Истински и подвеждащи улики, шифри, ребуси и фалшиви имена подклаждат интригата в британската криминална класика „Ребусът на имената”

 „Класически детективски роман, пример за традиционния литературен похват на „мистерия в затворен кръг“ с ограничен брой заподозрени”.

Мартин Едуардс

Макар доскоро името й да бе почти забравено, И. К. Р. Лорак е сред най-популярните британски автори на криминални романи от златните години на жанра. Признание за таланта й е фактът, че тя е избрана за член на прочутия „Детекшън клъб“, заедно с Дороти Л. Сейърс и Агата Кристи. Това се случва през 1937 – годината, в която излиза един от най-популярните й романи „Ребусът на имената“. В него се срещаме с невероятно прозорливия инспектор Макдоналд, главен герой в над 50 от нейните криминални мистерии.

---

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

---

Главен инспектор Макдоналд от Скотланд Ярд е поканен на необичайно парти за „Лов на съкровище“, организирано от прочут издател. Въпреки опасенията си, той се присъединява към гостите – известни писатели и автори на трилъри. Специално за случая те се представят с псевдоними, подбрани сред големите имена в английската литература.

В разгара на партито цялата къща потъва в мрак, резултат от токов удар. Когато малко по-късно осветлението е възстановено, един от участниците в лова е открит мъртъв. Той е имал проблеми със сърцето и първоначално се смята, че смъртта му е нещастен случай, но инспектор Макдоналд има своите подозрения. А те се засилват, след като някои от гостите споделят, че са видели мъж със сива коса, който явно не е бил поканен на партито.

Мистериозният мъж поразително прилича на литературния агент Мардън-Елиът, който представлява някои от присъстващите писатели. Ситуацията се усложнява още повече при следващото убийство. Обстоятелствата около смъртта отново са подозрителни, а откритите улики свързват двете престъпления. И все пак, каква е точната връзка между двете убийства?

Това са част от въпросите, на които трябва да отговори Макдоналд. Той започва разследване, но се натъква на всевъзможни пречки като подвеждащи улики, шифри, ребуси и фалшиви имена. Макдоналд открива, че всеки от писателите крие нещо повече от истинското си име. Постепенно той се оказва въвлечен в интригуваща и заплетена история, която води назад в миналото и него, и един млад и доста безразсъден журналист, който най-неочаквано влиза в ролята на помощник на главния инспектор.

„Ребусът на имената“ е образец за мистерия в затворен кръг, в която интригата се покачва от прикрити улики, анаграми, шифри, ребуси и изненадващи обрати. Сблъскваме се с ограничен брой заподозрени, всеки със свой собствен възможен мотив за престъплението, и една доста неприятна жертва. Лорак представя съвсем автентично артистичния живот на средната класа в периода между двете световни войни и леко иронизира настроенията и нагласите на издателите. Все пак най-големият й успех е представянето на заплетено престъпление, което е истинско предизвикателство за едно от светилата на Скотланд Ярд.

Книгата е част от специално подбраната поредица на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза с тематично изработени оригинални корици. Несправедливо пренебрегнати и неоценени навремето, много от тези заглавия не са били издавани повторно след края на Втората световна война. Всяка книга излиза с предговор от съвременен писател на криминални романи. В случая това е Мартин Едуардс, който разказва любопитни подробности за авторката и качествата на романа, и споделя, че някои от героите навяват прилики с нейни колеги от „Детекшън клъб“.

Ребусът на имената

‒ Дами и господа, последвайте факлоносците в приемната, докато биват извършвани ремонтните дейности ‒ извика гласът на майордома. – В случай на нужда, ще бъде оказана първа помощ, а подкрепителни напитки има в изобилие и… о, отлично! Ето, че за спокойствието на компанията ще се погрижи музиката.

