Знаете ли каква е историята на някои от най-ключовите сгради в родната столица, както и кой е човекът, който стои зад тяхната визия?

Вече можем да научим със „София през погледа на архитекта. Любомир Нейков – живот и творчество“ от проф. д. изк. Румен Нейков – издание, посветено на архитектурната история на столицата, обхващаща две напълно различни епохи, разделени от разрушителните бомбардировки на Втората световна война.

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

„София през погледа на архитекта. Любомир Нейков – живот и творчество“ (Изд. „Сиела“) по забележителен начин илюстрира контрастите, но и приемствеността в двете архитектурни епохи, разказва скритите истории на едни от най-мащабните за София урбанистични проекти, рожба на съответните политически идеологии.

Акцент е поставен върху безпрецедентната организация и усилия на службата за възстановяване на София от бомбардировките, чийто началник е арх. Нейков.

Разбити са митовете около плана „Мусман“, в екипа по чието изготвяне  той участва, както и около плавателния канал на София. Разказани са историите на строежа на Народната библиотека, Паметника на Съветската армия, модернизирането на Киноцентъра в Бояна. Внимание е обърнато и на реализираното и нереализирано от проектите за новия център на града при Вълко Червенков и Тодор Живков.

София през погледа на архитекта

проф. д.изк. Румен Нейков

МОТО 18 18 18

Така е обозначена Обяснителната записка към конкурсния проект за идейно-градоустройстве­ното оформление на центъра на София. Тя е на руски, тъй като според условията на конкурса, авто­рите на проектите от страната и чужбина са анонимни. Архитект Нейков избира числото 18 за мото. То е трикратно повторено. Това е буквата С от азбуката – първата буква от името на съпругата му Стойна (Тони) Нейкова.

Международният конкурс е обявен през 1962 г. „Целта на конкурса е „да се получат проекти с високи архитектурни качества, отразяващи новите постижения на градоустройствената наука и техническия прогрес“. В обхвата на конкурса е включена територията между площадите „Лъвов мост“, „Възраждане“, „Славейков“, „Ректората“ и кръстовището на булевардите „Волгоград“ (днес „Васил Левски“ в посока Сточна гара) и „Дондуков“.

Представени са 29 проекта, от които 19 – от чужбина. Проектите са разгледани от жури, в кое­то, освен български, влизат и чуждестранни специалисти. Личат имената на проф. Ханс Хоп, пред­седател на Съюза на германските архитекти, от Източен Берлин, проф. Томашевски от Варшава, арх. Улас, зам.-главен архитект на Москва, проф. Бредсдорф от Копенхаген.

Арх. Стефан Станев, в студия за центъра на София, отбелязва: „В София голяма част от по-значимите обществени сгради са вече построени. Все пак, съгласно одобрената от СГНС през 1962 г. конкурсна програма има още доста обществени сгради от национално и първостепенно значение (Министерски съвет, Градски народен съвет, Дом на профсъюзите, музейни, административни и търговски сгради, хотели, кинотеатри и др.), които предстоят да бъдат изградени и чието правилно разположение е от съществено значение за оформяне композицията на градския център“.

Истинско щастие за столицата е, че намеренията на партийното и държавно ръководство за застрояване на именно тези пространства 10 години по-рано, не се осъществяват. Те са фиксира­ни в официално постановление на Министерския съвет № 1407 от 20 ноември 1951 г. Подписано е лично от Вълко Червенков. В един от броевете на списание „Архитектура и строителство“ от 1953 г. четем: „Задачата да се изгради централната част на София с величествени обществени сгради – Дом на съветите, Министерство на тежката промишленост, Министерство на електрифи­кацията, Универсален магазин и Представителен хотел, които, заедно с новите сгради на Партийния дом, на Министерския съвет и Държавната опера, да образуват новия, социалистически ансамбъл на центъра на София като внушителен паметник на нашата героична димитровска епоха – е най-сериозната задача, поставяна досега пред нашите архитектурни и инженерно-технически кадри“

Извършено е наистина огромно по обем строителство. Извозена е земна маса, равна на 130 000 куб. м. „За извозването на това огромно количество пръст в продължение на шест месеца са работили на две смени 60 товарни коли; същите в обратна посока са докарали на строителната площадка 80 000 куб. м чакъл, баласт и пясък, нужни за извършване на бетонните и железобетонните кон­струкции на строежа… За строителството в центъра са употребени общо около 12 милиона тухли, от които 8 милиона са решетъчни.“ Предвиденият Дом на съветите на мястото на днешната статуя на София – жената със совата, е една ги­гантска постройка, рееща се в небето, а на площад „9 септември“ на друг гигант е от­редено да заеме цялото пространство сре­щу Мавзолея. В небитието отива и идеята за построяването на представителна сграда за Софийската опера на същия площад. Тя временно се настанява на улица „Врабча“ в сградата на земеделците, където си остава постоянно и до ден днешен. В центъра на столицата, на най-представителни места, са предвидени и монументални паметници на Георги Димитров, Ленин и Сталин.

На 12 декември 1963 г. на пресконференция в Общината, пред представители на софийския печат и специалисти, официално са обявени и резултатите от конкурса за оформлението на центъра на столицата. Другарят Тодор Живков изказва мнение, че „в центъра на нашата социалистическа столица трябва да бъде осигурен повече простор и въздух за бъдещите един милион жители на града.Той благодари на изтъкнатите наши и чужди архитекти, участвали в журито“.

На конкурса са представени и някои работи, граничещи с фантазията. Арх. Нейков шеговито коментираше през тези години проект, в който в центъра на София трябва да се изградят още няколко джамии. Гостът от чужбина очевидно е бил повлиян от съществуващата вече Баня Башъ джамия. Проектът бил на участник от… Съветския съюз.