„Неизлечимият романтик“ (Изд. Колибри) от английския писател и клиничен психолог Франк Талис ни представя 12 истории, свързани със силните емоции, които предизвиква любовта. От еуфорията на щастието до сивата дълбочина на тъгата, от замъгляването на съзнанието до самоунищожението, от обсебваща ревност до изтощителната привързаност. През вековете всички тези състояния са били както изследвани от лекарите и психолозите, така и възпявани от поетите. Всичко заради мистичността и влиянието, което имат върху живота ни.

Сюжетът

В „Неизлечимият романтик“ Талис ни разказва за свои пациенти, които в буквалния смисъл на думата са луди от любов: жена, която нищо на света не може да убеди, че зъболекарят й не е тайно влюбен в нея; вдовица, посещавана от духа на мъртвия си съпруг; нощен пазач, обладан от похотлив демон; жена, която водена от силна ревност, упражнява психически тормоз над човека до себе си. Обясненията за всички тези състояния са комплексни – те не са свързани само с настоящото, а и с миналото на хората. Защото, колкото и важни да са процесите в мозъка на човек, житейските му преживявания също оказват влияние на формирането му като личност и погледа му върху света.

А любовта – тя не подбира.

Всеки търси любов, всеки се влюбва, всеки може да изгуби любовта си и всеки знае нещо за лудата любов. Но когато границата между нормалното и анормалното е премината, навлизаме в минното поле на истински обсебващата любов, която е нещо опасно и разрушително. Облягайки се на последните научни изследвания в областта на биологичните и психологическите механизми на емоционалното привличане и влюбването, Талис ни въвежда с дълбока симпатия в света на болезнено влюбените и ни показва какво става, когато „любовта се обърка“. Никой не е застрахован от тези опустошаващи чувства, а липсата на чувствителност и отношение към околните също попада в списъка с психически отклонения.

Впечатленията

Мога да ви гарантирам, че тази книга няма да ви остави безразлични.

Силните емоции и чувства, пък дори и под формата на разказ за непознати хора, безспорно ще предизвикат някаква реакция у вас – симпатия, съчувствие, тъга, съпричастност, неодобрение, отвращение, отегчение. Защото ние съдим за другите през собствената си призма – едни ще са ни прекалено чувствителни, други прекалено студени, трети съвсем далеч от реалността (нашата реалност). Чувствата са като преживяванията – никога не можеш напълно да разбереш какво изпитва човека срещу теб, ако не си преживял и изпитал същите неща. Или казано по друг начин – когато не си видял с очите си. Има хора, които могат да контролират или поне да крият емоциите си и те трудно разбират, че има други хора, които просто не могат. От там идват и емоционалните сблъсъци, когато съдбата събере двама човека, които не могат да разберат световете си. Аз, например, никога не съм разбирала спокойните тези как ревността е доверие и може много лесно да се контролира. Защото никога не съм успявала да наложа на себе си как да се чувствам.

Чувствата не се налагат, те се изпитват. По тази причина светът познава много истории за нещастна и трагично завършила любов. Историята на Ромео и Жулиета е толкова популярна, че дори е клиширан пример, знам! В „Неизлечимият романтик“ ще прочетете 12 непознати такива.

Нашите различни мирогледи са и предпоставка не всички да одобряваме или харесваме едно и също нещо. Тази книга има потенциала да задържи вниманието на повече и различни хора, защото е палитра от разнообразни истории – най-простичко казано – има по нещо и за теб, и за мен. Откровено казано, имаше два разказа, които доста трудно прочетох. Просто защото общественото съчувствие към хора, които извършват престъпления, макара и от някакъв вид любов, е много ниско. Единици хора са способни да им съчувстват, всъщност, и предполагам болшинството са с професията и знанията на Талис.

Да обясняваш любовта с научни термини е може би най-сухият подход за представяне на тази тема. Мистичните приказки традиционно са по-интересни от медицината. По-добре звучи любовта да е магия, а не плод на някакви си там химически реакции в мозъка ни. Въпреки това англичанинът писател-психолог се справя доста добре с тази трудна задача – да обясни магията с медицински термини и пак да звучи интригуващо. Той успява разказва историите на своите пациенти по много приятелски начин – така че да ги почувстваме близки. Да искаме да научим какво се случва с тях, все едно, че ги познаваме наистина. Той също така вкарва и една премерена доза лични детайли, с което също създава близост с читателите. Това е и един от най-добрите начини да се спечели доверието ни и така ние да приемем написаното като споделяне, а не като поредното стерилно мнение по една пренаситено коментирана тема.

