След като спечели сърцата на французите, а и на стотици хиляди читатели извън родината си, със сияйния роман „В очакване на Боджангълс“, Оливие Бурдо се завръща с нова порция „пееща проза“, този път с лаконичното заглавие „Флорида“. Дизайнът на корицата е дело на Капка Кънева.

---

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

---

Като ученик Бурдо не се справя добре с уроците, но вместо да седи наказан в стаята си и да размишлява, той израства и се реваншира с огромния успех на първия си роман „В очакване на Боджангълс”. Идеята за третата му книга, „Флорида“ (превод: Албена Шарбанова,ИК „Колибри“), се ражда преди седем години, когато авторът попада на документален филм, посветен на конкурсите за Мини мис в САЩ. На преден план е американско семейство от средната класа. Властна майка, безволев баща и красива дъщеря. Нищо не предвещава мощния ураган, който ще промени живота им. В слънчева Флорида има всичко, освен може би здрав разум.

Светът на конкурсите за Мини мис, в който амбициозната майка въвежда детето си, с годините отвращава момичето, лишено от нормално детство, и го довежда до бунт. При сблъсъка на силните личности на майката и дъщерята пътищата им се разделят, за да се съберат отново при трагични обстоятелства. Усилията на непокорната тийнейджърка да заличи хубостта си вредят на здравето ѝ и тя късно осъзнава, че опитите ѝ за отмъщение водят до самоунищожение.

Написан с блестящо перо, „Флорида“ е роман за огромната вреда, която нерядко нанасят прекомерните амбиции, и за това как красотата може да се превърне в проклятие.

Флорида

Оливие Бурдо

Реалните личности са онези, които никога не са съществували, и ако некадърният писател намира своите герои в ежедневието, той би трябвало да се преструва, че са негово творение, вместо да се хвали, че ги е описал буквално.

Оскар Уайлд

Не е ли странно, че в страната на печелившите ме сполетя проклятието да спечеля? Не се случи в обикновен ден, а в деня, в който навърших седем. Майка ми казваше, че съм красива и не съм много глупава. Редът и формата на комплиментите ù са важни. „Красива“ е положително твърдение, докато „Не много глупава“ е отрицателно. Тя също беше красива и по-скоро интелигентна. Тъкмо затова навремето не успях да проумея какво се случи в онзи ден, както и във всички останали дни през следващите пет години. Всъщност днес проумявам, но не прощавам. И никога няма да простя.

Пет години са много време. Но да започна отначало. Днес е рожденият ми ден!, възкликнах още щом отворих очи. Днес имам рожден ден!, повтарях цяла сутрин. Радвах се повече от обикновено, защото от две седмици насам майка ми твърдеше, че ме очаква чудесна изненада. Толкова беше горда от себе си, че трябваше да се усъмня. На седем години все още не познаваш добре родителите си. Усмивката ù беше толкова загадъчна, гласът, толкова фалшив, а нетърпението ù толкова голямо, че се уплаших да не би да духне свещичките и да излапа тортата ми. Де да беше така. Приятелките ми нямаше да дойдат. Разбрах го, щом майка ми се появи с огромна картонена кутия. Обикновено отварям подаръците си пред тях. По-забавно е. Но сега трябваше да отворя сама кутията по обед, следователно нямаше да има приятелки. Вярно, майка ми беше тук. Тя навярно си мислеше, че ми е предостатъчна, че може би ми е приятелка, при това най-добрата. Побързах да разкъсам всичко: червената панделка, тънката хартия. В кутията имаше рокля, голяма работа! Бяла рокля на принцеса: с перли, дантели и финтифлюшки, на която трябваше да се зарадвам. Защо ли толкова дни ми надуваше главата заради тази нищо и никаква изненада? Ами защото роклята не беше изненадата, а първият етап към нея. Вторият етап беше душът и сресването на косата. Трябва да побързаме, ще закъснеем. Ръцете ù треперят, скубе ме. От предстоящата изненада очите ми се насълзяват. Майка ми съжалява, но наистина трябва да тръгваме за срещата с моя необикновен подарък.

