Боян Яблановец за позиционирането на тялото в идеологиите или как идеологиите третират тялото.

Боян Яблановеце артистичен директор на платформата Via Negativa, базирана в Любляна (Словения). 

Via Negativaе словенска експериментална платформа за съвременни изпълнителски изкуства. Фокусирана да изследва различни перформативни стратегии и практики тя организира и ежегодни работни ателиета. Създадена е през 2002 г., а в концепцията ѝ залягат базисните сценични елементи, като подсилващи връзката между изпълнител и зрител – с всички произтичащи от това гледни точки, очаквания, осъдителни заключения, стереотипи, предразсъдъци. В портфолиото на Via Negativa се съдържат както театрални и танцови откъси, така и лекции-пърформанси, видео произведения, радикални телесни практики, галерийни проекти, книги и др.

Деветата се базира на рефлексията на Джорджо Агамбен за хуманизма като антропологична машина, изследваща границите между човека и животното и поставяща под въпрос логиката на западната цивилизация. Защо избрахте тази тема? Имаше ли социален проблем, който Ви провокира или Ви вдъхнови самата философска идея?   

Благодаря за въпроса Ще започна с цикъла, към който принадлежи пърформансът „Деветата“. Той се казва Неразрешими (Irresolvable) и в него се занимаваме с теми, които нямат решение в мисловната рамка на западната цивилизация. Намерението ни не е да разрешим ситуациите, а просто да ги посочим в някакъв много базов театрален формат. Въпросът, който поставих с този проект от самото начало беше връзката между природата и цивилизацията. Интересуваше ме динамиката между тези две големи, да ги наречем, идеологически системи, защото те са кръстени от хората по този начин.

Агамбен имаше подходящото мислене, което пасва много добре на тази рамка с виждането за  западната цивилизация като система, която се самодефинира. И това не важи само за западната цивилизация, а за цивилизацията per se, защото тя се самоопределя спрямо връзката ѝ с природата. Разграничението между хората и животните произлиза от точно този въпрос. Бях очарован от наблюдението на Агамбен как ние, хората, се определяме като не-животни, което е повратен момент за зараждането на цивилизацията. Важен въпрос е къде се намира животното в тази хуманистична система. Това беше една от ранните критики на хуманизма. Напрежението между цивилизацията и природата породи две големи тема – дали цивилизацията е деградация на природата и дали е краен резултат от нейното унищожение. Винаги става дума за заемане на пространство в природата. Ако поставим хората като част от природата, се превръща и в търсене как да окупираш ума и тялото на човека наред с природни феномени, територии или животни.

Означава ли това, че идентичността на съвременния човек е празна, безнадеждна или дори изгубена?

Смятам, че разграничението между човека и природата расте и ние изпадаме в голямата пропаст между тях. Можем да се върнем по-назад в историята на западното мислене до Русо и неговото „Завръщане към природата“, но това не е отговорът. Ние не искаме да отидем твърде далеч и да изоставим сегашния си начин на мислене. Също така не ни се иска да загубим и cogito ergo sum, умствените възможности, но пропастта между природата и човека непрекъснато нараства и ние се оказваме изгубени в нея. Става все по-голяма, и по-голяма, и по-голяма. През последните 20-30 години се опитваме да запълним празнотата с дигитализация на всички нива – да създадем някаква паралелна, виртуална реалност. Преди това строяхме градове като нова система на живот. Винаги се опитваме да изобретим системи вътре в самата празнина, за да запълним пропастта между природата и цивилизацията.

Подходът на Via Negativa е да сведе представлението до базови елементи, за да изостри връзката със зрителя. Когато говорите за тази празнина, имате ли очаквания как ще сработи „Деветата“ в София? Публиката тук често е описвана като доста консервативна.

Публиката е странно животно. Освен това е непредсказуема, което прави нашия бизнес много интересен. Казвате, че публиката е много традиционна и консервативна. Често чувам това, но в същото време тя е и много любопитно, дори конвенционалната. От опит знам, че особено в театъра хората идват да видят нещо, в което искат да повярват. Това са хора, търсещи  пространства, в които да вярват в нещо. Обикновено казвам, че представлението е непрекъснато преговаряне с публиката. Всеки наш пърформанс трябва да отвори определено поле за комуникация, в което да постигнем съгласие или несъгласие с публиката и след това да изиграем играта, която сме започнали. Стратегиите ни са различни – могат да са отворени, ясни и дори физически да свързват публиката със спектакъла, а може и да са фиксирани. „Деветата“ е доста фиксиран пърформанс като логика на отношение с публиката, но ние винаги искаме да говорим директно на хората, дори ако публиката е в тъмното.

