Символиката на светлината

Всички религии съдържат като основополагащо понятието за светлина и се стремят към просветляване на вярващите. „Буда“ означава „просветленият“, кулминационният момент в Елевзинските мистерии бил осветяването на посвещаваните, когато жрецът показвал пред тях житния клас, символизиращ богинята на плодородието Деметра и безсмъртието. Христос проповядвал пред учениците си: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота.“ (Евангелие от Йоан, 8:12). Освещаването на водите и Богоявленският водосвет (6 януари, когато според Светото писание Исус Христос бил кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител и за пръв път пред света се разкрила тайната на светата Троица – Отец, Син и Свети дух) носят подобна символика. В Гърция се смята, че каквото просветление получи човек на този ден, такова ще е то за цялата настъпваща година. Юдаизмът отрежда специално място в ритуалния календар, и то през най-тъмните дни на годината, на Празника на светлината Ханука. Тази година той започна на 10 декември и продължи до 18-ти декември. Ханука е време за благодарност за чудо, описано в Библията (случило се през 3597 г. от еврейския календар или 165-167 г. преди новата ера), и спасението на евреите. На Ханука се пали една основна свещ, наречена шамаш (иврит: прислужник; „клисар“, който се грижи за синагогата), която заема централно място и пази светостта на ханукията от оскверняване, като всеки следващ ден с шамаша се палят останалите свещи, бележещи поредния ден от празника. В негова чест във всеки еврейски дом се поставя ханукия на прозореца, а на децата се раздават подаръци и лакомства.

Гърците живеят сред светлината без да я анализират, тя е източник на прозрения и прозрачност, изкристализирали във философската мисъл на Йонийската школа и в архаичното изкуство на Егейския архипелаг. Гърците заменили варварското опиянение и подчинение с божеството на светлината и художественото съзидание – Аполон; непрестанно търсейки с мореплавателска страст все нови и нови простори на духа, стремейки се да разширят и надмогнат предела чрез светлината на съзиданието и словото.

Светлина лъчи не само от литийното шествие с иконата на Богородица Хозовиотиса, което всяка година на Томина неделя, седмица след Възкресната, гостите наред с местните хора следват от Егияли до манастира, но и от цялата невероятна природна красота на егейския остров Аморгос.

Вторият гръцки поет-нобелист Одисеас Елитис (1911 – 1996) е черпил вдъхновение от него за поемата си „Достойно ест”, в която като химна на възхвала отеква стиха „Достойно ест Аморгос”.

Неговият приятел поетът-сюрреалист Никос Гацос (1911 – 1992), заемащ уникално място на небосклона на гръцкия литературен модернизъм, е автор – наред с други творби – и на поема със заглавие „Аморгос” (1943), макар че никога не е стъпвал на егейския остров и го използва само като метафора на красотата. Поемата е публикувана в годините на германската Окупация (1941 – 1945) и съчетава сюрреалистични елементи с образност от гръцката народна традиция. Голямата й популярност също така се дължи на факта, че по „Аморгос” е написано музикално произведение от световноизвестния гръцки композитор Манос Хадзидакис (1925 – 1994):

С родината ми привързана към платната и веслата във вятъра овесени
Крушенците заспаха укротени, подобно мъртви зверове в постелята
на сюнгерите
Но погледът на водораслите обърнат към морето e

Здравка Михайлова

Ο Συμβολισμός του Φωτός

Όλες οι θρησκείες εμπεριέχουν ως βασική τους έννοια την έννοια του φωτός και επιδιώκουν τη φώτιση των πιστών. «Βούδας» θα πει «φωτισμένος» και το αποκορύφωμα των Ελευσίνιων μυστηρίων ήταν η φωταγώγηση των μυημένων τη στιγμή όταν οι ιερείς έδειχναν το στάχυ το οποίο συμβόλιζε τη θεά της γονιμότητας Δήμητρα και την αθανασία. Ο Χριστός κήρυττε στους μαθητές του: «Εγώ είμαι το Φως του κόσμου. Εκείνος που με ακολουθεί δεν θα περιπατήσει στο σκοτάδι, αλλά θα έχει το φως της Ζωής» (Κατά Ιωάννην Ευαγγέλιο, 8:12). Τα Άγια Θεοφάνεια και ο αγιασμός των υδάτων, ιερή τελετή η οποία τηρείται εις ανάμνηση της βάπτισης του Χριστού, φέρει παρόμοιο συμβολισμό για τους Χριστιανούς. Ο Ιουδαϊσμός δίνει ιδιαίτερη σημασία στο εορτολόγιό του, και μάλιστα τις πιο σκοτεινές ημέρες του χειμώνα, στη Γιορτή των Φώτων Χανουκά, η οποία φέτος κράτησε 10 με 18 Δεκεμβρίου. Η Χανουκά είναι ο καιρός όταν οι πιστοί ευχαριστούν για ένα θαύμα, το οποίο περιγράφεται στη Βίβλο (συνέβη το 3597 του εβραϊκού ημερολογίου ή το 165-167 г. πρ.Χρ.), και για τη σωτηρία των Εβραίων. Στη Χανουκά αναβέται ένα κεντρικό κερί, το οποίο λέγεται shamash (ιβρίτ: βοηθός στη συναγωγή), και προστατεύει την αγιότητα της χανουκία (εννιάφωτης λυχνίας) από βεβήλωση, ενώ την κάθε επόμενη μέρα από το shamash γίνεται η αφή των άλλων κεριών, με την οποία σημειώνεται η κατά σειρά μέρα της γιορτής. Στο παράθυρο κάθε εβραϊκού σπιτιού τοποθετείται η χανουκία, στα δε παιδιά μοιράζονται δώρα και λιχουδιές.

