„Като за последно“ с премиерна фестивална прожекция на 25-ия София Филм Фест

Публиката ще види номинираната за „Златен глобус“ млада българска актриса Мария Бакалова в роля на родна територия

Зрителите на 25-ия София Филм Фест ще имат възможност да гледат новият български филм на режисьора Ивайло Пенчев „Като за последно“, представен с огромен зрителски успех на фестивала на българското игрално кино „Златната роза“ през 2020, като препълни голямата зала на ФКЦ и бе отличен с наградата на публиката.

„Рецептата за добър филм е да има история и тази история да бъде добре разказана.

Рецептата е хората, които гледат историята, да си зададат въпроси, дори и да не намерят отговори във филма. И да остане някакво чувство у зрителите. И то да бъде положително. Много ми се ще моите зрители да излизат от филма с усмивка“, споделя Ивайло Пенчев за филма си.

Един от главните герои в „Като за последно“ е възрастен, богат и известен писател, който предлага помощ на младо момиче, изпаднало в беда, по нетрадиционен начин – предлага ѝ да се оженят… Това поражда поредица от комично-драматични събития, абсурдни преживявания на морския бряг, които разкриват човешките взаимоотношения. Историята е изпълнена със смях и сълзи, а всъщност и с любов.

„Като за последно“ събира съзвездие от любими на българската публика актьори – Васил Банов (в ролята на писателя), Филип Аврамов, Китодар Тодоров, Малин Кръстев, Герасим Георгиев – Геро, Стефан Денолюбов, Антон Радичев, Милена Аврамова, Анастасия Ингилизова, Свежен Младенов, Любен Чаталов, Яна Маринова, Станимир Гъмов, като представя и млади таланти – Тони Минасян и  номинираната за „Златен глобус“ – Мария Бакалова.

Неслучайно една от главните роли във филма е поверена на младата българска актриса Мария Бакалова. Ивайло Пенчев споделя, че работата ѝ в „Като за последно“ е преди да започнат снимките на „Борат 2“ – той самият я пуска да отиде на последния кастинг, давайки по традиция път на младите. Ето какво още добавя режисьорът: „Изключително леко се работи с Мария. Тя е талантливо момиче. Яви се на кастинг в голяма конкуренция, но в нея аз открих един специфичен чар – не толкова физическата красота, колкото вътрешен импулс, духовност, притежава изключително трогателен поглед. Има нещо необичайно в нея, което на мен лично много ми допадна“, разказва режисьорът и допълва:

„Мария Бакалова бе изключително подготвена на снимки, знаеше всичко по сценария и мога да кажа, че е изключително амбициозен човек – готова е да прави ако трябва и 1200 дубъла, докато стане перфектно. По време на снимките тя непрекъснато идваше и ме питаше за даден кадър: „Ама, сигурен ли си, сигурен ли си, че наистина се е получил?“ „Сигурен съм, след като съм казал, че го имаме този кадър – значи го имаме“, отговарях. И дълго ѝ обяснявах, че ще продължавам да правя дубли, докато не ми хареса“.

Ивайло Пенчев работи със страхотния кастинг-режисьор Марин Димитров, но основно се придържа към сътрудничество с актьори, които имат голям потенциал. За него е много важно актьорите да си пасват, да си взаимодействат, но и да са разпознаваеми, различни като натюрел и запомнящи се, когато си партнират. „Често работя с актьори, които вече познавам и с които съм работил, но във всеки нов филм се опитвам да извадя от тях друго амплоа, друг поглед, друг герой, за да не бъдат в познатото клише. Опитвам се да им дам възможност да се разгърнат – защото според мен нашите актьори са изключително талантливи, но много рядко им се дава възможност да се изявят в нещо по-различно като сюжет. А и на тях им е по-интересно да разгърнат потенциала си… Искахме да работим по подобен начин, като предишните ми филми „Летовници“ и „Корави старчета“ – сериозни проблеми, представени в комедиен „ключ“. Така зрителите ще могат да разпознаят себе си в някои от персонажите и да погледнат на живота отстрани“.

Световният хит „Още по едно“ и ретроспектива на Томас Винтерберг – на 25-ия София Филм Фест

Той е чаровният, вглъбен, чувствителен майстор-разказвач, когото публиката познава още от последното десетилетие на ХХ век. Неусетно и безпрекословно, от интригуващата история на „Празненство”, през „Всичко за любовта”, „Скъпа Уенди”, „Един мъж се завръща у дома“, „Субмарино”, разтърсващия, награждаван в цял свят „Ловът”, класическата екранизация „Далече от безумната тълпа”, „Комуната”, „Курск“ и до миналата година с фестивалния фаворит „Още по едно“, Томас Винтерберг се превърна през годините в творец, уважаван от фестивални селекционери и киноспециалисти и обичан от зрителите.

Винтерберг е роден през 1969 година в Копенхаген. Учи във филмово училище в Дания. Снима късометражни филми от 1990, като поетичният разказ „Момчето, което вървеше гърбом” (1995) печели няколко престижни международни награди. Следващата година Винтерберг финализира своя пълнометражен дебют – трилъра „Най-големите герои“. Заедно с датските режисьори-експериментатори Ларс фон Триер, Кристиян Левринг и Сьорен Крах-Якобсен, Томас Винтерберг подписва манифеста за филмово творчество на легендарното движение „Догма 95“. Тяхната съкровена цел е „обновяване“ езика на киното и чрез десетте безкомпромисни правила се стремят да върнат естествеността в разказите и да възродят класическата естетика, като стигат дотам, че забраняват ефектите, изкуственото осветление, илюзията и предвидимостта в драматургията. Именно като участник в това движение Винтерберг създава „Празненство“ (1998), който е удостоен с наградата на журито в Кан, номиниран е за „Златен глобус“ и БАФТА, и са му присъдени наградите „Откритие на годината“ на ЕФА и „Независим дух”.