Имаме момент със стрелба на сцената и това е нашият лесен начин да докоснем зрителя, защото стрелбата с оръжие е много агресивна. В театъра не обичам да го използвам като похват, но тук е важна част от посланието как култивираме въоръжаването на цивилизацията. Казваме на публиката, че ще стреляме, подканваме ги да си сложат тапите за уши и стреляме. Наричам това тотална комуникация и е много прост пример за споразумение. Няма значение каква е публиката – конвенционална, класическа или авангардна, защото тя винаги прави едно и също. Това е много базова ситуация, през която минаваме във всяко представление. В нея реагираме като човешки същества и се опитваме да избягаме от идеологическите бариери, което става все по-трудно.

Често използвате самоирония и хумор, които вероятно също помагат при общуването с публиката?

Обичам да използвам хумор и в представлението ще откриете нещо, което ще разпознаете като хумор. В началото се представяме един друг като коне по начина, по който се предполага да говориш за коне. Обикновено публиката го намират за доста смешно. Харесва ми да използвам хумор в смисъла на това, че отваря ума и съзнанието. Така въздействаме не само чрез ума, но и през сърцето на зрителя.

Премиерата на „Деветата“ е била през 2016. Променихте ли нещо през последните години? 

Премиерата беше в Полша и докато дойде време за първото представление в Любляна, напълно го променихме. Обичам да казвам, че работата далеч не приключва с премиерата, тя едва тогава започва. В Полша открих, че пърформансът не работи както трябва. Бях много ядосан на моите приятели, артистите, с които винаги работим заедно и ги попитах защо не са ми казали, че не сработва. Отговориха, че съм изглеждал толкова сигурен в себе си, че помислили, че е възможно да се получи.  

Това е едно от малкото представления, което променихме напълно след премиерата – тотално трансформирахме структурата на шоуто. В Любляна вече бях сигурен, че това е, което представлението иска от нас, както обичам да казвам. „Деветата“ е много базов пърформанс, сведен до много опростена логика и докато пътувахме в Италия, Германия и Словения работеше съвсем на ниво за моя вкус.  

Тази година темата на Антистатик е: Моето тяло, моят танц. Манифестът за тялото гласи: “Всяко тяло е специално, дори колективното.” Съгласен ли сте с това? Какво отстоява колективното тяло в „Деветата“ и по какъв начин то е специално спрямо другите тела и спрямо животните, ако щете?

Тялото е централната тема на нашата работа от самото начало в различните форми и различните ситуации – танцуващото тяло, изпълнителското тяло, облеченото тяло, голото тяло, радикалното тяло. В този смисъл, мога да се съглася, че всяко тяло е специално. Това, което ме интересува най-вече, е позиционирането на тялото вътре в идеологиите, как идеологиите третират тялото. А те го третират като универсално тяло. Това не е тяло в неговата специфика, а  територия. Интересува ме какви методи за окупация на телата исторически, настоящи или дори бъдещи идеологии вече са измислили или биха използвали. Защото мисля, че основната утопична цел на всяка идеология е окупацията на тялото, a не на ума. Умът е само входна точка, но те се нуждаят от вашето тяло – като войник, работник, фермер. В каквато и социална позиция да се намирате, става въпрос за поставяне на определена социална функция. Интересувам се от двете страни на тялото – като нещо много специфично (моето или вашето тяло) и в същото време, от идеологическа гледна точка, като нещо много общо.

Започнахме да говорим за Агамбен. Използването на тялото от идеологиите е архетип, дълбоко вкоренен в нашето мислене. За мен не се случва нищо коренно различно от 90-те или от 17-и век, когато започва раждането на нациите като мащабно идеологическо движение, което днес сме наследили.

За мен това е неразрешима ситуация, защото създаваме неразрешимо напрежение с естественото си аз. Стратегиите винаги са окупационни. Как да окупираме територия, като ситуацията в Украйна или пък колективно тяло, като при ваксинацията или на ниво култура – как да изградим тялото на нацията със специфичен език, ценности и традиции. Можем да го кажем още по-артистично – в областта на изкуството имаме много различни подходи към въпроса Was is Kunst?. Това са все идеологически територии и ние се опитваме да окупираме определена територия, а след това да я разширяваме все повече. Естествена нужда на всяко човешко същество е да има собствена къща, където да се чувствате добре.

