English version below

Как изглежда една душа, която оставя стъпки на сцената?

Италианката Луна Ченере ще ни покаже „вътрешното съществуване“, или както японците казват „kokoro”, на сцената на One Dance Week 2019. Комбинация от думите „ум“ и „сърце“, изразът вдъхновява хореографа чрез книгата „Невидимият актьор“ на Йоши Оида и Лорна Маршал.

Солото на Ченере предизвиква предразсъдъците и колективните заблуди. Нейният оригинален движенчески език разказва за разлома в понятията, с които възприемаме реалността. В съвременния свят нищо не е еднозначно „добро“, „лошо“, „красиво“ или грозно“. Да вземем за пример човешкото тяло: на 3 октомври, в Дом на културата „Борис Христов“, Пловдив то ще бъде изложено на показ в съвсем различна светлина.

Луна Ченере е представител на младото поколение хореографи от Италия. Родена в Неапол, тя завършва своето образование в SEAD – Академия по експериментален танц в Залцбург (Австрия) през 2011-а. Участва като гостуващ артист в творческата инициатива ‘SEAD Bodhi Project’ и в спектакли на Антон Лацки (Anton Lacky Company) и Йозеф Фручек (Rootlessroot).

През 2014-а Ченере работи със Симоне Форти и Антон Лацки, а две години по-късно се присъединява към компаниите за съвременен танц Agitart Company (Испания) и Virgilio Sieni Company (Италия).

Соловият й спектакъл KOKORO e селектиран от танцовата платформа Aerowaves 2018 и печели приз за най-добра хореография Solocoreografico 2017. “Twin”, следващата авторска творба на Ченере, дебютира в рамките на FOG / Триенале в Минало, а в края на 2018-а в Неапол бе премиерата на последния спектакъл на Ченере, озаглавен “Pneumatika”.  Освен че работи като хореограф и преводач, Луна Ченере е сертифициран преподавател по съвременен танц в SEAD. Води танцови класове и работилници с фокус върху импровизацията и изследователските техники на движението. Живее между Италия и Белгия. А днес я срещаме и на страниците на Jasmin.bg, за да ни разкаже повече за изкуството си.

„Човешкото тяло ни е толкова познато – нашето тяло, тялото на другия – изглежда невъзможно, че Луна Ченере успява да ни покаже нещо, което досега не сме знаели. И да, тя прави това отново и отново“ – казва Кели Аптър в ревюто си. Какво искаш да видим в КОКОРО?

Много се зарадвах да видя коментара на Кели Аптър и ѝ благодаря. Аз лично исках да знам дали е възможно да видя неща, които все още нито съм виждала, нито искам да знам за тях.  Разбира се, зад всеки един момент от спектакъла стои и лична история, но това не е единственият разказ на сцената. Опитах се да създам творба, отворена за интерпретация, защото

за мен тялото е пейзаж, който няма само едно значение.

Във видео интервю споделяш, че КОКОРО е много важна крачка за теб. Защо?

КОКОРО е първият ми солов спектакъл и това е достатъчно, за да го приема като много важна стъпка напред. Съдържа цял етап от живота ми, резултат е от лична трансформация и творчески порив. След като го създадох, почувствах, че наистина мога да видя коя съм аз.

Разкажи ни повече за хореографския подход и творческия процес на КОКОРО. Отнел е 2 години. Какво търсеше?

Трансформацията изисква време. Като будист знам, че мога да задам добър въпрос и това е достатъчно, за да започна, защото отговорите се променят с времето. Питах се какво правя и какво искам да бъда. Животът ми се променяше, танцът също. Приех това състояние и започнах да създавам от него. Започнах да пиша и чета. Ходех в студиото, където записвах себе си и следях всеки мой жест, докато не се появи ясен път.

Повратна точка беше да поставя в центъра човешкото тяло и неговата архитектура. 

Да изследвам собствената си стойка, жестовете, начинът, по който енергията минава през тялото към Вселената – така разкрих какво точно търся. 

В КОКОРО говориш за “вътрешно договаряне” и “равновесие”. Разкажи ни малко повече.

Този спектакъл има нужда от медитация. Той самият е медитация. Особено сега, когато предавам опита си на други танцьори, това стана много ясна отправна точка за мен.

За да позволиш на наблюдателя да влезе в твоя личен свят, трябва едновременно сам да наблюдаваш себе си. Покани другия да го направи и остави място в себе си за неговото допускане.

В същото време в КОКОРО равновесието не съществува – този отговор дойде по време на самия творчески процес.

Равновесието винаги е договаряне между две страни, а аз се движа от едната страна към другата.

Трябва да изгубя баланса, за да го намеря отново. В резултат на този, да го наречем “биологичен инстинкт”, аз постоянно изменям формата си.