Οι Έλληνες ζουν με το φως χωρίς να το αναλύουν, είναι η πηγή της διαύγειας και της διαφάνειας, οι οποίες αποκρυσταλλώθηκαν στη φιλοσοφική σκέψη της Ιονικής Σχολής και στην αρχαϊκή τέχνη στο αρχιπέλαγος του Αιγαίου. Οι Έλληνες αντικατέστησαν τη μέθη της βαρβαρότητας και την υποταγή στον δεσποτισμό με τη θεότητα του φωτός και της καλλιτεχνικής δημιουργίας, τον Απόλλωνα, αναζητώντας αδιάκοπα με το θαλασσοπόρο πάθος τους νέες επικράτειες του πνεύματος, επιδιώκοντας να διευρύνουν και να σπάσουν τα σύνορα με την ακτινοβολία του φωτός του λόγου.

Πράγματι το ιερό φως αναδύεται όχι μόνο από τη λιτανεία της εικόνας της μονής της Χοζοβιότισσας, την οποία κάθε χρόνο την Κυριακή του Θωμά ξένοι και ντόπιοι ακολουθούν από την Αιγιάλη στη Μονή, αλλά και απ’ όλο το πανέμορφο τοπίο της Αμοργού.

Ο δεύτερος Έλληνας νομπελίστας ποιητής, ο Οδυσσέας Ελύτης, εμπνεύστηκε από το νησί για το ποίημα του «Άξιον εστί» στο οποίο σαν σε εκκλησιαστικό ύμνο αντηχεί η επωδός: «Άξιον εστί η Αμοργός». Ο φίλος του ο σουρρεαλιστής ποιητής Νίκος Γκάτσος, ο οποίος καταλαμβάνει μοναδική θέση στο στερέωμα του ελληνικού λογοτεχνικού μοντερνισμού, υπογράφει το ποίημά με τίτλο «Αμοργός» (1943), παρόλο που ποτέ δεν είχε πατήσει το πόδι του στο αιγαιοπελαγίτικο νησί και το είχε χρησιμοποίησε μόνο ως σύμβολο ομορφιάς. Το ποίημα δημοσιεύθηκε στα χρόνια της Κατοχής και συνδυάζει στοιχεία υπερρεαλισμού με εικόνες της ελληνικής δημοτικής παράδοσης. Η μεγάλη δημοτικότητα των στίχων του οφείλεται επίσης στο γεγονός ότι η «Αμοργός» μελοποιήθηκε από τον παγκοσμίου φήμης Έλληνα μουσικοσυνθέτη Μάνο Χατζιδάκη:

Μὲ τὴν πατρίδα τους δεμένη στὰ πανιὰ καὶ τὰ κουπιὰ στὸν ἄνεμο κρεμασμένα
Οἱ ναυαγοὶ κοιμήθηκαν ἥμεροι σὰν ἀγρίμια νεκρὰ μέσα στῶν σφουγγαριῶν τὰ σεντόνια Ἀλλὰ τὰ μάτια τῶν φυκιῶν εἶναι στραμένα στὴ θάλασσα

Ζντράβκα Μιχάιλοβα

* * *

Колонката на Здравка Михайлова е поредица от текстове и преводи на новия ни гост-автор, на най-разнообразна тематика.

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Със стипендия на фондация „Andrew Mellon“ e изследвала архива на Костас Варналис в Генадиевата билблиотека в Атина.

Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Има четири мандата в българското посолство в Атина, където работи и сега. Превела е на български 50 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета, студии и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” (2012-2016) за съвременна гръцка литература, представяща и автори от други националности, които тематизират Гърция. Участвала е в международни конференции на тема литература, език и култура.

Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009), награда „Ригас Велестилис“ (2005) за най-добър превод на произведение на балканската литература за изданието „Андреас  Ембирикос: поет, сюрреалист, психоаналитик и фотограф (изд. „Фондация за българска литература“, 2002) и наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писателите (2019) за приноса й в литературното и междукултурното общуване.

Член е на Европейската асоциация по неоелинистика, ПЕН Клуб (България), Съюз на писателите (Атина), Сдружение на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Дружество на българските неолинисти „К. Паламас“. От основаването му през 2017 г. е зам-председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“.