Бихте ли добавили нещо към предстоящото представяне на „Деветата” в София на 17 май?

Искам да поканя публиката и да подчертая, че съм много щастлив да дойда в България в момент, в който ситуацията с Шенген не е неразрешима, но все още не е разрешена и има безкрайни преговори с тази огромна система. Зрителите в София може да е още по-чувствителна, защото  „Деветата“ е тема, свързана точно с Европейския съюз. Очаквам с нетърпение да се срещна с публиката и да видя какви реакции ще предизвикаме.

The distinction between Human and Nature is growing and we are falling in this big gap in between

Bojan Yablanovec on positioning of the body inside ideologies or how ideologies treat the body.

Bojan Yablanovec is the Artistic Director of Via Negativa, based in Ljubljana (Slovenia). 

Via Negativa is a Slovenian experimental platform for contemporary performing arts. Focused on exploring different performative strategies and practices, the platform also organizes annual workshops. It was founded in 2002 and its concept is based on the simple elements on the stage as reinforcing the relationship between performer and spectator – with all the resulting perspectives, expectations, judgements, stereotypes, prejudices. Via Negativa’s portfolio includes theatre and dance pieces as well as lecture-performances, video works, radical body practices, gallery projects, books, etc.

The Ninth is based on Giorgio Agamben’s reflection on Humanism as an anthropological machine, exploring the boundaries between man and animal, questioning the logic of the Western civilization. Why did you choose such a topic? Was there a social issue that provoked you or it’s the philosophical idea itself that inspired you?   

Thanks for the question. I have to start with the cycle from which The Ninth is part of – it belongs to a cycle we call Irresolvable. In this cycle generally we are dealing with topics that are irresolvable inside the thinking frame of the Western Civilization. Our intention is not to solve thе situations, but just to point them out in some very basic theatrical layout. The question which I posed with this project was from the beginning the relationship between Animal, or I’d better say Nature and Civilization. The dynamics between these two big ideological systems, because they are named by humans.

Then, Agamben was here as a very suitable thinking which suits nicely into this frame with his observation of Western Civilization as the system which defined itself. And this is not only the Western Civilization, the Civilization per se, which defined itself in relation to Nature. And of course, the distinction between Man and Animal came out of this question. I was fascinated with his observation of how we, humans, define ourselves as non-animals, which is kind of root where civilization grows out. There is a big question where Animal is in this Humanistic system. It was one of the early critiques of Humanism. It’s a big question about this tension between Civilization and Nature and herе’s the big topic – if Civilization is degradation of Nature and if Civilization is the end result of destruction of Nature. It always goes for the occupation of Nature. If we put Humans as part of Nature, it’s also how to occupy the system we find in nature – how to occupy human mind or body besides natural phenomena, or territories, or animals, etc.

Is the identity of the modern individual currently empty, hopeless or even lost?  

I think this distinction between Human and Nature is growing and we are falling in this big gap in between, in this distance. We can go further back in history to the Western thinking – like Rousseau and his Back to Nature, but it’s not an answer. We don’t want to go too far and leave our way of thinking. We also don’t want to lose our cogito ergo sum, our mental possibilities, but the gap between Nature and Human is growing and we found ourselves lost in it. It’s getting bigger, and bigger and bigger. Lately, in the last 20-30 years we have tried to fill this gap with digitalization of everything – to create some parallel, virtual reality. Before this we were building cities as another system of living. We are always trying to invent systems of living inside this gap, to fill this gap between Nature and Civilization.  

The approach of Via Negativa is to reduce the performance to basic elements in order to sharpen our relationship with the viewer. When you speak about this gap, do you have any expectations how the Ninth will work in Sofia? Our audience is often described as a rather conservative one.

