За едно ново гръцко издание с разкази и повести на Елин Пелин

В края на март от атинското издателство “Роес“ излезе от печат книга с повести и разкази на Елин Пелин. Заглавието й е „Изтървана дума“ (на гръцки: «Τα λόγια που ειπώθηκαν», Νουβέλες και διηγήματα του Ελίν Πελίν), по едноименния разказ на българския писател. Преводът е на Панос Статоянис, автор на предговора е Томас Стергиопулос. Корицата на изданието е илюстрирана с картина на Ярослав Вешин (1860-1915) – „Пейзаж с кладенец“.

Изданието е много добре замислено и естетически оформено, с портрет на Елин Пелин на вътрешната предна обложка и факсимиле от подписа на автора – на задната вътрешна обложка. Съдържа вътрешни илюстрации с кориците на предходни две издания на Елин Пелин на гръцки.

Българският писател е познат на гръцката читателска публика от годините между двете войни, негови разкази са включени в две антологии на българска проза: първата е издадена през 1930 г., в превод на Д.К.Воязлис, (включва разказа „По жътва“), втората – през 1940 г., в превод на Аргис Коракас (включва разказа „Една обиколка на свети Георги“ и кратка биографична бележка за автора).

Книгата започва с повестта „Гераците“, страница отляво преди нея е илюстрирана с черно-бял кадър от екранизацията (1958) по едноименното произведение, с режисьор Антон Маринович, и афиш за филма.

Преводачът на книгата Панос Статоянис е роден в Лефкакия, Навплион, през 1959 г. Възпитаник е на Софийския университет, специалност „Журналистика“. Автор е на единайсет книги (с поезия и проза). Също така е автор на сценарии и куплетист – пише стихове за песни. Превел е над трийсет (преди всичко от славянски езици) чуждестранни автори. Книги, негови стихове и текстове в проза са преведени на редица езици, сред които и български. Живее и работи в Атина; работил е в Националната телевизия ЕРТ.

П. Статоянис е преводачът на повечето книги от български автори излезли на гръцки през последните 25 години, като „Акустичното гърне“ на Йордан Радичков, три от романите на Вера Мутафчиева: „Случаят Джем“, „Алкивиад Малки“ и „Аз, Анна Комнина“, „Странният рицар на Свещената книга“ от Антон Дончев, „Мисия Лондон“ от Алек Попов и др. Работи с различни гръцки издателства и има значим принос за популяризиране на българското литературно слово в Гърция. Съдържателен предговор от преводача въвежда читателя в социалния и литературен контекст на България от първата половина на 20-ти век и мястото, което Елин Пелин заема в него, като са откроени вододелни моменти от творческата му и лична биография.

Авторът на встъпителните думи към изданието, по чийто замисъл е осъществено то, Томас Стергиопулос е роден в село Грава, област Агии Саранда, Албания, през 1951 г. Следвал е медицина в университета в Тирана, а от 1991 г. живее и работи в Гърция като лекар. По призвание писател, автор на поезия,проза и етнографски есета, превел е произведения от албански и гръцки автори, съответно на гръцки и албански.

Написано в емоционално ангажиран тон, встъплението на Стергиопулос разказва за българката Леонора, която живее в Гърция, негова пациентка, на която веднъж казал: „Бих искал да науча български, само и само да мога да прочета Елин Пелин“, а тя му отговорила: „Вие сте единственият, който говори за културата на моята страна. Всички тук разправят за бедните българи, сякаш в родината ми няма нищо друго, освен човешко нещастие. За нас българите Елин Пелин е нашата душа“. Стергиопулос изпраща Леонора с думите: „Искам да ми намериш събраните съчинения на Елин Пелин. За мен той е уникален на Балканите. Познавам един гръцки писател учил в София. Ще му ги дам, да видим дали ще успеем да ги преведем на гръцки. Жалко е в съседство да имаме един толкова забележителен разказвач, а гърците да не го познават“. След пет-шест месеца Леонора му донася купени от антикварна книжарница в Пловдив шестте подвързани и подшити тома с цялото творчество на Елин Пелин, издадени през 70-те години.

И така тандемът Стергиопулос-Статоянис успешно довежда докрай начинанието и държим в ръце преводното издание чието съдържание включва произведенията на големия български автор „Гераците“, „Жетвари“, „По жътва“, „Закъснялата нива“, „Старият вол“, „Щетинското ханче“, „Ветрената мелница“, „Край воденицата“, „На оня свят“, „Изповед“, „Изпусната дума“, „Земя“.

Книгата е добре представена в гръцките медии, с публикации на сайтове за култура и литература като „Диастихо“, Culturenow.gr, Timesnews.gr, в платформи на книжарници и др.

