English version below

Зажаднели за изпълнителски изкуства с мисия и силно отличаваща се визия, се срещаме с един изключителен танцьор и хореограф.

Су Вей-Чиа e роден в Гаосюн, Тайван. Завършва Националната академия за изкуства. Един от основателите на HORSE, хореографът създава и/ или изпълнява редица спектакли. 

Поканен да се присъедини към компанията на изтъкнатия американски хореограф Елиът Фелд, Вей-Чиа участва в спектакли на редица европейски сцени, като е част от трупата между 2009-а и 2013-а г.

Неговият хореографски проект Свободни стъпки има за цел да изведе театралното изкуство извън залата и по-близо до хората – на площади, улични пространства и нестандартни локации.

Как започнахте да танцувате? И какво означават танците за Вас?

Как започнах да танцувам? Когато бях на седем години, майка ми ми принуди да уча танци. В началото доста се съпротивлявах. В училище силно се боях да споделям, че уча танци, защото всички щяха да ми се подиграват, че съм мамино синче. В часовете по танци пък момичетата ме тормозеха, дразнеха и казваха, че не искат да бъдат в една група с момче, защото момчетата са отровни.

Бях единственото момче в класа по танци. Чувствах се много самотен.

Преди да завърша основно училище, срещнах учител по балет, чийто начин на преподаване ме накара да изпитам наслада от танците. Започнах да усещам красотата на танца. В същото време в класа се появи момиче, което харесвах, така че се мотивирах да продължа да танцувам и да се опитам да го правя все по-добре. Това беше и моментът, в който реших, че искам да танцувам завинаги.

А какво означават танците за мен? За мен танцът е кутия с боя, която оцветява живота ми. Не съм танцьор с класическата форма на тялото. Следвайки здравия разум, би трябвало системата на танцово обучения да ме е отхвърлила досега, но ето ме тук. Сега като се замисля,

танцът е силно обичан и обичащ – ако не се откажа от него, и той няма да се откаже от мен.

Бихте ли ни разказали историята зад създаването на HORSE? Какво Ви мотивира да развиете компанията?

Когато учех в Националната академия за изкуства в Тайван, се запознах с по-възрастния от мен Чен Ву-Канг. Мотаех се с него навсякъде и почти цялото си време, всеки ден прекарвахме в танци. Родителите ми се притесняваха, че не мога да си намеря работа и искаха да гледам на танца само като на хоби. Аз не желаех това. След като завърших военната си служба, родителите ми поискаха да си намеря работа. Помислих си защо пък да не създам работа за себе си? Така събрах Ву-Канг с някои приятели и създадохме HORSE, място, където можем да продължим да танцуваме. От самото начало, заедно се стремим да вървим напред. Най-голямото предизвикателство е да се намери време да репетираме заедно, защото всички са много талантливи и решителни в собствените си визии.

Най-голямата ми мотивация е привилегията да правя неща, свързани с танца всеки ден.

Запознавам се с всякакви артисти и публика, които толкова обичат изпълнителските изкуства. Ресурсите на HORSE, които създадохме, също помогнаха на много млади танцови артисти да започнат кариерата си. Всичко, през което сме преминали, сладко или горчиво, всичко то е много удовлетворяващо. Именно заради HORSE мога да живея живота си в света на изпълнителските изкуства.

Как се роди идеята за серията FreeSteps?

Eлиът Фелд, който работеше с Ву-Канг в Ню Йорк, пристигна в Тайван, за да гледа наш спектакъл. И наистина му хареса, затова покани мен и Ву-Канг да участваме в новата му творба и да работим заедно в Ню Йорк. По онова време английският ми не беше добър. Когато видях двамата да репетират, макар да не разбирах какво си говорят, аз бях дълбоко трогнат от начина, по който те се движеха и се превъплъщаваха. Това остана да живее в мен. Исках да изградя нов тип танцуващо тяло, което да въздейства – толкова силно, както Ву-Канг и Елиът преди години. Затова си дадох период от 10 години. Надявам се към края на този път да съм намерил нещо подобно или да пресъздам нещо по свой начин, така че да докосва хората със същата сила.

Предоставянето на свобода танцьорите и използването на ново физическо качество на телата им. Това е основната ценност в работата Ви. Как го постигате?

Давам много свобода на танцьорите по време на хореографския си процес. И все пак, самият аз вярвам, че

там, където има повече ограничения, има и повече свобода.

За танцьорите е необходимо да се развиват в рамките на границите, с телата си танцьорите трябва силно да се конфронтират с ограниченията. Тези конфронтации включват физическите възможности на човешкото тяло, мускулите, костите, ставите, издръжливостта и гравитацията. Все по-силното предизвикване на границите. В рамките на тези битки те се стремят да достигнат целта, изгарят последната си енергия, едва се държат с нея, на ръба на своите възможности, и накрая показват истинската форма на човечеството – тежките си вдишвания и изпотявания – защото не им е останало нищо, което да скрият.

