„Котаракът, който спасяваше книги“ от японеца Сосуке Нацукава (Изд. „Еднорог“) прави първо впечатление на юношеска история, в която гимназистът Ринтаро се сприятелява с приказлив котарак и заедно тръгват на приключения.

Шедьовърът на писателя-медик обаче е роман за хората, за връзката между любовта към четенето и човеколюбието, за състраданието, за самотата, за социализацията, за обществото, за сблъсъка между алчността и духовното, между доброто и злото, между грамотността и простотата, между ценностното и повърхностното. Трябва да призная, че сюжетът на моменти ми напомни на една много обичана от мен книга – „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Също като момченцето с руси къдрици, Ринтаро посещава чудати светове, обитавани от още по-чудати хора и тези пътешествия повдигат морални дилеми с поуки за всички нас. Но нека да започна от самото начало…

---

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Сюжетът и впечатленията

За Ринтаро Нацуки малката книжарница за книги втора ръка, стопанисвана от дядо му, е най-прекрасното място на света – идеално убежище за едно самотно и плахо момче. В нея тийнейджърът е прекарал много щастливи часове в четене на литературни шедьоври. След смъртта на дядо му обаче нещата коренно се променят и Ринтаро смята да затвори уютното магазинче.

Един необичаен посетител в книжарницата обаче променя живота на осиротялото момче. Говорещият котарак Тигър се нуждае от истински любител на книгите, който да се присъедини към него за една специална мисия. Странната двойка се заема със спасяването на книги от хора, които злоупотребяват с тях и ги осакатяват. Тийнейджърът и неговият пухкав приятел се впускат в три (или по-скоро четири) магически приключения, посветени изцяло на тайната кауза. Към тях се присъединява и съученичката на Ринтаро – общителната и смела Сайо. Така раираният котарак помага на момчето не само да открие своето призвание и път напред, а и да намери приятел, който да го върне към хората.

Първите три свята, които Ринтаро посещава, са с различен фокус върху обществените нагласи спрямо литературата. Акцентът в първия пада върху безразличието на хората към книгите и използването им за демонстрация на обществено положение. Главният герой в него трупа заглавия и книги, но без да влага разбиране в тях, без да ги уважава, без да вниква в историите им. Той ги държи за заложници и аз бих го нарекла „бездушният читател“.

Във втория свят се набляга на отегчението на хората и на тяхната припряност. В него читателите се натоварват от дебелите и сложни книги и търсят начини да съкратят времето за четене, като една история бъде ограничена до няколко пасажа или изречения. Именно тази припряност и нежеланието да се отделя време за четене на дълбоки истории убива книгите и тяхната душа. В този свят читателите са повърхностни.

В третия свят се запознаваме с издател, чието основно занимание е да печели много пари. Но не благодарение на продажбата на стойностна литература, а със заливането на пазара с опростени издания, които обещават житейски съвети тип „осем начина да…“ или занимават мисълта с разкриването на световни конспирации. Познато, нали? Това е светът, който ни заобикаля. В него хората не търсят дълбокото, чувственото, философското, научното, образователното, а опростени клишета, които да не натоварват ежедневието им. Това са опростените читатели.

Ринтаро оборва тезите на господарите и от трите свята, като ни показва истинската стойност на литературата. Припомня ни, че книгите имат душа; че ни водят в различни светове и ни срещат с разнообразни човешки съдби с една голяма цел – да се научим да обичаме хората, да чувстваме, да изпитваме състрадание, любов, емпатия. И да се борим демоните на днешното бездушие да не погубят човеколюбието.

„Котаракът, който спасяваше книги“ е вълшебна притча за четенето и за безграничната сила на книгите. Романът на Нацукава очарова, забавлява и провокира. Авторът предизвиква суперлативи не само с богатата си литературна култура, но и със смелостта да каже открито онова, от което страдат не само книгите, а и застрашеният свят на духа изобщо. Тя е една от най-харесваните книги за последните години, възхвалявана от специалисти и обикновени читатели. Освен непреходните теми за силата на приятелството и намирането на смелост, тази история има вълшебно въздействие върху всички, за които книгите са много повече от просто думи, напечатани на хартия.

