Бурлото – кораб подпалвач

Клети Сотириаду

Текстът е публикуван в Календара за 2020 на Съюза на писателите (Атина) с тема „Литература & Революция»

Мрак – черен като катран. Леко повява грегос[1] и издува платното, безшумно се потапят веслата, отпуска се свитото сърце. Петима са капитаните в лодката заедно с моя дядо капетан-Хелидонас, по кръщелно свидетелство Николас Самотракис, мой прадядо по майчина линия. Дни наред са се подготвяли за това, облечени в черно от глава до пети, с намазани със сажди лица и ръце, нищо друго не се бялва в нощта, освен свирепото бяло на очите. Селските първенци са дали грошовете за стария каик, закупуването и преустройването му. Работили са ден и нощ да отворят дупките в палубата му. Натъпкали са вътре бурета с барут, минирали са го с експлозиви от носа до кърмата. Платната, корабните въжета, целият такелаж са накисвани наред в катран и нафта. Куките за захващане с накатранените въжета са готови да се вкопчат във флагманския кораб, който целият осветен се полюшва на рейд, сякаш извива танц за турския байрам. Привързана с въже подире им следва лодката, с която ще се отдалечат. Планът е неизменно един и същ: безшумно ще се приближат, „с благословията на кръста“, за да се захванат странично за такелажа, по посока на вятъра, за да подпали капетан-Хелидонас с чакмака си взрива, бързо да се прехвърлят в шлепа, да развържат въжето, да се отдалечат преди експлозиите. А след това отдалеч, в безопасност, да видят как османеца се вдига във въздуха сред фойерверки и да се прекръстят: Свобода или смърт!

Аз каик нямам, бурета с барут няма откъде да намеря, тежка и мрачна е обаче сянката, също както онази на турчина в старо време. Нощта отново е безлунна и те празнуват годишнината на двайсет и първи април[2]. Другарите ме научиха на хватките и довечера с бутилка бензин, масло, нафталин, натопени в бензина кълчища, драсвайки клечка кибрит, ще се разбунтувам и аз, отдалеч ще видя заревото, ще бъде възкресена 1821-ва на обичния ми дядо.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

Клети Сотириаду е родена в Солун и живее постоянно в Атина, където пише и превежда литература. Следвала е английска филология и има магистърска степен (Μ.Α.) по Теория и практика на литературния превод от университета в Есекс в Англия. Преподавала е в работилници по литературен превод в магистърската програма на Атинския университет „Йоанис Каподистриас“ и в ЕКЕМЕЛ (Гръцки център за литературен превод). Също така три години е преподавала литература в Deree College (Атина).

Авторка е на няколко стихосбирки, сборник с разкази, едно изследване за радиестезия със заглавие „Махалото“, както и на два романа. В Amazon може да бъде намерен романът й на английски език „One Click Away“ (На едно кликване разстояние“), а с марката на атинското издателство „Кедрос“ е книгата й„Въздаден дар“. Нейни стихотворения, есета и разкази са превеждани на английски, френски, турски, български и испански със заглавие „A BORDO–ΕΝ ΠΛΩ“ в двуезичното издание Tercer Mundo Editores, (Colombia, 1994).

Превела е стихове от Силвия Плат, (изд. „Диагониос“ двуезично издание, 1974). Превела е почти цялото литературно творчество на Габриел Гарсия Маркес, тринайсет романа от Исабел Алиенде, както и произвдения от Марио Варгас Льоса, Карлос Фуентес, Хуан Хосе Саер, Лаура Ескивел, също и романи от други известни испаноезични автори.

Нейни стихотворения, есета и разкази с публикувани в различни литературни списания и тематично посветени издания на периодичния печат. Член е на Сдружението на писателите, била е член на неговия управителен съвет. Има четири мандата и е била представител на Сдружението към Националния център за книгата на Гърция (ЕКЕВИ), както и в CEATL (Европейска асоциация на литературните преводачи).

Корабите-подпалвачи и неугасващия пламък на Революцията

Директорката на Института за средиземноморски проучвания и преподавателка в Критския университет Джелина Харлафти, както и други изследователи историци е на мнение, че борбата за независимост на гърците е решена по море. Гръцката флота изиграва решаваща роля за изхода от Борбата. Тя представлява най-консолидираното военно, икономическо и политическо оръжие на Гръцката революция. Гърците имат голямото сравнително преимущество по море в сравнение с доминиращите османци. В навечерието на Революцията, като османски поданици, те разполагат с най-голямата местна флота в Средиземно море, занимавайки се с износ и търговия, особено на зърнени храни, между Източното Средиземноморие, Черно море и Западното Средиземноморие. Двайсет и шест замогнали се от презморска търговия места със силно развита морска традиция, предимно острови – Хидра, Спецес, Псара, Хиос, Касос и др., в пределите на Османската империя се вдигат на въстание, разполагайки с едно значително преимущество: флот от над 700 търговски платноходни кораби σнапълно оборудвани с оръдия, други огнестрелни оръжия, пищови, ятагани.

