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Великобритания, Франция, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др. Автор е на 8 книги, 7 документални филма и над 250 публикации в реномирани български и чужди списания.