Културна фондация А25 и дигитално списание за изкуства и култура Jasmin.bg ви „вмъкват“ Зад завесата на разнообразни изкуства и културни събития.

Новият, съвместен проект ни позволява да надникнем в артистичния процес на творци от различни области; камерата ни ги следва с любопитство и уважение, а думата имат те – артистите и онези, които работят Зад завесата и на чиито труд, любов и отдаденост рядко ставаме свидетели преди премиерата…

Наслаждавали ли сте се на концерт в „най-добрата акустична зала у нас“? Там където класическата музика се чувства като у дома си, звучи ясно, блестящо и красиво, оркестрантите омагьосват с плавните си движения, там където работят или идват на гости изявени български музиканти, както и някои от най-големите изпълнители на 20 век в световен мащаб.

А как ли се случва магията? На какво са отдадени оркестранти, солисти, диригенти и всички, работещи в Софийска филхармония, преди ние да заемем местата си в залата?

Няколко дни Зад завесата, из коридорите, по балконите и ложите, пред и зад сцената ни дават бегла представа за един неспирен артистичен процес.

Композираният от Волфганг Амадеус Моцарт Концерт за пиано в сол мажор, №17 и Симфониетата за камерен оркестър на Александър Цемлински събраха – в едно събитие от афиша на Софийска филхармония, главния гост-диригент на Софийската филхармония Саша Гьотцел и руския пианист Сергей Редкин. Ние пък успяхме да проследим работата им с оркестрантите на Софийска филхармония, в дните преди да се изправят пред публиката на Зала България.

Мигове преди да ги видим и заснемем на диригентския пулт и концертния роял на Зала България, успяхме да поговорим с Павлина Антонова, артистичен секретар в Софийска филхармония.

Тя сподели: „Работата зад завесата е страшно динамична, трябва да си пластичен, да реагираш бързо, адекватно, да си креативен спрямо ситуацията, да подхождаш с разбиране.

А какво ми се иска публиката да види? Големият труд и старание –

и на администрацията – или хората, които работят зад завесите, и на самия оркестър, на музикантите, диригента и солиста, изобщо като цялостна концепция, когато всички те се опитват да достигнат желаните върхове“.

Саша Гьотцел и Сергей Редкин също ни разказаха за работата си с българските оркестранти, но също и за първите си стъпки в света на класическата музика (на около 5-годишна възраст за всеки от тях), за публиката видяна откъм сцената, за концертите в предизвикателната изминала година и смисъла на изкуството, което искат да създават през тази призма.

Видеото (със субтитри на български в настройките) разказва повече:

Зад Завесата на Зала България –
със Саша Гьотцел, Сергей Редкин и Софийска филхармония

За Саша Гьотцел

Саша Гьотцел е художествен ръководител и главен диригент на Филхармоничния оркестър „Борусан“ в Истанбул, с чиято история са свързани участията на забележителни солисти и в програмите на водещите международни фестивали в Залцбург, „Би-би-си Промс“, Истанбулския фстивал.

Той е художествен ръководител на турския фонд „Музика за мир“. В биографията на Гьотцел са вписани участията му като диригент на Филхармоничния оркестър на Канагава, Симфоничния оркестър на Бретан, Австрийско-корейския филхармоничен оркестър, като гост-диригент на Симфоничсия оркестър NHK, Мюнхенския симфоничен оркестър, Дрезденския филхармоничен оркестър, Националния оркестър на Франция, Израелския филхармоничен оркестър, Лондонския филхармоничен оркестър, симфоничните оркестри на Люксембург, Страсбург, София и Ванкувър, Парижки камерен оркестър.

Активно участва и като оперен диригент на постановки в Мариинския театър, Виенската народна опера, операта в Анже и Нант, в Монпелие, Рен, Националната опера на Нанси, в токийската зала Бунка Кайкан. След спектакъла на „Сватбата на Фигаро“ във Виенската държавна опера е поканен за допълнителни спектакли в театъра.

Има издадени компактдискове във фирмите „Дойче грамофон“ и „Оникс“ със Симфоничния оркестър на Истанбул и с творби от Респиги, Хиндемит и Шмит (2010), с Цигулковия концерт на Хачатурян (2018) и „Музика във времената на машините“ (2012).

За Сергей Редкин

Сергей Редкин е роден през 1991 г. в Красноярск, Сибир. Започва да свири на пиано на петгодишна възраст. На 13 год. получава първите си сериозни награди на международни клавирни конкурси. Същата година завършва магистратура, а през 2017 г. защитава докторска степен в Петербургската консерватория „Н. Римски – Корсаков“.

Лауреат на престижния Международен конкурс „П. И. Чайковски“ в Москва. През 2016 г. именитият руски диригент Валери Гергиев го кани като солист на оркестъра на Марийнския театър. Заедно изнасят концерти в залата на Парижката филхармония, в Бруклинската музикална академия (Ню-Йорк), в „Аудиторио Насионал“ в Мексико, „Аудиторио Насионал“, Мадрид, в зала „Бела Барток“, Будапеща, и на фестивала „MPHIL 360“ в залата на Мюнхенската филхармония.

Сергей Редкин осъществява дебюти с водещи световни оркестри като Лондонския филхармоничен оркестър, Московския държавен академичен симфоничен оркестър, Филхармонията на Санкт – Петербург под диригенството на Юрий Темирканов, Симфоничния оркестър на името на П. И. Чайковски под палката на Владимир Федосеев. Пианистът е лауреат на ежегодната специална награда на клавирния фестивал в Рур (Германия), номиниран от американския композитор Филип Глас и диригента Денис Ръсел Дейвис. Сергей Редкин е Artist in Residence към музикалния колеж „Кралица Елизабет“ в Белгия.

За Зала „България“

Зала „България“ е името на най-голямата зала в Концертен комплекс „България“, построен през 1937 година. Сградата е смятана за пример за модернизма в българската архитектура в междувоенния период.

През 1978 година архитектурният комплекс „България“ е обявен за паметник на културата от национално значение.

През първите години на 21 век концертният комплекс запазва своето извънредно важно значение за културния живот в България. Освен дом на Софийската филхармония и сцена за изява на различни състави от столицата и страната, в него се помещава и Националната нототека. Комплексът е съставен от голяма зала, разполагаща с 1087 седящи места, камерна зала с 216 места, мраморна зала – Студио Музика – с 50 места, звукозаписно студио, а от 2004 година и с художествена галерия, в която днес могат да се видят изложби на големи български художници и фотографи. Забележителна е постоянната ѝ експозиция – с реплики на творби на Алексис Вайсенберг, известен български пианист и философ, представящи ни необичаен и пъстър поглед към света на класическата музика.

Екип „Зад завесата“

Сценарист и режисьор: Марина Деливлаева
Оператор и звукорежисьор: Александър Деливлаев
Редактори на поредицата: Ина Дублекова и Кремена Христова

Поредицата „Зад завесата“ е част от проекта „А25 2.0“, който се реализира с финансовата подкрепа на „Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата“ на Национален фонд „Култура“.