Въпреки че по време на освободителните борби на политическо и военно ниво водеща роля имат островите от Аргосароническия залив Хидра, Спецес и намиращия се недалеч от Хиос, близо до малоазийския бряг, Псара, (т.нар. „флота на трите острова“), те не са единствените участвали в революцията. В действителност трите наречени „Моряшки острови“ взети заедно владеят приблизително една трета от съвкупния търговски флот на гърците. Гръцката историография е забравила голямата флота на Галаксиди, на северния бряг на Коринтския залив (унищожена през септември 1821 г.), на остров Касос, Додеканези, между Карпатос и Крит, (унищожена през юни 1824 г. при опустошението на остров Псара), както тгрябва да бъдат споменати и всички останали въстанали места с моряшка традиция, като Порос, Скопелос, Трикери, Санторини, Миконос, Тинос, η Андрос, Патмос, Лимнос, Лесбос, Кидониес (днес Айвалък в Турция) на малоазийския бряг, Чешме, Енос, Самос (с флота отличила се в морската битка при нос Микали през лятото на 1824), Кастелоризо и т.н . разполагали с кораби, хора и материални ресурси.

Константинос Канарис – Героичният „Подпалвач“ от Псара

Бурлото е малък кораб зареден с експлозиви и други лесно запалими вещества, използван за подпалване на вражески морски съдове. Реалия, не само, но особено известна, от гръцкото въстание и освободителни борби 1821-1828 г. Най-известният в гръцката история бурлотиерис – водач на кораб-подпалвач – е роденият през 1793 г. на героичния, днес необитаван остров Псара, недалеч от Хиос, Константинос Канарис. Малкият остров Псара още в края на 18^-ти век има собствена организирана флотилия с която развива морска търговия и е един от гръцките острови първи развели знамето на революцията. По онова време той е трета морска сила в гръцкото пространство, след Хидра и Спецес, родно място и на други откроили се в освободителните борби водачи на кораби подпалвачи.

През 1824 г. султан Махмуд не е в състояние да потуши въстанието на гърците и иска помощ от васалния му Мехмет Али паша на Египет. През март 1824 г- сключва договор с Мехмет Али, икойто иска о получава в замяна Крит и Кипър и поставя като управник на Пелопонес осиновения си син Ибраим. Турско-египетските сили се убедени, че ако не унищожат гръцкия флот и не неутрализират морските „бази“ на гърците, техните операции – и по суша – ще останат безуспешни. Така се стига до решението египетската флота под командването на Хюсеин пашаν да удари остров Касос, а т2урската – под командването на Хосреф паша –  да атакува Псара. Султанът на два пъти иска от жителите на Псара да напуснат острова си, но те отказват. Тогава Хосреф паша получава заповед от него „да заличи от лицето на земята„ Псара и султанската флота разгръща офанзива със 140 кораба и 14 000-ни сили отплават към Псара. Тесалийски и македонски наемници живеещи на острова убеждават жителите му да изоставят корабите си и да воюват срещу турците по суша. Призори на 21юни 1824 г. турските войски дебаркират на Псара, гърците отстъпват към вътрешността, изгаряйки всичко подире си. През това време няколко кораба успяват да се изтръгнат от морската обсада, взимайки на борда си и мирно население. Жителите на Псара предпочитат да вдигнат във въздуха крепостта Палеокастро и да загинат, отколкото да попаднат в ръцете на турците. От 30 000-ното население на Псара (от което само 7000 са местни хора), оцеляват едва 3000 души.

Събитията там от 1822 г. са обезмъртени в епиграмата от шест стиха на националния поет на Гърция Дионисиос Соломос „Опустошението на Псара“ („Славата“), средоточие на теми, идеи, емоции – само в няколко стиха – открояваща героичната саможертва и излъчваща чувство на национална гордост дори след поражението оставило опустошение и смърт. Епиграмата, започваща с двустишието „По овъгления хребет на Псара/ крачи славата съвсем сама“ (), излъчва мъдростта на класицизма, хуманност и дълбока горест заради гибелта, а стилът е въздействащ, овладян, величав и словесно пестелив, драматичен и образен, образите – силни и плътни, с пластичност на езика и стила.