Audience is a strange animal. It’s also unpredictable, which makes our business very interesting. You say the audience is very traditional and conservative. Generally, I’m always listening to this, but at the same time the audience is very curious, even the conventional one. I know from my experience, that especially in theatre people are coming to see something they want to believe in. These are people looking for spaces in which they believe in something. I usually say the performance is a constant negotiation with the audience. Every performance in our way of making art has to open a certain field of communication in which we have to find agreement or disagreement with the audience and then play this game which we started. Our strategies are different – could be open, straightforward, also physically connecting audience to the pieces, or fixed. The Ninth is a quite fixed piece as a logic in the relationship with the audience. We always want to speak straightforwardly to the people even if the audience is in the dark. We have this moment of firing pistols on stage and it’s our very simple way to touch the viewer, because firing guns is very loud and aggressive. In the theatre I don’t like it, but here in this show it’s an important part of the message of how we cultivate this weaponization of Civilization. There is a point in the show where we tell the audience we are going to shoot now, take your earplugs, place them in your ears and we shoot. I call this total communication. It’s a very simple example for an agreement and it doesn’t matter what the audience is – conventional, classical, avant-garde. They will always do the same. It’s a very basic situation and we always go through it in each performance. We react as humans and try to escape the ideological barriers, but it’s getting harder and harder.

You often use self-irony and humor, which probably also helps a lot when communicating with the audience?

I really like to use humor and also in this piece you will find something that you will identify as humor. Let’s say, at the beginning we simply present each other as a horse in the logic of how you are supposed to speak about horses. Usually, people find it quite humorous. I like to use humor in a sense that it opens up our brains so I can open up myself. We step not only through the brain, but also through the heart.

The premier was in 2016. Did you change The Ninth in the last few years? 

The premier of this piece was in Poland and by the time of its premier in Ljubljana it was completely changed. I like to say that the work is not done at the premier, it just begins at the premier. In Poland I found out the piece is not working properly. I was really angry at my friends, the performers, we always work together and asked them why they didn’t tell me about this and that, as it’s not working. They said I seemed so sure and so self-confident that they thought maybe it was going to work.  

This is one of the rare shows which we changed completely after the premier by reshaping its structure. Then in Ljubljana I was sure this is what the piece wants from us, how I usually like to say. The Ninth is a very basic piece reduced into very basic logic. Reduction is one of our processes of working and while we were touring in Italy, Germany and Slovenia it was working properly for my taste.

Antistatic theme this year is My Body, my dance and its Body Manifesto says: “Every body is special, even the collective one.” Do you agree? What does the collective body of The Ninth stands for, how is it special from other bodies or from the Animals?

Since the beginning the central topic of our work is Body in its different shapes and different situations – dancing body, performative body, dressed body, naked body, radical body. In this sense of course I can agree each body is a special body. What I’m especially interested in is the positioning of the body inside ideologies, how ideologies treat the body. And they treat it as a universal body. It’s not a body in its specifics but it’s a territory. I’m interested in what methods of occupation of bodies historical, current or even future ideologies have already invented or would use. Because I think the main utopian goal of every ideology is occupation of the body, not occupation of the mind. Mind is just an entry point, but they need your body – as a soldier, a worker, a farmer. Whatever social position you find yourself in, it’s about putting yourself in a certain social function.

I’m interested in both sides – as something very specific like my body, your body and it the same time, from an ideological perspective, something very generic.

We started speaking about Agamben and his division of Man and Animal. This is a very deeply rooted archetype in our thinking. For me there is nothing radically different from the 90s or from the 17^th century, when the birth of Nations started as a very big ideological movement, which we inherit today. 

For me it’s a very irresolvable situation as we create irresolvable tension with our natural self. The strategies are always occupational. How to occupy a territory, like the situation in Ukraine, or a collective body, like vaccination, or on a cultural level how to build the body of the Nation with specific language, values and traditions. Or let’s say even more artistic – in the art field we have very different approaches to the question Was ist Kunst? These are all ideological territories and we try to occupy a certain territory and then build it bigger and bigger. It’s a natural need of every human being to have your own house where you could feel good about yourself.               

Would you like to add something to the upcoming visit in Sofia on 17 May?

Just want to warmly invite the audience and underline that I’m very happy to come to Bulgaria especially with this work because I know the situation in Bulgaria according to the relationship with EU and Schengen is not irresolvable but not solved yet. There are endless negotiations with this enormous system. The audience might be even more sensitive because the piece The Ninth is an EU-related topic. I’m looking forward to meeting the audience and seeing what kind of reactions we are going to create. 

Какво се случва с идентичността, когато всичко е толкова свързано и „замърсено“? | What happens with identity when everything is so connected and contaminated in a way?