Символика на луната в древногръцката митология

Името на древногръцката богиня на лунната светлина Селене води етимологията си от думата (σέλας: сияние, зарево). Според „Теогония“ от Хезиод, Селене е дъщеря на Хиперион и сестра на Йос (Зората) и на бога на слънцето Хелиос, който вечно я осветява и вървят заедно ръка за ръка по небесния свод. Обикновено бива изобразявана в женски образ като фигура увенчана от диадема с полумесец, върху колесница с крилати коне. Понякога описанията твърдят, че богинята предвожда стадо волове и короната й с полумесеца препраща към бичи рога. Тя обикаля в кръг небосклона подобно на сестра си „розовопръстата“ Еос (Йос) – според омировия епитет, върху колесница теглена от осли или бикове, едната страна на които е бяла, другата черна – алегория на факта, че само едното лице от лунната повърхност се огрява от светлината на слънцето.

Според различни местни легенди Селене се слива с Аерас – въздушната субстанция, и им се ражда дъщеря – Дросо – олицетворяваща утринната роса и прохлада; със Зевс (според атическата традиция) – съюз от който се ражда Панида – дума използвана в съвременния гръцки език за „фауна“ (от παν-δίος, обозначаваща божествения всемир); с козлоногото божество Пан (според култа в древна Аркадия); със смъртния Ендимион, като им се раждат 50 дъщери, както и лунните месеци на всяка Олимпиада и накрая- с брат й Хелиос – бога на слънцето (предание от късната античност).

Символиката, която крият тези митове е, че Селене – богинята на Луната, представлява женското начало при сътворяването на света, както и вратата към тайнствената природа на човека и Вселената, към онова, което остава неизказано, неназовимо и невидимо при обичайното съзерцаване на природата. В този смисъл се смята, че тя призрачно навестява фантазните представи и подсъзнателното. Също така Селене обозначава образно и кръговрата на времето, тоест, тя представлява умален модел на неспирния поток във всемира. Многобройните новолуния символизират безбройните нови моменти на всеки край, който неизменно бележи ново начало. Всемирът се освобождава от овехтялата си изсъхнала черупка и започва наново, обличайки се в премяната на новото. Оттук и препратката към цикъл символизиращ и ежемесечното обновяване на женската репродуктивна природа.

В атинския вариант на култа към Селене поднасяли на богинята възлияния от чиста вода и малки хлебчета замесени във формата на полумесец (σελήνιοι πλακούντες). Нейните свещени цветове са сребристият и белият, а металът, който съответства на природата й е среброто. Обожественият й образ се среща често и в античната поезия, а епитетите с които най-често е назовавана са Сияйна, Месечна, Феба. С развиването на митологичните вярвания, и други божества – като Хеката, Артемида и Хера – започват да бъдат свързвани с Луната.

Здравка Михайлова, Атина

ЯНИС РИЦОС

МЪЛЧАЛИВА РАЗДЯЛА

Тя откачи жилетката си без да заплаче и си тръгна –
сякаш откачи луната от лятното небе.
Той не вярваше. Очакваше същата онази нощ,
На следващия ден и на по-следващия. Чакаше.

След две седмици, със завръщането на месечината,
той знаеше, че тя няма да дойде. Само огледалото
остана да си спомня като прозорец отворен
към едно безлунно небе.
Тъй като тя бе взела със себе си жилетката си.

Из „ГОЛО ТЯЛО“

И тази нощ без пълнолуние.
Едно парче липсва.
Целувката ти.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

* * *

Колонката на Здравка Михайлова е поредица от текстове и преводи на новия ни гост-автор, на най-разнообразна тематика.

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Със стипендия на фондация „Andrew Mellon“ e изследвала архива на Костас Варналис в Генадиевата билблиотека в Атина.

Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Има четири мандата в българското посолство в Атина, където работи и сега. Превела е на български 50 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета, студии и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” (2012-2016) за съвременна гръцка литература, представяща и автори от други националности, които тематизират Гърция. Участвала е в международни конференции на тема литература, език и култура.

Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009), награда „Ригас Велестилис“ (2005) за най-добър превод на произведение на балканската литература за изданието „Андреас  Ембирикос: поет, сюрреалист, психоаналитик и фотограф (изд. „Фондация за българска литература“, 2002) и наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писателите (2019) за приноса й в литературното и междукултурното общуване.

Член е на Европейската асоциация по неоелинистика, ПЕН Клуб (България), Съюз на писателите (Атина), Сдружение на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Дружество на българските неолинисти „К. Паламас“. От основаването му през 2017 г. е зам-председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“.