Разорението на Псара от турците през 1822 г., наред с клането на Хиос, предизвиква в Европа вълна от гневно възмущение и протест срещу зверствата на османците; драматизъмът е въплътен в платното на водещия художник на френския романтизъм Йожен Дьолакроа „Клането на остров Хиос“, пропита от вътрешно напрежение и съпричастност към страдащия гръцки народ.

През юни 1822 г., след като гръцката флота не успява да спаси Хиос от турското клане и опустошение, Канарис се заема да вдигне във въздуха с „бурлото“ флагманския кораб на Кара Али, главнокомандващия изклал населението на Хиос и подложил острова на опожарение. Операцията е изнесена от морски съдове на Канарис и Андреас Пипинос. Особено допринасят две обстоятелства, от една страна нощта е напълно безлунна и много тъмна, от друга – на препълнената палуба на флагманския кораб около 2 000 турци празнуват байрам, така че охраняването на кораба е отслабено. Пламъкът от взривяването на „бурлото“-лодката подпалвач бързо обхваща кораба. Преди първите спасителни лодки да са успели да се отдалечат от него, огънят обхваща барутния му погреб, който се взривява. Жертвите са многобройни, сред тях са и турският адмирал Кара Али, офицери и много моряци. Взривяването на турския флагмански кораб е едно от най-емблематичните събития от борбите по море на въстаналите гърци, предизвикало голям отзвук в Европа. Използвайки съвременна терминология, може да се каже че наред с картината на Дьолакроа „Клането на остров Хиос, 1822“ и приливната вълна от елинофилски чувства в подкрепа на борбите на поробените гърци „комуникационно то е подействало като ПР акция“ в полза на Гръцката революцията. Както сред гръцките поборници, така и сред европейците, а Канарис е увенчан с ореола на герой.

След освобождението на Гърция Канарис е произведен в адмирал, участва дейно в политическия живот на новосъздадената държава, бил е избиран пет пъти за министър-председател на Гърция през период от 33,5 години (1844, 1848-1849, 1864, 1864-1865 и 1877). Отива си от живота през 1877 г, но остава една от най-забележителните исторически фигури на гръцките освободителни борби започнали през 1821 г., особено на тази разгръщаща се по море.

Германският адмирал и оглавяващ Абвера – германското военно разузнаване от 1935 до 1944 г. адмирал Вилхелм Франц Канарис (1887– 1945) е един от офицерите свързани с нелегалната съпротива срещу нацистите управляващи на Германия по време на Втората световна война. Първоначално подкрепял Хитлер, но противопоставил се на нацисткия режим към 1939 г., вече по време на неговото сриване, той е екзекутиран в концентрационния лагер Флосенбюрг за върховна измяна, срещу нацисткия режим. Роден е в Aplerbeck (днес част от Дортмунд), син на заможния индустриалец Карл Канарис и на съпругата му Аугуста. Канарис младши вярвал, че произходът на семейството му е свързан с корени водещи към гръцкия адмирал и политик от 19-ти век, като това негово убеждение повлиява върху решението му да се присъедини към Германския имперски флот. При негово посещение на остров Керкира (Корфу) му дават портрет на героя от Гръцката война за независимост, който той неизменно държал в кабинета си.

Здравка Михайлова

---

[1] Североизточен вятър, който духа откъм района на Черно море на юг и запад към Средиземноморието. Наименованието му идва от италианското vento grecale, букв. „гръцки вятър“, тъй като изглежда като че идва откъм Гърция. – бел.прев.

[2] На 21 април 1967 г. е извършен превратът на полковниците в Гърция, довел до управлението на военната хунта в периода 1967-1974 г., по време на което годишнината от т.нар. революция (според режима на полковниците) е чествана с безвкусни патриотични зрелища, паради и манифестации всяка година на тази дата. – б.пр.

ΜΠΟΥΡΛΟΤΟ

Κλαίτη Σωτηριάδου

Το κείμενο δημοσιεύτηκε στο Ημερολόγιο 2020 της Εταιρείας Συγγραφέων με θέμα «Λογοτεχνία & Επανάσταση»

