Радваме се на пъстрото, ново издание на „Приказки на пишеща машина“, нов неиздаван досега сборник от класическия автор на детски приказки и романи Джани Родари („Любими коледни истории от Джани Родари“, „Фантастичната гондола“, „Граматика на фантазията“, „Приказки колкото усмивка“, „Джелсомино в Страната на лъжците“).

Като своеобразно продължение на „Приказки по телефона“, един от най-обичаните сборници на автора, превърнал се в неотменна част от учебната програма по литература, „Приказки на пишеща машина“ ни среща с дори още повече необичайни герои, непредсказуеми ситуации и изненади.

Може ли един крокодил умник да ползва асансьора?

А обикновен пощальон да повдигне цял остров, за да спечели състезание по сила? Докато новороденият Карлино показва на родителите си как се чете и смята, една красива недоволна кукла предпочита да си играе с автомобилчета. А под прикритието на градинските листа смелият градинар Фортунино прави всичко възможно, за да спаси любимите си цветя от новия им зъл собственик.

Днешният свят изглежда различно: вече няма пирати, които обикалят моретата в търсене на съкровища, никой не носи филцови шапки, а вестниците са предимно електронни. Но приятелството, любовта, добротата и големите сърца си остават непроменени – както и значението на въображението, което може да бъде използвано, за да се победи всяка неправда.

С твърди корици и богатите илюстрации на Дамян Дамянов „Приказки на пишеща машина“ е и специално издание, което ознаменува 100 години от раждането на автора, част от глобалната кампания за честване на повода – 100 GIANNI RODARI. Джани Родари е един от разказвачите, неразделно свързани с детството на много поколения в България. Сега децата на някогашните деца за първи път се потопяват в необятната му фантазия. Устоял на проверката на времето с изключителното си въображение, чувството си за хумор и дълбоката си философия Родари звучи също толкова ярко днес, колкото и тогава.

Приказки на пишеща машина

Джани Родари

Крокодилът умник

Един крокодил се появи в сградата на телевизия РАИ, улица „Мацини“ 14, Рим. Поиска да бъде приет от директора на викторината Рискувай всичко. Портиерът не го пусна да влезе. Крокодилът настоя.

– Не виждам табелка с надпис Забранено за крокодили. Вие може би смятате, че знаете повече от табелките?

– Почакайте поне да се обадя по телефона…

– Чудесно. Нямам нищо против телефонните разговори.

Портиерът се свърза с главния отговорник на Рискувай всичко.

– Уважаеми, тук има някакъв крокодил.

– Аха – отвърна отговорникът, и тъй като винаги говореше едновременно по два-три телефона, чуваше дългите думи само наполовина – сеньор Кроко. – Добре, кажете му да се качи.

Крокодилът взе асансьора. Принуден беше да се наведе мъничко, за да влезе, понеже беше висок два метра, освен това имаше лилав цилиндър на главата. Носеше дълга жълта пелерина. Една сеньора припадна заради контраста на цветовете.

Късогледата секретарка на отговорника за Рискувай всичко го посрещна с думите:

– Заповядайте, сеньор Кроко, началникът ще Ви приеме.

Началникът съвсем не очакваше някакъв си крокодил, с всичките тези зъби в редица под слънчевите очила: обзе го мъчителна кашлица. Крокодилът търпеливо изчака кашлицата да премине, а после започна:

– Значи, така и така, и по-нататък, и по-нататък; нося също и препоръчително писмо от моя брат. Имам намерение да участвам във Вашата великолепна и поучителна програма.

– Виждам, виждам. Как е Вашият брат?

– Тесничко му е. Знаете, свикнал е в Нил и басейнът на зоопарка не му се нрави.

– Извинявайте, а Вие по коя материя сте експерт?

– По котешкoто акане.

– Тази материя не Ви ли се струва мъничко фекална?

– Да, но тя също е и котешка.

– Наистина, не бях се замислял.

– Разбрахме се тогава, в събота започвам. Брат ми ще бъде много доволен.

Главният отговорник пъхна в устата си ментово бонбонче и го глътна цяло заради своята разсеяност. Налапа друго и започна да се поти.

„Странно, тези бонбони изпотяват“ – помисли.

Крокодилът размаха цилиндъра за поздрав и си тръгна. Отговорникът за Рискувай всичко повика секретарката, поръча си тройно кафе и я натовари да организира останалото.

Вечерните вестници известиха: „Идващата събота в Рискувай всичко сеньор Кроко ще излезе срещу доктор Усмарди и сеньора Фиутабуро. Говорят се много добри неща за този новопоявил се шампион и за неговата жълта пелерина, но областта, в която е експерт, ще бъде държана в най-строга тайна. Знае се само, че е свързана с култа към Богинята котка в древен Египет. Колко древен? Фараоните или Насър? На този въпрос даже портиерът на улица „Мацини“ отказа да отговори“.