Препоръчвам сборника „Неизлечимият романтик“ на всички, които искат да погледнат на темата за любовта от една по-научна гледна точка. Най-малкото, може като мен да откриете на страниците й нещо, което се е случвало на вас и да се запознаете с обяснението на Талис. Не на последно място – книгата според мен е изключително ценна, защото показва, че няма нищо срамно в това да говорим за чувствата си. От векове над човечеството тегне вярването, че хората, които говорят за чувства или си позволяват да се поддават на чувствата си, са някакъв вид слабаци, които просто не знаят как да се вземат в ръце. В някои общества все още се счита, че е срамно да потърсиш помощ, ако усещаш, че губиш контрол заради нещо дълбоко в теб или просто не знаеш как да постъпиш. Търсенето на отговори за човешката психика не трябва да е нито мода, нито табу. Това е един съвсем нормален елемент от живота и телата ни и би било добре да подхождаме към него с комфорт и нормалност. А професионалистите като Франк Талис са обучени да ги предоставят с необходимата дискретност и най-вече – с така нужната на всички ни емпатия. А емпатията, както и авторът коментира, е от изключително значение за нас, хората. Всеки има нужда от нея, но, уви, много трудно човек се научава да я изпитва към другите. Светът не е справедливо място.

Избрани цитати от Неизлечимият романтик

Откъс от “Неизлечимият романтик” на Франк Талис

–          Емпатията е способността да си представяш себе си на мястото на друг човек и е една от най-важните особености на вида ни. Почти всичко, което правим,  включва формиране на представа какво мислят и чувстват другите. Още четиригодишни придобиваме способността да правим заключения за субективните състояния на другите. Психолозите наричат това „теория на съзнанието“.

Философът стоик Епиктет пише: „Не събитията тревожат човешкото съзнание, а представата на човека за тях“.

–          Кризите обаче са катализатори. Те ни тласкат напред, пречупват ни, за да добием нова форма. Предвестникът на програмата не се появява в случаен момент. Той идва, когато старите „емоционални модели вече не са подходящи“.

–          Той вдигна глава от ръката си и ме изгледа, все едно бях изрекъл богохулство. Поставях под съмнение свят принцип: ако обичаш някого достатъчно, любовта ти ще срещне взаимност. Това е проява на по-обобщеното предположение, наречено от социалните психолози хипотеза за справедлив свят: заслужаваш, каквото получаваш, и получаваш, каквото заслужаваш. Светът обаче не е справедливо място. Няма невидими сили, които да възстановят моралната справедливост, а искреността на чувствата никога не е гарантирала, че едно обяснение в любов ще бъде прието.

–          Появи ли се бяло поле в научното знание, то бива използвано като религиозно доказателство. Не можем да обясним произхода на Вселената. Затова би трябвало да съществува Бог Творец. Допускаме същата мисловна грешка и когато сме влюбени. Причините да се влюбваме в един човек, а не в друг, са многобройни, фини, неподатливи на обяснение и твърде сложни, за да бъдат разплетени. Много от тях са резултат от несъзнаван процес. В резултат винаги има бели полета в нашето разбиране за любовта и подобно на обнадеждените теисти ние сме склонни да запълваме тези празнини със свръхестествени обяснения. Намекваме за чудати сходства и за действието на загадъчни сили.

–          Лукреций сякаш описва някакъв вид пристрастеност. Използва език, който намеква, че влюбването донякъде прилича на боледуване или още по-зле – на полудяване. Любовта, пише той, е като неизлечима болест, а влюбените линеят от невидими рани. Те са болни от любов – отпаднали и нехайни към задълженията си, държат се глупаво и прахосват огромни състояния за скъпи подаръци, стават ревниви и неуверени.

–          Делюзията е категорична убеденост, поддържана дори при липса на свидетелства в нейна подкрепа. Проблемът е там, че убедителните свидетелства са различни за различните хора.

Когато хората изпаднат в силна депресия, не изглеждат тъжни, а изтощени. Сякаш са преминали отвъд тъгата и са започнали да съществуват на друга, недостижима плоскост.

Повече за Франк Талис

Франк Талис (р. 1958 г.) е английски писател и клиничен психолог. Преподавал е психология и невронауки в Кинг’с Колидж в Лондон. Автор е на повече от 30 научни публикации и на 4 научно-популярни труда от областта на психологията: „Да променим ума“, „Скритият ум“, „Болни от любов“ и „Неизлечимият романтик“ – както и на поредица от криминални романи с главен герой детективът-психоаналитик Макс Либерман.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.