В последния си брой литературното издание „Анагностис“ (гръцки: „Читател“) публикува рецензия от писателката, литературен критик и педагог Мариза Декастро озаглавена „КОЙ Е ЕЛИТИС?“, по заглавието на последната книга на Юлита Илиопулу. Тя излезе през 2022 година с логото на атинското издателство „Икарос“, което от години издава произведенията на втория гръцки поет нобелист (1979) Одисеас Елитис.

Кой е Елитис?

Мариза Декастро

В опита си да се сприятелят с малките читатели големите (поети/художници хора на изкуството/ автори на проза), да се снизходят от библиотеките и да излязат от учебникарските страници, като например Пинелопи Делта[1], Дидо Сотириу[2], скулпторът Янулис Халепас[3], Костас Варналис[4], Георгиос Визиинос[5] и и др., мнозина писатели разработват мотива на романовата възстановка на собствения им живот, повествуването на техните „дела и дни“, на случилото се в него, украсени с откъси от творчеството им.

Неотдавна излязлата от печат книга „Елитис за деца“, чиято авторка е Юлита Илиопулу (спътница и муза на Одисеас Елитис – бел.прев.) ме върна към учебниците от началното училище. Конкретно, Одисеас Елитис присъства в антология за началния курс („Щурчета“ – гръцки език за първи клас., том втори, „Гларусът“ – подбор текстове за трети-четвърти клас, „Слънцето Слънцекраторът“, „Велосипедистката“, за деца пети-шести клас). Това са стихотворения смятани за достъпни за деца като въведение в поезията на Елитис, тъй като имат детински стил на изказ, музикалност, ритъм, описват радостта а и безгрижието, и поощряват събеседването между реалното и въображаемото, както твърди филоложката Мария Папалеондиу от Педагогичесикя институт на Кипър.

Докато четях книгата, си мислех, че в дълбочина Юлита Илиопулу обладава проникновено педагогическо разбиране. Откривам го в начина по който тя подхожда към текстовете на поета Елитис последством неговите лични „спирки“ (тази на гръцко-албанския фронт от 1940 г., пребиваването му в Париж, на приятелствата му с негови събратя по перо и вдъхновение, интелектуалци, Нобеловата награда…), неговата лична митология, гръцката светлина, всички онези неща формирали неговата личност и превърнали се в поезия. Нейните два разговора с едно дете (глава осма , „Сянката на птиците“, и глава петнайсета,„Една различаваща се година“) представляват образец за това как да разговаряме с децата за стиховете, като ги оставяме да се изразят, за да бъде откроена същността, не само елементите на изящен словесен изказ до които обичайно спира урока в училище.

Изданието, съпроводено и с рисунки и текстове на авторката, е изработено с вкус и без нищо излишно. Страниците му дишат, откроявайки в двайсет и една глави, чрез откъси от поеми или цели стихотворения, разказа за живота на Елитис, редуващи се със снимки на поета, негови изобразителни творби и винетки, както и винетки заимствани от произведенията му.

На последните страници писателката предлага девет читателски дейности, които оползотворяват речника на Елитис, музикалността на стиховете му, Елитис на изобразителните изкуства, така че читателите да се доближат емоционално до поета и да творят. Бих откроила, последната – деветата от тях, една „Елитиевска“ кръстословица, силно различаваща се от онези в детските книжки, които проверяват доколко детето наистина е прочело книгата. Става дума за игриво напомняне за живота и интересите на поета с помощта на стихове от различни негови стихотворения.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

Илюстрации: Корицата на  книгата и колаж с изображение на ангел изработен от Елитис.

---

[1] Пинелопи Делта (Александрия, Египет 1874 – Атина, 1941) – гръцка писателка, известна преди всичко с историческите си романи за деца, най-забележителната фигура сред жените авторки оказали решаващо въздействие върху гърцизма през първите десетилетия на двайсети век – бел.прев.

[2] Дидо Сотириу (Къркъндже, Айдън, днес в Турция, 1909 – Атина 2004), гръцка писателка от малоазийски произход, журналистка, участвала в Съпротивата срещу германската окупация (1941 -1944) и в лявото движение в страната – бел.прев.

[3] Янулис Халепас (остров Тинос 1851 – Атина 1938) – най-известният скулптор на нова Гърция, животът му протича като роман – между лудостта и триумфа. Прекарва дълги години в заведения за душевно болни – бел.прев.

[4] Костас Варналис (Бургас, Източна Румелия, 1884 – Атина, 1974) гръцки литератор, романист, поет, публицист, преводач и критик. Удостоен с Ленинска награда за мир (1959) – бел.прев.