Безличната многофункционална зала, осветена в жълтеникаво, застлана с бели плочи и украсена с гирлянди от разноцветни знаменца, няма нищо общо с обитаван от феи приказен дворец. Като стана дума за феи, те пърхат навсякъде около мен. По-точно казано, ние сме в грозен замък, пълен с принцеси. И с родители, които слагат диадеми, подшиват подгъви, правят снимки; разбирам защо са горди, усмихнати и развълнувани, нали са родители на принцеси. Което навярно ги превръща в крале и кралици? Моята кралица ми подава номер. И ме съветва. Тръгваш плавно към трона, сиреч към подиума. Усмихваш се мило и това е всичко. Откакто пристигнахме, тя се чувства уверена. Вярва в шансовете ми. Според нея съм най-красивата. Ще им покажа коя съм. Оказва се, че моят подарък изненада е да унижа останалите момиченца. В този момент още не го осъзнавам. Всичко върви по мед и масло. Правя няколко крачки, раздавам няколко усмивки, завъртам се няколко пъти и ето ме кралица на красотата. Лесно е да си Пепеляшка. Изненадата е изумителна. Заедно с титлата получавам още един подарък, комплект за гримиране. Имам купа, рокля и червило. Изключителен рожден ден. Има ли момиченце, което да не мечтае да бъде най-красивата принцеса на света? Едва ли. Много съм щастлива, нагласям короната си, горда съм от себе си, майка ми е на седмото небе, ала тази победа е първата крачка към ада.

Когато след победата се прибрахме вкъщи, процесът на разделяне още не беше започнал. Настъпи еуфория. С майка ми танцувахме и лудувахме в хола, скачахме навсякъде. Тя ме обсипваше с целувки, комплименти и нежни погледи. Без съмнение бях най-красивата. Когато баща ми се прибра, изглеждаше облекчен, че съм победила. Поздрави ме и остана доволен, че в дома му цари радост. Напоследък съпругата му рядко беше в добро настроение. От дълго време родителите ми не се разбираха. Щом дъщеря му е спечелила конкурса за Мини Мис и жена му е щастлива, всичко е наред.

Жалко би било да спрем по средата на пътя. Титлата на принцеса се поддържа и защитава. Преди да си тръгнем от грозния замък, майка ми събра всички възможни проспекти и формуляри за записване. Конкурси за Мини Мис се организират навсякъде и по всяко време. Но аз вече не бях коя да е и Кралицата майка подбра състезание, отговарящо на моето ниво. Трябва да знаете, че идеята за участие ми допадна, след като роклята, усмивките и няколкото пируета ме превърнаха от обикновено момиче в кралица на красотата. Защо да не опитам отново? Защо да не се възползвам от външността си? След училище с майка ми хуквахме по магазините за тоалет, в който пак да блесна. Приятно ми беше. Погледът на майка ми към мен се промени, а и аз вече гледах на себе си другояче. Животът ни вече не беше същият.

За автора

Оливие Бурдо (р. 1980 г.) работи като служител в брокерска къща, когато изгубва работата си и решава да се посвети на литературата. В продължение на две години пише първия си роман, за който обаче не намира издател. Тогава се приютява при родителите си в Испания и за седем седмици написва красива и вълнуваща книга – „В очакване на Боджангълс”. Този път има късмет и веднага след излизането си през 2014 г. романът предизвиква огромен читателски интерес и е удостоен с 5 (пет!) награди: Франс Кюлтюр Телерама, голямата награда РТЛ-Лир, наградата Еманюел Роблес, наградата Роман Франс Телевизион и Наградата на Литературната академия на Бретон и на областта на Лоара. Издаден първоначално в 2000 екземпляра, „Боджангълс” достига за нула време тираж от 200 000.