Вълнуващата приказка попада отново в ръцете на малките читатели

Поучителната история за смелостта и братската преданост на обичания детски автор Ангел Каралийчев публикува „Ентусиаст“. „Лъв без опашка“ излиза с характерните илюстрации на Любен Зидаров, които се превръщат в класически пример за точен и ясен прочит на художника, ярък и благодатен за въображението на най-малките. Специално за новото издание Зидаров добавя нови щрихи към цялостната композиция.

След „Топлата ръкавичка“ и „Майчина сълза“, още една от творбите на Каралийчев заема мястото си в поредицата „От библиотеката на мама“ на „Ентусиаст“. Така малките читатели ще могат да се докоснат до емблематични произведения от детството на родителите си и да открият един нов художествен свят.

Милата Зайка Зелкова има своите майчини тревоги с болната си рожба на име Сребърно мустаче. Смелото му братче Лъв без опашка не се колебае и решително тръгва да търси лек. По пътя му се случват интересни преживявания и неочаквани срещи с други животни, които авторът разказва с ведро чувство за хумор.

Според редактора на книгата Гергана Рачева в необятното творчество на Ангел Каралийчев има истории, които са особено любими и препрочитани от децата. Чрез тях те се запознават с вълшебния свят на приказките и невероятните приключения на героите, някои от които ще останат завинаги в сърцата им.

Лъв без опашка

Ангел Каралийчев

Зайка Зелкова има две зайчета. Едното се казва Сребърен мустак, а другото – Лъв без опашка. Веднъж Сребърен мустак, като прескачаше един горски ручей, тупна във водата.

– Добре ми дошъл, скакалецо! – мигом се провикна една рибка с червена опашка и отвори гърло да налапа зайчето.

Сребърното мустаче замръзна от страх. Ушите му затрепериха. Рибката зяпна, разтвори широко уста, опита се да налапа зайчето, но като разбра, че не ще може да свърши тая работа, плесна ядовито с опашката си и рече:

– По-скоро да се махаш от очите ми! Сега не мога, но когато порасна, само да ми паднеш – ще те изям!

Сребърното мустаче се измъкна от водата и презглава хукна към заешката дупка. Мушна се в затопления мъх и цялото затрепери. Разболя се милото от страх. Зайка Зелкова час по час му слагаше мокри кърпи на челото и го поеше с липов чай.

– Не бой се, маминото! Аз ще кажа на щъркела да я клъвне тая проклета рибка. Не бой се!

Но Сребърното мустаче не можеше да се успокои. Като си спомняше как му се заканваше рибката – козината му настръхваше. Минаха пет дни. Разтревожена, Зайка Зелкова повика в къщи доктор Га, най-добрия горски лекар. Като влезе в дупката, доктор Га си намести очилата, погледна ушите на болното зайче, преслуша сърцето му, надникна в гърлото му и рече:

– Нищо му няма. Ако утре му дадеш едно червено яйце, страхът му ще изчезне.

И като се поклони, доктор Га напусна заешката къща.

– Ах, боже! – въздъхна Зайка. – Откъде да ти взема червено яйце, болно мамино момченце!

– Мамо – обади се Лъв без опашка, – аз ще намеря едно червено яйце. Ти само ми кажи при кого да ида.

– При кокошката, Лъвчо! Само тя може да помогне на братчето ти.

Лъв без опашка размаха предната си лапа и напусна заешката дупка. Завтече се между дърветата. Извървя цялата гора, излезе на открито поле.

С любимия на поколения деца илюстратор се срещаме и тук:

Любен Зидаров: Де тоз късмет да мога да рисувам като децата!