[5] Георгиос Визиинос (Визе, 1849– Атина, 1896 – гръцки прозаик поет и книжовник, смятан за един от най-значимите представители на гръцката литература. Душевно заболяване става причина да бъде настанен в психиатричната болница „Дромокаитион“ в Атина, където и умира – бел.прев.

Ποιος είναι ο Ελύτης;

της Μαρίζας Ντεκάστρο

Στην προσπάθεια να γίνουν σύντροφοι των μικρών αναγνωστών οι μεγάλοι (ποιητές/εικαστικοί καλλιτέχνες/ πεζογράφοι), να κατέβουν από τις βιβλιοθήκες και να βγουν από τα σχολικά βιβλία, όπως για παράδειγμα η Πηνελόπη Δέλτα, η Διδώ Σωτηρίου, ο Χαλεπάς, ο Βάρναλης, ο Βιζυηνός, κ.ά., αρκετοί συγγραφείς δουλεύουν πάνω στο μοτίβο της μυθιστορηματικής ανάπλασης της ζωής τους, την εξιστόρηση των πεπραγμένων τους, διανθισμένη με αποσπάσματα από το έργο τους.

Το πρόσφατο βιβλίο Ο Ελύτης για παιδιά, της Ιουλίτας Ηλιοπούλου, με έστειλε στα σχολικά βιβλία του δημοτικού. Συγκεκριμένα, ο Οδυσσέας Ελύτης εμφανίζεται στα ανθολόγια του δημοτικού σχολείου (Τα Τζιτζίκια -Γλώσσα Α δημ. τ. Β, Ο Γλάρος -Ανθολόγιο Γ-Δ δημ., Ο Ήλιος ο Ηλιάτορας, η Ποδηλάτισσα -Ανθολόγιο Ε-ΣΤ δημ.). Είναι ποιήματα που θεωρούνται προσιτά από τα παιδιά ως εισαγωγή στην ποίηση του Ελύτη επειδή έχουν παιδικότροπο ύφος, μουσικότητα, ρυθμό, περιγράφουν  τη χαρά και την ανεμελιά, και προάγουν τη συνομιλία του πραγματικού με το φανταστικό, όπως υποστηρίζει η φιλόλογος Μαρία Παπαλεοντίου του Παιδαγωγικού Ινστιτούτου Κύπρου.

Διαβάζοντάς το σκεφτόμουνα πως, στο βάθος βάθος, η Ιουλίτα Ηλιοπούλου διαθέτει μια πηγαία παιδαγωγική αντίληψη. Και τη βρήκα στον τρόπο με τον οποίο πλησιάζει τα γραπτά του ποιητή Ελύτη μέσα από τους προσωπικούς του σταθμούς (στο ελληνοαλβανικό μέτωπο, στο Παρίσι, στις φιλίες με ομότεχνους και διανοούμενους, στο Νόμπελ…), τη μυθολογία του, το ελληνικό φως, όλα εκείνα που διαμόρφωσαν την προσωπικότητά του και έγιναν ποίηση. Οι δυο συζητήσεις της μ’ ένα παιδί (κεφ. 8 Ο ίσκιος των πουλιών και 15 Μια ξεχωριστή χρονιά) είναι πρότυπο για το πώς να κουβεντιάσουμε τα ποιήματα με τα παιδιά, αφήνοντάς τα να εκφραστούν ώστε να βγει η ουσία πέρα από τα καλολογικά στοιχεία στα οποία στέκονται  συνήθως στο σχολικό μάθημα.

Η έκδοση, σε δικό της σχεδιασμό και κείμενα, είναι καλαίσθητη και λιτή, με σελίδες που ανασαίνουν αναδεικνύοντας σε εικοσιένα κεφάλαια αποσπάσματα ή και ολόκληρα ποιήματα, την εξιστόρηση της ζωής του Ελύτη, φωτογραφίες του ποιητή, εικαστικά του έργα καθώς και βινιέτες παρμένες από έργα του.

Στις τελευταίες σελίδες, η συγγραφέας προτείνει εννέα αναγνωστικές δραστηριότητες οι οποίες αξιοποιούν το λεξιλόγιο του Ελύτη, τη μουσικότητα των στίχων, τον εικαστικό Ελύτη με στόχο οι αναγνώστες να πλησιάσουν συναισθηματικά τον ποιητή και να δημιουργήσουν. Απομονώνω την τελευταία, την ένατη, ένα «Ελυτικό» σταυρόλεξο, που απέχει πολύ από τα ανάλογα στα παιδικά βιβλία και τα οποία ελέγχουν το κατά πόσο το παιδί διάβασε πραγματικά το βιβλίο. Πρόκειται για μια παιγνιώδη υπενθύμιση της ζωής και των ενδιαφερόντων του μέσω στίχων από πολλά ποιήματα.