Встъпителни думи към изданието на Календара на Съюза за 2020 на тема

ЛИТЕРАТУРА И РЕВОЛЮЦИЯ

През 2021 година се изпълват 200 години от обявяването на, както е прието да се казва в историческата наука, Гръцките освободителни борби за независимост. Гръцката революция е събитие с международни измерения, организирано от Одеса и други центрове на гръцката диаспора, вдъхновено от предходни бунтове и задвижило следващи, предизвикало вълни на елинофилство, но и на елинофобия, както допълвам, съчетало чуждоземни и „туземни“ усилия. Успоредно с това литературата представлява процес свързващι творческата интровертност на езика на който тя се пише, с градивната екстровертност на превода. Също така тя е проникната от конспиративен характер – сякаш става дума за тайно събрание на Филики Етерия на едноименния площад в Колонаки^[1] – от безмилостни вътрешни раздори и братоубийствени сблъсъци – които водят до неуспеха на всяка борба, както се случва и с Революцията на гърците– и поради, по техни си причини, намесата на чуждите сили в критични моменти, както с битката при Наварин^[2], които с международни отличия и по други начини  прегрупират случващото се в Гърция. Имайки повод да преосмислим, два века по-късно след избухването – соломическо^[3] – на борбата за независимост, в новогръцката литература, без да се впускам в подробности, които са изнесени другаде, ще повторя че – както се случва в политическия живот на страната след консолидирането на държава – така и в гръцката поезия, като пар екселанс регулираща дисциплина в пространството на словото, се появяват галофилска, русофилска и англофилска (а след доктрината Труман – и американофилска) партия. Дали пък в крайна сметка човек на научава повече за гръцката литература, изучавайки гръцката революция в нейните международни аспекти, отколкото онова, което се проявява като самостоятелни течения в тази литература?

Очевидно връзката литература и революция, която пресича историята на словото и на бунтовете от тяхното начало до днес, не се изчерпва с гръцките дадености. По различни места и времена непрестанно се подновява един прастар сблъсък между класици и романтици на това поле, с епизоди с особено значение, от американската, френската или гръцката дореволюционна литература, например, до споровете за ангажираността между привърженици на littérature engagée и подкрепящи „невреклите се във вярност“. В степента в която Гръцката революция представлява ритуал на бракосъчетаване между класицизма и романтизма, онези, които пишат и четат на гръцки, имат право да смятат света за свой дом. За събирането и редакторската обработване на материала за Дневника 2020 на Съюза на писателите на тема „Литература & революция (1821-2021)“, издаден в сътрудничество с атинското издателство „Патакис“ (2020), както и за илюстрирането му, дължим гореща благодарност на Ангелики Стратигопулу и на Катерина Мамаи, художник на корицата и оформител на илюстрациите, съответно. Преди всичко Съюзът на писателите благодари за дарението направено от Фондация „Ставрос Ниархос“.

                                                       Превод от гръцки: Здравка Михайлова

Προοίμιο στο Ημερολόγιο 2020 της Εταιρείας Συγγραφέων με θέμα «Λογοτεχνία & επανάσταση (1821-2021)»

ΛΟΓΟΤΕΧΝΙΑ & ΕΠΑΝΑΣΤΑΣΗ

Γιώργος Χουλιάρας

Το 2021 συμπληρώνονται διακόσια χρόνια από την έναρξη, όπως έχει οριοθετηθεί, του ελληνικού αγώνα για εθνική ανεξαρτησία. Η Ελληνική Επανάσταση υπήρξε γεγονός με διεθνείς διαστάσεις: οργανώθηκε στην Οδησσό και άλλα κέντρα της ελληνικής διασποράς, εμπνεύστηκε από προηγούμενες επαναστάσεις και παρακίνησε επόμενες, προκάλεσε κύματα φιλελληνισμού, αλλά και ελληνοφοβίας, όπως προσθέτω, συνδύασε ετερόχθονες και αυτόχθονες. Παράλληλα, η λογοτεχνία αποτελεί διαδικασία που συνδυάζει τη δημιουργική εσωστρέφεια της γλώσσας, στην οποία γράφεται, με τη δημιουργική εξωστρέφεια της μετάφρασης. Διακατέχεται επίσης από έναν συνωμοτικό χαρακτήρα – λες και πρόκειται για μυστική συνέλευση Φιλικής Εταιρείας στην πλατεία της στο Κολωνάκι – από ανηλεείς εσωτερικές διενέξεις και εμφύλιες συγκρούσεις – που οδηγούν σε αποτυχίες κάθε αγώνα, όπως συνέβη και με την επανάσταση των Ελλήνων – και από, για δικούς τους λόγους, παρεμβάσεις ξένων δυνάμεων σε κρίσιμες στιγμές, όπως στη ναυμαχία του Ναυαρίνου, που με διεθνή βραβεία και άλλους τρόπους ανασυντάσσουν τα εν Ελλάδι τεκταινόμενα. Με την ευκαιρία αναστοχασμού, δύο αιώνες μετά τη σολωμική έκρηξη του αγώνα για ανεξαρτησία της νεότερης ελληνικής λογοτεχνίας, χωρίς να υπεισέλθω σε λεπτομέρειες που υπάρχουν αλλού, ας επαναλάβω ότι, όπως συνέβη στην πολιτική ζωή του τόπου μετά τη συγκρότηση κράτους, έτσι και στην ελληνική ποίηση, ως κατ’ εξοχήν ρυθμιστική πειθαρχία στον χώρο του λόγου, εμφανίστηκαν ένα γαλλικό, ένα ρωσικό και ένα αγγλικό (και μετά το Δόγμα Τρούμαν αμερικανικό) κόμμα. Μήπως τελικά μαθαίνει κανείς περισσότερα για την ελληνική λογοτεχνία μελετώντας την ελληνική επανάσταση στις διεθνείς πτυχές της παρά όσα εμφανίζονται ως αυτόνομα ρεύματα της λογοτεχνίας αυτής;