Σκοτάδι πίσσα. Φυσάει ελαφριά ο Γραίγος, φουσκώνει το φλόκο, βουβά βουτάνε τα κουπιά, το σφίξιμο αλαφραίνει της καρδιάς. Είναι πέντε οι καπεταναίοι σε τούτο το σκαρί μαζί με τον παππούλη μου τον καπετάν-Χελίδονα, Νικόλας Σαμοθράκης στα χαρτιά, της μάνας μου προπάππος. Μέρες το ετοιμάζανε, μαυροντυμένοι απ’ την κορφή ως τα νύχια, έχουν αλείψει φούμο σε πρόσωπα και χέρια, να μην ασπρίζει τίποτα πέρα απ’ το άγριο μάτι, μες στη νύχτα. Οι πρόκριτοι έδωσαν τα γρόσια για το παλιό καΐκι, την αγορά και τη μετατροπή. Δούλευαν μέρα νύχτα για ν’ ανοίξουν τις τρύπες στην κουβέρτα. Εκεί μέσα στήσανε βαρέλια με μπαρούτι, βάλανε μίνες απ’ την πλώρη ως την πρύμνη, φίσκα κι αυτές μπαρούτι. Πανιά και άρμενα μούσκευαν ώρες σε πίσσα και νάφθα. Έτοιμοι και οι κόρακες με πισσωμένα τα σκοινιά ν’ αγκιστρωθούν πάνω στη ναυαρχίδα που πάμφωτη λικνίζεται αρόδο λες και χορεύει στο τούρκικο μπαϊράμι. Μ’ ένα σκοινί δεμένη ακολουθεί της διαφυγής η βάρκα. Το σχέδιο πάντα ίδιο: αθόρυβα να πλησιάσουν, «με τη βοήθεια του σταυρού» στα χείλη, ν’ αγκιστρώσουν καλά το άρμενο στο πλάι όπου φυσάει ο άνεμος, ν’ ανάψει με το τσακμάκι του ο καπετάν-Χελίδονας τα μπούρλα, γρήγορα να περάσουν στο ρυμούλκο, να λύσουν το σκοινί, να φύγουν πριν απ’ τις εκρήξεις. Κι ύστερα από μακριά, ασφαλείς, να δουν τον Τούρκο να τινάζεται στον αέρα μες στα πυροτεχνήματα, να κάνουν το σταυρό τους. Ελευθερία ή θάνατος!

Εγώ καΐκι δεν έχω, βαρέλια με μπαρούτι δεν μπορώ να βρω, όμως βαρύς και σκοτεινός είναι ο ίσκιος όπως του Τούρκου στα παλιά τα χρόνια. Πάλι ασέληνη η νύχτα κι έχουν κι αυτοί εικοσιμία Απριλίου επέτειο-γιορτή. Οι σύντροφοι μού έμαθαν τα κόλπα κι απόψε μ’ ένα μπουκάλι πετρέλαιο, λάδι, ναφθαλίνη, ένα στουπί βρεγμένο στη βενζίνη, μ’ ένα αναμμένο σπίρτο εξεγείρομαι, από μακριά θα δω την φωταψία, θα ζωντανέψει το 21 του παππούλη.

Η Κλαίτη Σωτηριάδου γεννήθηκε στη Θεσσαλονίκη. Τελείωσε το Αμερικανικό Κολέγιο Ανατόλια Θεσσαλονίκης και αποφοίτησε και από την τελευταία τάξη του Λυκείου στο αμερικανικό Ben Lomond High School της πολιτείας Utah των ΗΠΑ με το American Field Service Πρόγραμμα Υποτροφιών Ανταλλαγής Σπουδαστών. 

Μετά τις γυμνασιακές σπουδές της παντρεύτηκε κι εγκαταστάθηκε στην Αθήνα, όπου και σπούδασε Αγγλική Φιλολογία στο Αμερικανικό Κολέγιο Ελλάδος Deree απ’ όπου έλαβε το δίπλωμα B.A. (1976) με Ανώτατη Διάκριση (Highest Distinction). Παρακολούθησε μεταπτυχιακά μαθήματα στη Σχολή Συγκριτικής Λογοτεχνίας του Πανεπιστημίου του Essex, Αγγλίας, απ’ όπου έλαβε το δίπλωμα M.A. στη Θεωρία και Πρακτική της Λογοτεχνικής Μετάφρασης (1982).

Είναι ποιήτρια, πεζογράφος και μεταφράστρια λογοτεχνίας. Ποιήματα και διηγήματά της έχουν μεταφραστεί στα Ισπανικά, Αγγλικά, Γαλλικά, Τουρκικά και Βουλγαρικά. Ποιήματα, δοκίμια και πεζά της έχουν δημοσιευθεί σε συλλογικές εκδόσεις και σε διάφορα λογοτεχνικά περιοδικά. Aσχολήθηκε και με τη συγγραφή σεναρίων για την τηλεόραση, τον κινηματογράφο και θεατρικών έργων. Είναι μέλος της Εταιρείας Συγγραφέων και εκπρόσωπός της στο Δ.Σ. του ΕΚΕΒΙ και στο CEATL.