Какво е общото между Мери Шели, Нефертити, Вивиан Майер, Одри Хепбърн, Мата Хари и всяко момиче по света?

Че имат правото да бъдат всичко, което си поискат!

„Истории за лека нощ за момичета бунтарки 2” (Изд. „Сиела“) –продължението на сензационния бестселър на „New York Times” от Елена Фавили и Франческа Кавало – се появява на българския пазар с нови 100 истории, които вече вдъхновиха момичетата по целия свят да мечтаят повече, да се стремят все по-нагоре и да се борят с все сила.

Втората част от поредицата, преведена на повече от четиридесет езика, включва разкази, събрани от цял свят – за изцяло женския отряд срещу бракониери в Южна Африка, за азиатско-американската пожарникарка, за ирландката, която си построила самолет и летяла с него – и показва, че приказките могат да се сбъдват.

В „Истории за лека нощ за момичета бунтарки 2” ще откриете портретите на кралици и активистки, астронавтки и изобретателки, фотографки и писателки, спортистки и музикантки – всички до една с удивителни съдби, които показват, че няма нищо невъзможно. Всичко, което те имат да кажат, е много простичко, но е нещо, което  често забравяме и имаме нужда да си припомняме, а именно:

„Мили момичета бунтарки, не забравяйте:
ВИЕ сте обещанието,
Вие сте силата,
Не отстъпвайте и всички ще се движим напред.”

Истории за лека нощ за момичета бунтарки 2

НЕФЕРТИТИ
КРАЛИЦА

Много отдавна в Древен Египет управлявала една загадъчна кралица, на­речена Нефертити. Името ù означавало „Красавицата дойде”, но не под­сказвало откъде е дошла. Нефертити била колкото енигматична, толкова и могъща.

Имала шест дъщери и царувала заедно със съпруга си Ехнатон. Двамата носели една и съща корона и се биели рамо до рамо в битка. Нефертити по­пуляризирала един коренно нов стил в изкуството и променила Египет от политеистично общество – или такова, което вярва в много богове – в кул­тура, която почита само един: Атон, бога на Слънцето.

Един ден Нефертити изчезнала.

Дори и днес никой не знае какво се е случило с нея. Ако е умряла, е щяла да получи кралско погребение като други царе и царици, но гробницата ù така и не била открита. Някои вярват, че тя е надживяла съпруга си, защото нейни­те изображения били поставени на всеки ъгъл на гробницата му. Някои смя­тат, че когато съпругът ù починал, тя започнала да се облича като мъж и променила името си на фараон Сменкхаре, за да стане единственият владе­тел на Египет.

Преди няколко години археолозите работели в гробницата на друг велик цар – Тутанкамон. Един от тях забелязал някакви странни процепи в стената. Дали нямало друга погребална камера, скрита зад нея? С помощта на специален подземен радар археолозите открили, че наистина имало друго помещение!

Дали това е гробницата на отдавна изгубената древноегипетска цари­ца? Никой не знае… засега. Докато не успеят да отворят помещението, без да повредят крехките стени, съдбата на Нефертити остава забулена в тайна.

ОДРИ ХЕПБЪРН
АКТРИСА

Имало едно време в Холандия едно момиченце на име Одри, което ядяло лалета. Но не защото обичало цветята, а защото било много гладно. Животът в Холандия по време на Втората световна война бил труден. На масата никога нямало достатъчно храна и Одри често усещала стърже­щия глад в корема си. Луковиците на лалетата не били вкусни, но ù помага­ли да не умре от глад.

Когато Одри пораснала, се преместила в Англия и станала филмова ак­триса. Цял свят ù се възхищавал заради елегантната ù фигура и сияйната ù красота. Привлякла вниманието на известни модни дизайнери и се пре­върнала в символ на стила, известна била с малката си черна рокля, дълги­те ръкавици и диамантената тиара. След най-известния ù филм – „Закуска в Тифани“ – видът на Хепбърн станал толкова популярен, че жените започ­нали да се обличат точно като нея. Дори ходели в известната бижутерия в Ню Йорк, за да постоят на същото място като нея.

Но Одри искала да направи нещо повече от това просто да играе във филми и да се възхищават на дрехите ù. Искала да помага на другите, осо­бено на бедни и гладни деца – деца, които гладували също като нея навре­мето. Тя посветила живота си на УНИЦЕФ, същата благотворителна ор­ганизация, която ù помогнала, когато била още дете по време на войната. Вярвала, че никое дете не бива да е толкова гладно, че да трябва да яде луковици.

Когато Одри починала, едно ново, чисто бяло лале било кръстено на нея в чест на прекрасната работа, която била свършила за УНИЦЕФ.

4 МАЙ 1929 Г. – 20 ЯНУАРИ 1993 Г. БЕЛГИЯ

Искрено препоръчваме също: