„Закуска с нар“ събира ведно нови, непубликувани досега в книга стихотворения и есеистични миниатюри на Александър Шурбанов, написани през последните няколко години и породени от съдбовни развития в България и в света, но не като в медиите. Тук едно розово фламинго се заселва край бургаско езеро, на едно градско дърво му се присънва гората, едно чудовище излиза на разходка с лодка в компанията на красива жена, една крадлива сврака се перчи с хусарски мундир и, разбира се, един поет закусва с нар, сякаш нищо не се е случило.

---

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

---

Тези стихове отразяват целия спектър на душевността на съвременния човек – тревогите на планетата, уязвимата сила на природата и неразгаданите тайни на вселената, парадосксалността на битието и ръкотворните успоредни светове на изкуството. Както и в предишните си книги от последните пет десетилетия Шурбанов търси художествен език, способен да споделя с читателя сетивни, емоционални и мисловни прозрения по достъпен и завладяващ начин.

Александър Шурбанов е роден в София през 1941 г. В продължение на няколко десетилетия преподава английска литература в Софийския университет, гостува и в редица други български и чуждестранни университети. Почетен доктор е на британските университети в Кент и Съри и е избран за член на Европейската академия.

Шурбанов е автор на две дузини книги със стихотворения, есета и литературоведски изследвания, издадени у нас и в чужбина. Той е и преводач на англоезична поезия и поетична драма, в това число на безсмъртни творби на Чосър, Шекспир, Милтън, Колридж, Байрон, Дилън Томас.

Носител е на Национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към културата, на почетен „Аскеер“ за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство, както и на голямата награда на Портал „Култура“ за поетичното му и преводаческо дело.

Нови стихотворения и приписки

ЗАКУСКА С НАР

Ножът минава напряко
през облото тяло на нара,
защото е тесен и твърд.
По острието и по моите пръсти
потича нещо,
което прилича на кръв.

Зимата пее своята зла песен
зад двойния стъклопакет.
Радиаторът в моята санирана стая
е включен на пет.

Всички бедствия на тази обла планета
са през девет земи –
сенки, пробягващи
по екрана на телевизора,
прозрачни, безименни,
космически мъглявини.

Само по пръстите ми какви са тия
тъмночервени петна?
Нищо, нищо, това са следите
на разполовения нар.

ЗА МИГ

Огрените от залеза
софийски къщи
внезапно се разхубавяват
като грозни жени,
докоснати от обич.

ПРОТЕСТЪТ

Наруших владенията на здравеца
и изпод краката ми
избухна
възмутено ухание.

ДВЕТЕ КНИГИ

Една в друга –
двете книги,
които чета едновременно.
Поезията
се е вмъкнала в прозата,
за да пази мястото,
докъдето съм стигнал.
(Нейното място
няма нужда от пазене.)
Говорят ли си
в тази безшумна прегръдка,
или мълчат
в очакване да се върна,
да ги разтворя,
да вляза отново
в душите им?
Ревнуват ли се,
както лежат
една в друга
на нощното шкафче
и не заспиват,
не спират да мислят
с какво ще ме изненадат
и към коя ще посегна
довечера,
когато си легна?

В ТОЗИ НЕДОРАЗСЪНИЛ СЕ ГРАД

излизаш да купиш мляко
и се препъваш в политика,
срещаш на улицата приятел
и политиката пада между вас
от балкон или покрив,
за да се пръсне в краката ви,
заговаряш на масата със жена си
за утрешния ден
и телевизията ви надвиква
с политически лозунги.
Искам да се скрия от политиката,
да легна под някой бор
сред дивите ягоди
далеч от всички гъмжащи площади.
Но знам, че рано или късно
политиката ще ме намери,
ще ме изведе за ухото оттам
и ще ми поиска сметка
за отсъствието.