Προφανώς δεν εξαντλείται σε ελληνικά δεδομένα η σχέση λογοτεχνίας και επανάστασης, που διατρέχει την ιστορία του λόγου και των εξεγέρσεων από τις απαρχές τους έως σήμερα. Σε διαφορετικούς τόπους και εποχές διαρκώς ανανεώνεται μία αρχέγονη σύγκρουση κλασικών και ρομαντικών στο πεδίο αυτό, με επεισόδια ειδικής σημασίας, από την αμερικανική, γαλλική ή ελληνική προεπαναστατική λογοτεχνία, φερ’ ειπείν, έως τις περί στράτευσης διαμάχες μεταξύ οπαδών της littérature engagée και οπαδών των μη αρραβωνιασμένων. Στον βαθμό που η Ελληνική Επανάσταση συνιστά τελετή γάμου μεταξύ κλασικισμού και ρομαντισμού, όσοι διαβάζουν και γράφουν στα ελληνικά δικαιούνται να θεωρούν τον κόσμο σπίτι τους. Για τη συγκέντρωση και επιμέλεια του υλικού για το Ημερολόγιο 2020 της Εταιρείας Συγγραφέων, με θέμα «Λογοτεχνία & επανάσταση (1821-2021)», που κυκλοφορεί σε συνεργασία με τις εκδόσεις Πατάκη, και την εικονογράφηση θερμές ευχαριστίες οφείλονται στην Αγγελική Στρατηγοπούλου και στην Κατερίνα Μαμάη. Η Εταιρεία Συγγραφέων πρωτίστως ευχαριστεί για τη δωρεά του το Ίδρυμα Σταύρος Νιάρχος (ΙΣΝ).

---

^[1] Квартал в центъра на Атина, на т.нар. „стара аристокрация“. б.пр.

^[2] Морската битката при Наварин  станала на 20 октомври 1827 г. по време на Гръцката революция (1821–1832) в залива на Наварин, на западния бряг на Пелопонес, в Йонийско море. След падането на Акропола (24 май 1827) Революцията от 1821 „бере душа“. В континентална Гърция тя е потушена и все още е жива в източен Пелопонес. В този труден за Гърция момент европейската дипломация променя позицията си и започва да се отнася благосклонно към Революцията. За този обрат допринася и новоназначеният министър на външните работи γна Англия Джордж Канинг, който придава по-либерален обрат на външната политика на Албион. Таке, на 24 юни 1827 г. в Лондон е подписан договор между Англия, Франция и Русия, който предопределя независимостта на Гърция. -.б.пр.

^[3] Дионисиос Соломос (1798–  1857) – гръцки поет, автор на „Химн към Свободата„, първите две строфи от която стават национален химн на Гърция, а по-късно и на Кипър.. Ключова фигура  на книжовната школа на Седемте Йонийски острова, Соломос е смятан за национален поет на гърците, не само защото е написал стиховете на националния химн, а и защото стъпва върху предходната поетична традиция (критска книжовност, народна песен) и е първият системно култивирал народния език димотики и проправил пътя за използването му в литературата. – б.пр.

* * *

Колонката на Здравка Михайлова е поредица от текстове и преводи на новия ни гост-автор, на най-разнообразна тематика.

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Със стипендия на фондация „Andrew Mellon“ e изследвала архива на Костас Варналис в Генадиевата билблиотека в Атина.

Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Има четири мандата в българското посолство в Атина, където работи и сега. Превела е на български 50 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета, студии и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” (2012-2016) за съвременна гръцка литература, представяща и автори от други националности, които тематизират Гърция. Участвала е в международни конференции на тема литература, език и култура.

Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009), награда „Ригас Велестилис“ (2005) за най-добър превод на произведение на балканската литература за изданието „Андреас  Ембирикос: поет, сюрреалист, психоаналитик и фотограф (изд. „Фондация за българска литература“, 2002) и наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писателите (2019) за приноса й в литературното и междукултурното общуване.

Член е на Европейската асоциация по неоелинистика, ПЕН Клуб (България), Съюз на писателите (Атина), Сдружение на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Дружество на българските неолинисти „К. Паламас“. От основаването му през 2017 г. е зам-председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“.