Това е роман, в който на всяка страница ще намерите мъдрост, която ще искате да си запишете и да запомните. А илюстрациите му са топли и някак магически. Препоръчвам да поемете на книжното пътешествие с Ринтаро и неговия котарак. Няма да съжалявате!

Избрани цитати

–        В книгите се крие огромна сила. Това беше мантрата на дядо му. Честно казано, старият човек беше мълчалив, но когато заговореше за книги, внезапно се оживяваше. Тесните му очи се присвиваха в усмивка, а думите се сипеха от устата му енергично и пламенно. „Има неподвластни на времето истории, достатъчно силни, за да са оцелели през вековете. Чети много книги като тези – за теб те ще бъдат като приятели. Ще те вдъхновяват и ще те подкрепят“.

–        Старият човек се усмихна. – Нищо особено. Просто се опитваше да напомня на хората очевидното. Да не лъжат. Да не тормозят по-слабите. Да помагат на онези, които са в нужда… Ринтаро явно недоумяваше. Старият човек направи лека гримаса. – Защото в днешния свят очевидното вече не е очевидно. Той въздъхна по-дълбоко. – В днешния свят много от нещата, които би трябвало да бъдат очевидни, са обърнати с главата надолу. Използват слабите като стъпала, по които да се изкачват, възползват се от нуждаещите. Хората просто стават пленници на тази схема. Няма кой да се противопостави и да призове на това да се сложи край.

–        Тук, в най-успешното издателство на света, ние не издаваме книги, за да информираме или образоваме хората. Публикуваме такива книги, каквито обществото иска. Не ни интересуват неща от рода на послания, които да стигат до хората, или философия, която да бъде предадена на идните поколения. Не ни вълнуват нито суровата реалност, нито трудните истини. Обществото не се интересува от такива неща.

–        Книгите са изпълнени с човешки мисли и чувства. В тях се говори за хора, които страдат, които тъгуват или са щастливи, смеят се и ликуват. Когато четем техните думи и техните истории, когато ги съпреживяваме, опознаваме сърцата и умовете на други хора, извън нашите собствени. Благодарение на книгите е възможно да опознаем не само хората, които ни заобикалят всеки ден, но и хора, населяващи напълно различни светове.

–        В наши дни рядко срещам книга с душа. Нещо повече, никой дори не знае, че книгите имат душа. Думата „книга“ е започнала да означава просто купчина напечатана хартия. И аз не говоря само за това, че съществуват безброй книги, прочитани веднъж и изхвърляни.

–        Това, че някой може да сипе със сладък глас повърхностни фрази като израз на съчувствие, не го прави способен на истинска грижа и състрадание. Важна е способността да съпреживяваш онова, което се случва на друго човешко същество – да можеш да почувстваш болката му, да бъдеш редом с него, когато страда.

–        Книгите и музиката толкова си приличат, не мислите ли? Те внасят мъдрост, смелост и целебна сила в живота ни. Създадени са от хора като средство, което ни дарява покой и вдъхновение. И все пак между двете има една голяма разлика (…) Музиката може да достигне до нас всеки ден, в най-разнообразни ситуации (…) Но с книгата не е така.

В книгите се крие огромна сила. Но внимавай. Силата е в книгите, не в теб.

Малко за Сосуке Нацукава

Сосуке Нацукава е японски лекар и писател, роден през 1978 г. в префектура Осака. Той завършва медицина в университета Шиншу и работи в болница в провинциалната префектура Нагано.

Многотомният му дебютен роман, Kamisama no Karute („Клинична картина”), издаден през 2009 година, е отличен с няколко престижни награди, продава се в над тримилионен тираж в Япония и по него е заснет успешен филм. “Котаракът, който спасяваше книги” се радва на още по-голям интерес и ще бъде издадена на над трийсет езика по целия свят.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.