Кое е общото и кое различното между FreeSteps–Body Scenes и FreeSteps–NiNi? Каква роля играе публиката в двете творби?

Кое е общото и кое различното между FreeSteps–Body Scenes и FreeSteps–NiNi ли? FreeSteps е поредица от произведения, които разчитат до голяма степен на способностите на танцьорите. Независимо дали става въпрос за FreeSteps–Body Scenes или FreeSteps–NiNi, аз не обслужвам темата, а тялото. „Външния вид“ на тялото, което аз наричам „форма“. Мисля, че формата е коренът и началото на всички танци. Чрез последователна поредица от форми се създава движението.

Различните тела имат различни сили и слабости. Различните контексти на учене и житейски опит правят всеки изключителен изпълнител уникален. Опитвам се да извадя това на повърхността. Ако наистина трябва да отбележа една разлика, чувствам, че FreeSteps–Body Scenes е по-скоро като физически ритуал, а FreeSteps–NiNi е житейска сцена.

А каква роля играе публиката в двата случая?

Надявам се публиката да бъде смела.

Достатъчно смела, за да повярва на това, което вижда с очите си, а не просто да чака мен като творец да разкажа историята или да дам отговора на творбата. Подобно на много произведения на съвременното изкуство, артистите търсят чистотата на образите и самото творение. Понякога може да няма история, може да няма широко признат като такъв наратив. FreeSteps може да се превърне в историята на всеки зрител.

Свободата е…

Да вярваш в това, което виждаш, чуваш и мислиш.

Точно като танца, който ме докосна дълбоко през онази година, ако знаех какво иска да каже хореографът, може би нямаше да бъда дълбоко докоснат. В този момент душата ми беше свободна.

Кой момент считате за определящ в кариерата Ви? Моментът, който цените най-силно…

Моментът, който съм срещал всеки мислещ подобно на мен човек, всеки, който ме вижда и цени. Например учителят, който ме вдъхнови да танцувам през целия ми живот, срещата с Ву-Канг и срещата с Елиът.

С възрастта започнах да чувствам, че да бъда с хората, които обичам, е моментът, който ценя най-много.

Кой е най-важният съвет, който давате на младите танцьори и хореографи?

Наистина не мога да давам съвети, защото най-красивата част във всеки човек е неговата уникалност.

Що се отнася до очакванията към себе си, надявам се винаги да помня защо започнах, да бъда решен, всеотдаен и постоянен.

За първи път ли посещавате България? Какво знаете за страната?

Това е първото ми посещение в България и се надявам да имам време да усетя страната със сърцето си. Прегледах много снимки в интернет, на природата, архитектурата, усмивките на хората и храната, и предполагам, че ще ми хареса.

Какво е посланието Ви към българската публика?

Хубаво е да мога да дойда с Ву-Канг и Ю-Тинг и да споделя с вас танца и телата, които ме очароват най-силно.

Представлението СВОБОДНИ СТЪПКИ – ПЕЙЗАЖИ ОТ ТЕЛА може да бъде видяно в рамките на One Dance Week 2019, на 3 октомври, от 19:00 часа, в Дом на културата „Борис Христов“, Пловдив. На 4 октомври гледаме СВОБОДНИ СТЪПКИ – НИНИ във фоайето на залата с вход свободен от 21:00 часа. На следващия ден ще се проведе безплатен уъркшоп по танц за студенти и професионалисти. Подробности ще откриете в сайта на фестивала.

Su Wei-Chia: Where there are more restrictions, there is more freedom

SU Wei-Chia was born in Kaohsiung. He graduated from the National Academy of Arts and was inspired by Prof. Su-Fen Wu during his studies. He is the co-founder of HORSE and has created, co-created and performed in M_dans, Stairs, Velocity, Bones, Growing Up, M Dans 2010, I, Successor I, II, III, 2 Men, 3 Men on a HORSE, and Playdead. Accepting an invitation from Eliot Feld, the distinguished American choreographer, Wei-Chia was a part of Feld’s troupe from 2009 to 2013. Wei-Chia began his choreographic work on the FreeSteps series in the last part of 2013. Work on this series is still ongoing. It takes time, in many cases a long relationship between Wei-Chia and the dancer, to shape, to massage, and to sculpture the movements and physicality.

How did you started to dance?

When I was seven years old, I was forced by my mother to learn to dance. At first, I resisted this quite a lot. At school I was absolutely afraid of telling people I was learning dance, because they would laugh me being sissy. In dance classes, girls would bully me, edge me out, and say they don’t want to be in a group with a boy because boys are poisonous. I was the only boy in the dance class. I felt very lonely.

Before the end of elementary school, I met a ballet teacher whose way of teaching made me started to enjoy dancing. I started to feel the beauty of dance. At the same time, there was a girl in the class I liked so encouraged myself to continue dancing and try dancing better. That was also the time when I made up my mind that I want to dance forever.

