Невероятно амбициозен и безкрайно човечен литературен епос се появи на българския книжен пазар благодарение на издателство ICU. „Годината на бягствата” носи на своя автор – британския писател с индийски корени Санджив Сахота – Европейската награда за литература 2017, става финалист за Man Booker през 2015 г. и е обявен за книга на годината от Washington Post и Boston Globe. Световноизвестният писател Салман Рушди пък казва за романа:

„Можете само да се оставите – с наслада – на неговото въздействие.“.

И действително – силни емоции и съпреживяване очакват всеки, който поеме на пътешествие заедно с четиримата главни герои.

„Годината на бягствата“ се разгръща в рамките на една разтърсваща година, в която пътищата на Автар, Рандип, Точи и Нариндер се пресичат и преплитат необратимо. И четиримата носят непосилно тежко бреме и търсят спасение. Спасението е винаги отвъд тяхната родина, тяхната каста, отвъд техните възможности, отвъд тях самите. Обречени да бягат от всичко това, те търсят своето място в света. Чувството за дълг и срам обаче ги държи в окови, от които не е така лесно да се освободиш.

„Красотата на нашето съвремие е, че не си прикован към едно-единствено място –

възможно е да „принадлежиш“ на няколко различни места и към няколко различни групи едновременно. Те просто добавят нов аспект към личността ти“, казва Сахота в свое интервю.

Темата за принадлежността и търсенето на идентичност е ключова в романа. Той ни разкрива страданието, което емигрантският живот носи. Книги като тази не само ни правят по-добри хора, те ни предлагат да надзърнем в светове, които трудно бихме открили по друг начин. Авторът събира своите истории „от улицата” и макар творбата му да е художествена, тя носи автентичността на действително случили се съдби, някои от тях трагични.

Читателите неусетно ще преминат през една шеметна и динамична година и след последната страница няма да са същите. Защото именно това е силата на истински добрите истории.

Годината на бягствата

Санджив Сахота

Той заговори безизразно, сякаш далеч от думите.

– Къде беше Бог, когато ме подпалиха?
– Моля те, Точи.
– Когато разпориха корема на сестра ми?
– Точи.
– Когато отрязаха топките на петнайсетгодишния ми брат?

Сълзите ѝ се търкаляха по бузите.

– Не знам. Наистина не знам.
– Къде беше твоят Бог, когато не можех сглобя телата на накълцаните си родители?

Тя слезе по стълбите и влезе в кухнята. Опита да светне – нуждаеше се от светлина, защото мракът запушваше гърлото ѝ – но нищо не се случи. Тогава вода… Изгълта цяла чаша, едва дишаше, докато изливаше в мивката остатъка. Обърна се колебливо, сякаш се страхуваше от онова, което я очаква. В стаята цареше покой. Часовникът я осведоми, че е дванайсет и четвърт. Щорите чертаеха клетка на стената. Тя провери сребристата кутия в чекмеджето за приборите – беше празна. Поразтърси се под мивката и намери пакет свещи, запали една от газовия котлон и я остави върху червена чинийка насред масата. Седна. Свещта придаваше на стаята старинна изтънченост. Нариндер затвори очи, сведе глава и долепи длани върху обикновената дървена маса. Усещаше как дъхът ѝ трепти в тялото. Аз съм прахът в твоите нозе. Аз съм прахът в твоите нозе. Не Го чуваше. Аз съм прахът в твоите нозе. Аз съм прахът в твоите нозе. Не. Не Той, той, никой, нищо. Само черна тишина и мъртвешка празнота. Ръцете ѝ трепереха. Опита отново. Не можеше. Птици прелитаха покрай рамото ѝ и се блъскаха в стената. Река рукна от гърдите ѝ. Думите пресъхнаха.

Нариндер вдигна пръсти към главата си, към тюрбана. Свали го и го положи върху масата. Свали фиба близо до шията си и остави и нея на масата. После издърпа и следващата фиба и така, фиба по фиба, шнола по шнола, докато косата ѝ плисна на вълни, освободи се, разви се, спусна се. Чу го по стълбите, вече разтваряше мънистата, стоеше на прага. Тя впери поглед в него, кръстосала ръце през гърдите си, все едно е гола. Пламъкът на свещта озаряваше дългата ѝ коса. Той приближи, коленичи до нея и положи глава в скута ѝ. Усети нежния допир на ръцете ѝ и двамата се разридаха за всичко, което бяха изгубили.

За автора

Санджив Сахота е роден през 1981 година в Дарби, Великобритания. Потомък на имигранти от Индия, преселили се на Острова през 60-те. Следва математика в лондонския Импириъл Колидж, но точните науки не са неговият път. Първия си роман, „Среднощни деца“ от Салман Рушди, прочита осемнайсетгодишен и оттогава Рушди се превръща в негово вдъхновение.

Дебютният роман на Сахота „Наши са улиците“ (Ours Are The Streets) излиза през 2011 г. Observer  го нарича „безспорно изключителен“, а Times определя книгата като „дълбоко морално произведение, интелигентно и въздействащо“. Вторият му роман „Годината на бягствата“ (2015) печели награда „Анкор“ за най-добър втори роман, Европейската награда за литература (2017) и попада в краткия списък за наградата „Ман Букър“. През 2013 г. Сахота влиза в списъка на двайсетимата най-добри млади писатели на сп. „Гранта“. През 2018 г. е избран за член на Кралското литературно дружество в рамките на инициативата „40 автори под 40 години“.

От 2019 г. Сахота преподава творческо писане в Дърамския университет.

Живее в Шефилд със съпругата си и двете им деца. В китно, потънало в зеленина предградие, недалеч от Екълсол Роуд, където се развива голяма част от действието в романа.

За преводачката

Надежда Розова е завършила СУ „Св. Климент Охридски“ с магистратура по индология и специализация по английски език. Преводач и редактор на художествена, документална и научна литература от и на английски език и от хинди.

Преведените от нея над 150 заглавия включват произведения на Джанин Къминс, Хишам Матар, Роуз Тримейн, Прия Базил, Джейн Остин, Хенри Джеймс, Ръдиард Киплинг, Салман Рушди, Халед Хосейни, Рут Озеки, Уилям Тревър, Дафни дю Морие, Ерика Джонг, Джон Гришам, Стивън Хокинг и др.

Носител е на специалната награда за превод „Кръстан Дянков“ (2014) за романа

„Създания от време“ от Рут Озеки и на наградата за превод на художествена проза на Съюза на преводачите в България (2015) за превода на романа „Последният дъх на мавъра“ от Салман Рушди.