В неделния, обзорен брой на „Катимерини“ (www.kathimerini.gr), отпреди няколко седмици, вестникът помести гледна точка на колумниста, известен автор, литератор и критик, водещ подлистник в неделното издание, Панделис Букалас. Материалът е озаглавен „Кораис и дължимото въздаяние към Хаити“:

Самият Адамандиос Кораис, заедно с няколко гръцки книжовници живеещи на Запад, търсейки съюзници и помощ, прибягва до писмо което изпраща на Йоанис Вогиер, губернатора на Хаити, тоест, на Жан-Пиер Буайе, на измъчено от френското колониално иго Хаити.

С трогващото писмо на нейния лидер, от 12 януари 1822, онасловено «Свобода…Равенство», бедно Хаити от Карибието, което през 1804 г. става първата независима държава на чернокожи в Новия свят, се превръща в първата страна признала Гръцката революция и независима Гърция.

Дължим му това. За вечни времена. И няма никакво значение, че никога не е стигнал до гръцките брегове корабът пренасящ малцина доброволци и 45 тона кафе, които са ни изпратили. Длъжни сме да направим ответен жест.

Няма никаква причина да молим Путин, Байдън, Макрон, принц Чарлз да дойдат да почетат и да бъдат почетени на честванията за 200-годишнината на 25-ти март. Нека Хаити бъде избрана като почетна страна, предложението вече е направено. И нека изпратим и ние кораб с помощ, символична, с наши продукти – маслини и зехтин. И може би хирургически маски. Защото изтормозено десетилетия наред от граждански войни, тиранични режими и чуждестранни интервенции, Хаити продължава да живее в недоимък.

* * *

Колонката на Здравка Михайлова е поредица от текстове и преводи на новия ни гост-автор, на най-разнообразна тематика.

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Със стипендия на фондация „Andrew Mellon“ e изследвала архива на Костас Варналис в Генадиевата билблиотека в Атина.

Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Има четири мандата в българското посолство в Атина, където работи и сега. Превела е на български 50 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета, студии и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” (2012-2016) за съвременна гръцка литература, представяща и автори от други националности, които тематизират Гърция. Участвала е в международни конференции на тема литература, език и култура.

Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009), награда „Ригас Велестилис“ (2005) за най-добър превод на произведение на балканската литература за изданието „Андреас  Ембирикос: поет, сюрреалист, психоаналитик и фотограф (изд. „Фондация за българска литература“, 2002) и наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писателите (2019) за приноса й в литературното и междукултурното общуване.

Член е на Европейската асоциация по неоелинистика, ПЕН Клуб (България), Съюз на писателите (Атина), Сдружение на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Дружество на българските неолинисти „К. Паламас“. От основаването му през 2017 г. е зам-председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“.