What does dance mean to you?

For me, dance is a pot of paint that colors my life. I’m not a dancer with the classic body shape. In common sense, I should have been weeded out through the dance training system, but here I am. Now that I think about it, dance is very lovely and loving – if I don’t give up on it, it won’t give up on me.

Can you tell us the story behind the creation of HORSE? What is your motivation to develop the company?

When I was at the National Taiwan University of Arts, I met my senior Chen Wu-Kang. I stuck with him everywhere and almost spent all our times in dance every day. My parents were worried that I can’t find a job and wanted me to treat dance only as a hobby. I didn’t want that. After finishing my military service, my parents wanted me to find a job. I thought why not create a job for myself? So I gathered Wu-Kang and some friends and we created HORSE, a place where we can continue dancing. Since the beginning, we have been striving forward together. The biggest challenge has been arranging times to rehearse together, because everyone is very talented and determined in their visions.

The biggest motivation for me is the privilege of doing things related to dance every single day. I get to know all kinds of artists and audiences who love the performing arts so much. The resources of HORSE we established also helped a lot of young dance artists to start their careers. All we have come through, sweet or bitter, are all very satisfying. It is because of HORSE that I can live my life in the performing arts world.

How was the idea of FreeSteps series born?

Eliot Feld, who worked with Wu-Kang in New York, came to Taiwan to see our performance. He really liked it so he invited me and Wu-Kang to be in his piece and work with him in New York. My English wasn’t good at that time. When I saw the two of them rehearsing and changing each other, although language wise I didn’t understand them, but just by looking at their bodies I was deeply touched and it stays with me through my life. I wanted to create a type of body that touches me as Wu-Kang and Eliot did years ago, so I gave myself a 10-year expectation. I hope by the end of this I can find something similar to that, or recreate something in my way that touches people like that.

Setting dancers free and exploring new physical quality of their bodies. This is the core value of your work. How do you make this possible?

I give dancers a lot of freedom during my choreography. However, I personally believe that where there are more restrictions, there is more freedom. Dancers need to develop within the limits, and dancers must confront strongly with their bodies against the limits. These confrontations include the limitations of the human body structure, muscles, bones, joints, stamina, and gravity. Challenge harder towards the limits. Within those fights, they strive to reach the goal, they burn their last energy, they barely hold on to it at the edge of their limits, and then finally they reveal the true form of humankind – their heavy breaths and sweats – for they have nothing left to hide themselves.

What do FreeSteps–Body Scenes and FreeSteps–NiNi have in common and what is the difference?

FreeSteps is a series of works that rely heavily on the ability of dancers. The same thing is that whether it is FreeSteps–Body Scenes or FreeSteps–NiNi, I am not serving the subject, but the body. The „looks“ of the body, I call it „shape.“ I think shape is the root and the beginning of all dances. Through a consecutive series of shapes, the movement is created.

Different bodies have different strengths and weaknesses. Different learning contexts and life experiences will make each outstanding performer unique. I try hard to dig that out. If I really have to point out one difference, I feel FreeSteps–Body Scenes is more like a physical ritual and FreeSteps–NiNi is a sceneary in life.

In both cases, what are the roles and states involved in the audience?

I hope that the audience to be brave. Brave enough to believe what they see with their eyes, rather than just waiting for me as a creator to tell the story or the answer of the work. Just like many contemporary art works, artists are pursuing the purity of images and the creating itself. Sometimes there may not be a story, may not have a widely recognized narrative. FreeSteps can become the story of each viewer.

Freedom is…

Believe in what you see, what you listen, and what you think.

Just like the dance that toughed me deeply that year, if I knew what the choreographer wanted to say, maybe I wouldn’t be moved. At that moment, my soul was free.

What has been a defining moment in your career? The moment you value the most…

The moment meeting every like-minded person and anyone who sees and values me. For example, the teacher who inspired me to dance for my lifetime, meeting Wu-Kang, and meeting Eliot.

As I got older, I began to feel that being with the people I loved is the moment I value most.

What’s the most important advice that you give to young dancers and choreographers?

I can’t really give any advice, because the most beautiful part within each person is unique.

As for the expectations for myself, I hope to always remember why I started, to be determined, to be dedicated, and to have perseverance.

Is this your first time visiting Bulgaria? What do you know about the country?

This is my first visit to Bulgaria and I hope I have time to feel the country with my heart. I’ve browsed a lot of photos on the Internet, nature, architecture, people’s smiles, and food, and I guess I’ll love it.

What’s your message to the Bulgarian audiences?

It’s nice to be able to come with Wu-Kang and Yu-Ting and to share with you the dance and bodies that fascinate me the most.

Това интервю е част от поредицата „За изкуствата и хората“, посветена на изкуства като литература, театър, кино, танц и мн.др., както и на хората им – техните автори и публики. Осъществява се с финансовата подкрепа на програма „Критика“ на Национален фонд „Култура“.