Сайтът „Диастихо“ публикува анотация за изданието под заглавие „Елин Пелин, „повести и разкази под един покрив в изданието „Изтървана дума“:

Книгата излезе в началото на пролетта. В тринайсетте разказа и новели в изданието Елин Пелин (1877-1949), един от най-значимите творци в българската литература, обрисува пъстрата канава на всекидневния живот на хората в съседната страна. Истории немногословни, понякога нежни, друг път трагични, а понякога и хумористични. Хора обикновени и безизкусни, стопани на земята, но и такива, които я обработват, религиозно вярващи, пияници, авантюристи – всички тези лица обрисувани от автора с разбиране и обич, върху неизменния фон на българския пейзаж (равнините, полята и нивите, планините), малките общности на българските села, земеделския живот.

Читателят ще се озове в позната „атмосфера“, ще почувства близост и дълбоко родство с характерите, които шестват между страниците на книгата (умът спонтанно отлита към Тракия на гръцкия писател Йоргос Визиинос (1849 – 1896) и към описанията на места и хора от Александрос Пападиамандис (1851 – 1911). Общото наследство на балканската земя е запечатано по отчетлив и вдъхновен начин в словесното изкуство на Елин Пелин, като отваря път за духовно общуване по който да опознаем по-добре съседната ни страна, историята й и душевността на нейните хора.

Сайтът www.culturenow.gr представя изданието на българския класик с текст: Слънце безпощадно, простори необятни, атмосфера ту задушаваща, ту празнична – животът на жетварите, на селяните, на хората обработващи земята: любовта, страстите, мечтите им, обрисувани живо, неподправено, с искрена обич.

В тринайсеттетворби в проза на изданието авторът майсторски скицира – не чак дотам чуждото за гръцкия читател – всекидневие на обикновените хора от съседна България. Разказите му са разнообразни: от вълнуващата история на един стар вол – Белчо или на една тайна любов („Край воденицата“), до описанието на разпадането на селския живот под натиска на един все по-променящ се свят и индустриализацията („Земя“, „Гераците“), читателят се среща с изключителни образци от литературното изкуство на българският писател. Той ще изпита дълбоко родство, което го свързва с героите от страниците на тази книга. Всичко ще му се стори познато: атмосферата, хората, обичаите и навиците, манталитета. Общ знаменател: балканската земя.

Лексикографът, преподавателка в Нов български университет Сабина Павлова (водеща летни курсове с българисти и слависти от САЩ, обобщила опита си в авторски курс „Българско лингвостранознание за българи“ (1996/97 г.), прави интересна литературна съпоставка, по повод новото издание на български класик в Гърция: „Този подход на описване на живота на нашенеца, както добре е дадено в анотацията върху задната корица на книгата, всъщност показва едно дълбоко познаване на душата и душевността на българина. Творчеството му е като антропологичен анализ от рода на „Бит и душевност на нашия народ“ от Иван Хаджийски на нас самите, но в литературна форма. Много тънък хумор, с дълбочина, която стига до зрънцето на характера ни – присмехулни, закачливи, готови да видим и в краха майтапа („Задушница“, „На оня свят“, „Ветрената мелница“ и т.н., и т.н.). Като казах „и в краха майтапа“, веднага си представих финала на филма „Зорба Гърка“- велико: „Какво прекрасно срутване, началство“.

Панос Статоянис напълно заслужава – за цялостния му принос в популяризиране на българска литература и култура – да бъде отличен с Годишната национална награди за превод, която Съюзът на българските преводачи връчва на всеки 30 септември – Международния ден на превода. Наградата е учредена през 2014 г. от Съюза, за преводачи от български на чужд език, по предложение на завеждащата катедра „Италианска филология“ в Софийския университет Дария Карапеткова.Тогава е връчена грамота на професора в университета в Пиза, българист, преводач и литературовед Джузепе дел Агата за многострарните му приноси.

Здравка Михайлова, специално от Атина

* * *

Колонката на Здравка Михайлова е поредица от текстове и преводи на новия ни гост-автор, на най-разнообразна тематика.

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Със стипендия на фондация „Andrew Mellon“ e изследвала архива на Костас Варналис в Генадиевата билблиотека в Атина.

Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Има четири мандата в българското посолство в Атина, където работи и сега. Превела е на български 50 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета, студии и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” (2012-2016) за съвременна гръцка литература, представяща и автори от други националности, които тематизират Гърция. Участвала е в международни конференции на тема литература, език и култура.

Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009), награда „Ригас Велестилис“ (2005) за най-добър превод на произведение на балканската литература за изданието „Андреас  Ембирикос: поет, сюрреалист, психоаналитик и фотограф (изд. „Фондация за българска литература“, 2002) и наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писателите (2019) за приноса й в литературното и междукултурното общуване.

Член е на Европейската асоциация по неоелинистика, ПЕН Клуб (България), Съюз на писателите (Атина), Сдружение на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Дружество на българските неолинисти „К. Паламас“. От основаването му през 2017 г. е зам-председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“.