Някой в приемната се беше заловил да свири на пиано и Макдоналд с наслада разпозна плавната мелодия. Деликатното изпълнение на „Първа прелюдия“ на Бах сякаш заглаждаше неловкостта на ситуацията. Той остана на мястото си, а Джейн Остин мина покрай него и прошепна:

‒ Кажете, не се ли надигат старите професионални инстинкти? Тъмнината винаги ме прави подозрителна. Нали знаете, човек никога не знае!

При вида на Кум, който слизаше обратно надолу, след като беше поставил свещите на лавицата над камината в приемната – чудато със своята неадекватност осветление в помещение, дълго над десет метра ‒ Макдоналд го последва с думите:

‒ Мога ли да помогна с нещо? Доста ме бива с бушоните.

‒ Много благодаря, но според мен случаят е за електрическата компания ‒ отвърна Кум. – Проблемът е в главния бушон, а той е недостъпен. Всичко в къщата е извън строя, включително готварската печка. На драго сърце бих приел да дойдете и да подържите това проклето фенерче, докато позвъня. Не сме свикнали с подобни неща. Би трябвало да имаме свещи някъде, но никой не може да ги открие. Що за безумие! Телефонът е тук вътре.

‒ Нищо лошо не се е случило ‒ отвърна Макдоналд, ‒ а властите по правило реагират много бързо в подобни ситуации. Аз ще държа фенерчето, докато вие телефонирате.

‒ Какво, по дяволите, да потърся? ‒ каза Кум, докато се ровеше в телефонния указател. – „Марлебоун?“, „Сейнт Марлебоун?“… Кметството… По дяволите, те няма да свършат работа, Водопроводни услуги, Спешни повиквания… това е. Не ви ли се струва малко съмнително ‒ добави той, докато набираше. – Живея тук от години. Никога не се е случвало подобно нещо. Здравейте! Обаждам се от Керълайн Хаус…

След като като му обещаха незабавно да изпратят човек, Кум се поразведри.

‒ Надявам се да не се е случила някоя поразия ‒ каза той. – Малко е съмнителна тази работа. Научих за някаква кражба с взлом, извършена онзи ден ‒ задигнали куп неща, докато цялото домакинство тънело в мрак… Колко любезно някой да реши да посвири на пиано там горе… Колко странно – хората не могат да разговарят както обикновено на тъмно. Приятелчето дори го бива на пианото. Какво е това? Хайдн, мисля?

Те се върнаха в приемната и откриха всички скупчени до камината, с изключение на пианиста, който свиреше в един тъмен ъгъл. Бен Джонсън седеше на пода близо до огъня, сбърчил вежди над лист хартия в ръката си.

‒ „Кървава ръка“ ‒ промърмори замислено той, – къде съм попадал на това?

За авторката

Имената имат съществено значение за И. К. Р. Лорак. Всъщност истинското й име е Идит Каролайн Ривет, но тя пише романите си под псевдоними. Единият е Лорак, а другият – Карол Карнак. Авторката в позната сред своите приятелите като Карол, но когато започва да пише криминална проза, тя просто обръща своето име на обратно и се превръща в Лорак.

Родена в Хендън, Мидълсекс (днешен Лондон) на 6 май 1894 г., Лорак завършва гимназията Саут Хемпстед и Централното училище за изкуства и занаяти в Лондон. Тя е автор на над 70 романа, като 48 от тях са издадени под първия й псевдоним, а 23 под името Карол Карнак. Сред тях на най-голям успех се радва поредицата с главен герой инспектор Макдоналд, която излиза в продължение на 25 години. Заради интригуващата мистерия, която забърква във всеки роман, Лорак е приета в изключително популярния „Детекшън клъб“, чийто горд член е до смъртта си през 1958 г.

Писателката никога не се омъжва и изживява последните си години с по-голямата си сестра Гладис Ривет. След смъртта й нейните романи постепенно потъват в забрава до 2018 г., когато Британската библиотека започва да преиздава най-популярните истории на инспектор Макдоналд. Така те са преоткрити и възхвалявани от много почитатели на класическия британски криминален роман.