„Жената от Йерусалим“ (Изд. „Колибри“) е един тъжен, но красив роман за смъртта и изкуплението.

Това е и първото преведено на български произведение на А. Б. Йехошуа, а роденият в Израел писател беше гост в България, за да престави книгата и едноименния филм по нея, който беше част от програмата на фестивала CineLibri 2019.

Както предполага и заглавието, историята започва в Йерусалим, един свят, но много изстрадал град, който все още е разтърсван от жестоки терористични атентати. Въпреки това, Йехошуа ни показва и обикновеното му лице – това на дом на добри, човечни, работливи и борбени хора, които свързват живота и бъдещето си с неговите улици.

Сюжетът

На пазар в Йерусалим самоубиец взривява бомба. Една от жертвите е работничка имигрантка без документи, само с фиш за заплата от пекарната, където е била нощна чистачка.

Докато тялото ѝ лежи непотърсено в моргата, работодателите ѝ са обвинени в безчувственост и безчовечност от местен журналист.

Началникът на отдел „Човешки ресурси“ получава задачата да открие коя е тя и защо е дошла в Йерусалим.

Той приема задачата с неохота, но постепенно служебният дълг се превръща в лична мисия. За съвсем кратко нейната история го заинтригува, а красотата й го обсебва.

И така, неусетно, той вече не просто спасява репутацията на компанията, като се опитва да установи нейната самоличност и да ѝ осигури достойно погребение. Целта му е да удовлетвори не само семейството и страната ѝ, но и чистата човечност, която въпреки всичко не е чужда на закоравялото му сърце.

Паралено с това, научаваме повече и за и тъгата и трудностите в живота на началника. Въпреки успешната си кариера, той е разведен, живее при възрастна си майка, а отношенията с бившата му съпруга и дъщеря им в тийнейджърска възраст са сложни. Мистериозната жена, загинала в атентата, също се оказва с разбити мечти, бивш съпруг и травматизирано дете и желанието й да започне нов живот именно в Йерусалим трогват мъжа и го карат да се замисли за живота и бъдещето си. Пътуването до родния й град пък се оказва изпълнено с неочаквани препятствия приключение, което изисква вземането на важни решения.

Впечатленията

„Жената от Йерусалим“ определено не е лек роман за четене. История за смъртта няма как да не бъде тъжна, тягостна и да не се превърне в подтик към житейски равносемтки. А. Б. Йехошуа разказва красиво, с леко черно чувство за хумор и много човечност.

В основата си това е роман за емпатия и изкупление. За това как шепа непознати, без да са длъжни по закон, а може би само морално, приемат присърце съдбата на една непозната и решават да направят достоен нейния край. Дори като вид компенсация за трудния живот, който техният Йерусалим й е предложил.

Романът повдига и тежки въпроси за семейството и кариерата. За това, че любовта си отива. Семействата се разпадат. Хора, които са се обичали, се нараняват. За това, че любовта и раздялата остават незаличими белези вътре в нас и понякога ни преследват в кошмарите ни. За това, че новото начало не винаги е лесно и не винаги е честно. За това, че една имигрантка с висше образование може да бъде принудена да работи като чистачка. И че никога не бива да влизаме в ролята на жертва, независимо колко несправедливости спъват мечтите ни.

Не на последно място, Йехошуа дава живот на своята мъртва героиня по един необикновен начин. Детайлите, които постепенно научаваме за нея, ясно и категорично рисуват образа на борбена и упорита жена. Жена, която е излъчвала нежност и красота, въпреки трудностите в ежедневието й. Жена, към която дори непознати са способни да се привържат. Жена, която е имала труден и изстрадал живот и е избрал един изстрадал град за своето ново начало. Жена, която е обичала и е била обичана. На моменти може би малко повече от необходимото. Жена, която въпреки всичко това се оказва сама и безлична в смъртта си.  

Избрани цитати от Жената от Йерусалим

• Кажете ни, корави хора: След като осквернихте Светата земя и превърнахте убийствата и разрушението в начин на живот, какво право имате сега да тъпчете върху нашите чувства? Дали защото вие и враговете ви сте се научили да се убивате взаимно с такава лудешка настойчивост, да сеете с бомби безкрайна разруха, та да си въобразявате, че може да оставите ковчег без обяснение или позволение в жилищна сграда в нечия чужда страна и да изчезнете без едно „ще прощавате“?
• Де да не бяха тези татарски очи, докоснали опакото на дланта му при допира на младите устни! Сега вече имаше ясна представа как трябва да бе изглеждала чистачката. За първи път от намесването си в историята се почувства длъжен не само да доведе нещата докрай, но и да ги изживее.
• Разбира се, статията е гадна, но гадното не винаги е погрешно. Плаче ми се, като си помисля как горката жена се е борила за живота си, а никой от нас дори не е знаел (…) Чуй, приятелю. Не искам да се извинявам. Искам да си наложа покаяние.
• Имаше достатъчно опит да знае, че нощта би могла да впримчи в капана си дори най-привикналите към нея, особено в часовете преди съмване, когато и обръгналите нощни птици се поддаваха на загуба на концентрация, водеща до злополуки, а понякога и до нещастия.
• Мъртвите са мъртви. Каквото и достойнство да им придаваме, какъвто и страх или чувство за вина да имаме към тях, те са нашите собствени. Мъртвите нямат нищо общо с подобни понятия.
• Истинската любов изисква раздяла. Платон уточнява, че желаният съюз между двете половини, който толкова вълнува въображението ти, никога не бива да се осъществи. Любовта към красотата трябва да остане с отворен край. Ето защо тя винаги е в дисбаланс. Екстремността й може да подтикне човек към най-крайни действия.

Откъс от “Жената от Йерусалим” на А. Б. Йехошуа

Малко за автора

А. Б. Йехошуа е роден в Йерусалим през 1936 година и е автор на девет романа и сборник с разкази. Той е от най-изтъкнатите романисти на Израел, получавал е международни награди за всичките си романи и е бил в краткия списък за първата международна награда Ман Букър през 2005 г.

Живее в Хайфа, където дълги години е преподавал сравнителна литература и продължава да е активист в защита на мира.

„Като писател моят морален дълг е да използвам перото си,

за да прободе черния пластмасов плащ, да отвори сърцето за смъртта с обич и състрадание.“

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

Тази статия е част от поредицата „За изкуствата и хората“, посветена на изкуства като литература, театър, кино, танц и мн.др., както и на хората им – техните автори и публики. Осъществява се с финансовата подкрепа на програма „Критика“ на Национален фонд „Култура“.