Читателите на вестниците незабавно се разделиха на пет партии.

Първата поддържаше, че доктор Усмарди – експерт по гъшата кожа във времето между XIV и XVII век, ще направи на кюфтета сеньор Кроко, ще го излапа подправен с чесън, олио и червен пипер, а костите ще даде на своя котарак.

Втората партия гарантираше, че сеньора Фиутабуро, познавачка на африканските сирена, ще постави на колене новия конкурент и ще го принуди да признае превъзходството на суданската качота над робиолата от Валтелина.

Третата партия смяташе, че триумфалният марш от Аида ще звучи за сеньор Кроко.

Четвъртата се колебаеше.

Петата нехаеше и се интересуваше само от футболното първенство и от шахмата.

Дойде четвъртък, зазори се след петъчната нощ, ето я и съботата.

Крокодилът се появи по екраните на всички телевизори, освен на изключените, но водещият на телевизионната викторина – някой си Майк Бонджорно, продължи да го нарича „сеньор Кроко“, придържайки се към получените указания. „Сеньор Кроко, това, сеньор Кроко, онова“ – но не беше сляп и му го показа.

– Сеньор Кроко, знаете ли, че приличате много на крокодил от Нил?

– Такъв е брат ми, сеньор Майки: по произход аз съм от езерото Тана.

– Браво, браво! Най-накрая и ние в Рискувай всичко имаме един по произход, както Ювентус. Но кажете, кажете, сеньор Кроко, как Ви дойде идеята да се специализирате в областта на котешкoто акане?

– Какво да се прави, сеньор Майки: израснах в една изпаднала в депресия страна, бедна на сирена, напълно лишена от барокова музика, абсолютно непознаваща историята на цвеклото. Изградих се съвсем сам, със силата на волята и склонността към наблюдението. Аз съм самоук като Джузепе Верди.

– Веселие, веселие! Сеньор Кроко се проявява също и като познавач на оперната музика!

– В щастливите си дни – разкри крокодилът, докато гледаше надолу от скромност, – изядох един музикант: свиреше на контрафагот. Оплаках го в си бемол мажор.

Доктор Усмарди изглеждаше отвратен. Сеньора Фиутабуро с равнодушно изражение извади от чантичката си питка горгонзола и принуди водещия да премине към въпросите.

Всички конкуренти отговаряха на десет въпроса. С чартърен полет от Копенхаген пристигнаха многобройни привърженици, за да подкрепят крокодила. Тримата шампиони влязоха в кабинката. Доктор Усмарди веднага се възползва от един „риск“ с въпрос от архитектурата, но поканен да уточни колко твърдо сварени яйца могат да се поберат в кулата в Пиза, ако вместо камбанария беше контейнер за твърдо сварени яйца, отговори погрешно.

Крокодилът изскочи от своята кабинка, захапа доктор Усмарди и го погълна цял, като изплю само произведения в Женева часовник.

– Сеньор Кроко – възкликна водещият с усмивка, – знаете ли, че сте голям немирник? Не може да изяждате съперниците си по такъв начин!

– Беше по-силно от мен – извини се крокодилът. – Винаги съм се увличал тайничко от кулата в Пиза.

– Разбирам – каза Майк Бонджорно, – но поне не трябваше да изплювате златния часовник, произведен в Женева, той е от най-добро качество.

– Простете, сеньор Майки!

– Добре, този път Ви прощавам.

Дойде ред и на сеньора Фиутабуро. Трябваше да каже дали банту от Югозапада слагат в пекориното магданоз или горчица от боровинки!

– Магданоз! – отговори сеньора Фиутабуро, но бързо се поправи: – Не, не, исках да кажа горчица от боровинки!

– Не се зачита! – избоботи крокодилът. – Валиден е първият отговор!

После изяде също и сеньора Фиутабуро, като я глътна, без да дъвче.

– Хайде, хайде, сеньор Кроко, – каза водещият, като размаха показалеца на дясната си ръка в знак на сърдечен упрек. – Не е хубаво да правите така! С жените трябва да сме кавалери. Още повече, предават ни по Евровизия, гледат ни също и в Белинзона и Амстердам.

– А във Фрайбург в Брайсгау дали ни виждат? – попита силно разтревожен крокодилът.

– Естествено.

– Съжалявам. Обещавам повече да не го правя.

– Е, да, но междувременно изядохте другите двама съперници. Не знам дали можем да продължим състезанието. Какво ще каже нашият нотариус?  

Сеньор нотариусът обясни, че регламентът не предвижда санкции за канибализъм. Играта можеше да продължи.

Откъс (и приказни илюстрации) от “Призрачната гондола” на Джани Родари