Следващите творби на режисьора са заснети извън ограниченията на „Догма 95“ – премиерите на „Всичко за любовта“ (2003) и „Скъпа Уенди“ (2005, на който сценарист е Ларс фон Триер) са в програмата на Сънданс. Мрачната история на двама братя, които се опитват да се справят с депресиращото си ежедневие „Субмарино“ (2010) получава номинация за „Златна мечка“ в Берлин, а шокиращата история за човек, който става жертва на обезумяла тълпа, пресъздадена в „Ловът“ (2012), има в актива си номинации за „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА, спечели три награди в Кан, след които и абсолютно заслужения приз за най-добра мъжка роля на Мадс Микелсен, както и още десетки международни отличия.

Творческият път на Винтерберг продължава с адаптацията по романа на Томас Харди „Далече от безумната тълпа“, в която главните роли са поверени на Кери Мълиган и Матиас Шонартс. През 2016 година в програмата на Берлинале е включена премиерата на неговия филм „Комуната“, който получава номинация за „Златна мечка“, а актрисата Трине Дирхолм е удостоена със „Сребърна мечка“ за своята роля. Преди малко повече от две години Винтерберг опита силите си в полето на средно-бюджетните европейски екшъни с „Курск“.

През 2020 Винтерберг отново доказа майсторство и световна класа с „Още по едно“, селектиран в конкурсната програма на Кан 2020, който триумфира в края на пандемичната година с четири награди на Европейската филмова академия – най-добър филм, сценарий, режисура и най-добър актьор – Мадс Микелсен.

Филмът е с номинация за „Златен глобус“ и е от претендентите за Оскар за международен филм. Представен пред публиката на повече от 20 международни фестивала, с почти толкова награди, историята за „изследователската“ група датски учители, които искат да си добавят липсващите промили алкохол в кръвта, ще има своята премиера на голям екран в България именно през март – на 25-ия София Филм Фест. „Нашата амбиция беше да направим филм за живеенето. За загубените вдъхновение, любопитство, желание да поемаш рискове и да изследваш непознатото. Тези четирима учители просто се оказват в затворения кръг на непрестанно повторение и ежедневна рутина“, споделя Винтерберг.

В програмата на юбилейния фестивал публиката ще може да види още:

Превърналия се в класика „Празненство“ (1998) е трагикомична мелодрама по сценарий, създаден от Винтерберг в съавторство с Мортен Кауфман. Филмът се е срещал с българската публика на София Филм Фест, когато представихме движението „Догма 95“. В центъра на сюжета е суматохата около юбилея на патриарха на голямо семейство в едно провинциално имение. С напредването на вечерта пред гостите са направени болезнено откровени разкрития. Главните роли са поверени на легендарната Трине Дирхолм, Хенинг Морицен, Улрих Томсен, Томас Бо Ларсен и др.

„Субмарино“ (2010) поставя началото на изключително ползотворно партньорство между Винтерберг и Тобиас Линдхолм – двамата заедно са съавтори на сценариите и на „Ловът“, и на „Още по едно“. Премиерата на филма е на Берлинале и след овации на много международни фестивали, „Субмарино“ бе представен и в програмата на 15-ия София Филм Фест. Историята за двама братя, които цял живот се опитват да обичат, да разберат и да забравят миналото, е трогателна и разтърсваща със своята откровеност. Те трябва да преоткрият възможността за близост и да осъзнаят, че не те са виновни за всичко, което им е поднесъл животът.

„Ловът“ (2012), показан с голям успех на 17-ия София Филм Фест, бе първият датски филм през новото хилядолетие, представен в официалния конкурс на Кан. В главната роля е Мадс Микелсен – уважаван учител в детска градина, попаднал в кошмарния капан на една детска лъжа, която трансформира отношенията между хората като лавина и е причина за кардинални промени в живота на всички замесени.

Главните роли в „Комуната“ (2016) са поверени на Трине Дирхолм и Улрих Томсен, познати на публиката от „Празненство“. Винтерберг изследва социалните промени през 70-те години през микрокосмоса на една комуна в Копенхаген. Ентусиазирани от разкрепостеността, присъща на епохата, мъж и жена решават да съберат разнородна тайфа от съквартиранти в наследствена голяма къща. Ето какво споделя самият Винтерберг: „В този филм аз съм сценарист на историята. Филмът е вдъхновен от собственото ми израстване в подобна комуна. Това е забавен и нежно-топъл разказ за болката от раздялата и необходимостта да заместваш един човек с друг…”

В основата на сюжета на „Курск“ (2018) е книгата на Робърт Мур, описваща бедствието от 2000 година с руската атомна подводница. Сценарият е дело на номинирания за „Оскар” Робърт Родат, а в актьорския екип са Колин Фърт, Матиас Шонартс, легендарните Макс фон Сюдов и Майкъл Никвист. Историята е част от реалността на близкото минало – „Курск” потъва по време на тренировъчни действия в Баренцово море. След първоначалния ужасяващ инцидент на борда оцеляват 23 матроси, които са отчаяни в очакването да пристигне помощ.

Още за София Филм Фест 2021

Радваме се на юбилеен и хибриден София Филм Фест 2021