Каза, че КОКОРО е бил голям въпрос за теб. Намери ли отговорът му вече?

Да, беше голям въпрос и все още е! Все още се вглеждам навътре. Сега въпросът има различна форма, може би е станал по-специфичен и ясен, но може и да не се опитвам да намеря отговор.

Вярвам, че артистът се нуждае от своя въпрос, както огънят се нуждае от дървесина, за да продължи да гори.

Какво означава за теб голото, движещо се и търсещо тяло и защо е важно за изкуството ти?

В търсенията ми голотата е нагласа и състояние, които изследвам за да трансформирам тялото в пейзаж. Някак успявам да накарам “Луна” да изчезне, за да позволя на тялото да разкрие нещо повече от лична история. На сцената тялото непрестанно търси форма, която да заеме, и това говори много за състоянието на човека в една по-голяма картина.

Удивлява ме, че тялото е едновременно крехко и силно.

То е природа, но и неизбежен носител на културата и личната история. Всички тези нюанси за мен са от значение.

Какво те мотивира като артист и по какво работиш в момента?

Всички тези етапи са все още актуални за мен. Опитвам се да ги изуча все по-навътре.

Станах двугодишен партньор на фестивала “Oriente Occidente” за 2019-2020 с проекта “Генеалогия”, който включва различни активности, свързани с работата ми –  ателиета и продукции на спектакли.

През тази година представих на фестивала спектакъл със заглавие “Зое – бележки върху оголения живот” [1]. По него работих с четирима изпълнители. Тогава за пръв път споделих  артистичните си възгледи с други артисти и беше истинско вълнение за нас. Бих казала, че имах шанса да направя още една важна крачка в артистичната си кариера. Благодарна съм.

Говорейки за проекта “Генеалогия”, като следвам значението на думата, чрез физическо преживяване поставям под въпрос произхода на значенията.

Изпитвам сложността на този въпрос, за това за мен е от изконно значение да работя с различни хора, за да успеем заедно да създадем по-широк пейзаж. Разбира се, важен въпрос е какво е голотата. А отговорите винаги са много.

Беше избрана от Европейската мрежа на танцовета театри – Arowaves – за един от 20-те най-добри нови таланти, представящи Европа през 2018-та година. Какво означава това за теб?

Както виждате, аз съм човек с множество въпроси, но с едно желание: да творя. Да бъда избрана от мрежата на Aerowaves беше като да получа дълго чакан отговор. Беше първото ми признание. При това се случи когато най-накрая изцяло се посветих  да творя. Затова означава много за мен. Още повече, благодарение на мрежата, имах възможността да отида на места, на които трудно бих отишла като млад артист. Благодарна съм за това, което мрежата прави и пожелавам на много други този прекрасен опит.

И последен въпрос, който обичайно идва на първо място, но този път бихме искали да бъде “кулминацията” на нашия разговор: Как би представила себе си на българските зрители? Коя е Луна Ченере?

Както вече казах, аз ще изчезна на сцената.

Моля ви, позволете си да гледате през моето тяло и се наслаждавайте на пътя на погледа.

[1] Препратка към Джорджо Агамбен – италиански философ. Той разделя живота на два вида, познати на гръцки като bios [βίος] и zoe [ζωή]. Грубо могат да бъдат преведени като прост физически живот [zoe], често наричан от Агамбен оголен живот (в превод от италианското vita nuda, или гол живот) и окачествен, особен или политически-разпознат живот, който не е „оголен“, защото е украсен с форми на смисъла, получени от политическото признание и представяне.

Luna Cenere: Alow yourself to see anything thought my body and enjoy your journey

A soul leaves footsteps onstage.

Italian choreographer Luna Cenere reveals the ‘inner self’, or ‘kokoro’, as the Japanese say. The expression embraces both ‘mind’ and ‘heart’; it provided inspiration for Cenere through The Invisible Actor, a book by Yoshi Oida and Lorna Marshall.

Cenere’s solo performance is a challenge to prejudice and collective delusions. Using a unique dance vocabulary, she demonstrates the disconnect between reality and the perceptions aiming to capture it. In today’s world, nothing is entirely ‘good’ or ‘bad’, ‘beautiful’ or ‘ugly’. The human body is the perfect example and will be revealed as something very different under the spotlight.

Luna Cenere is a dancer and young author from Naples. In 2011 she graduated from SEAD (Austria), and participated as a guest member to the creations of the company ‘SEAD Bodhi Project’ made by Anton Lacky (Anton Lacky Company) and Josef Frucek (Rootlessroot). In 2014, Cenere worked with Simone Forti and Anton Lacky, and in 2016 became a member of the Agitart Company (Spain) and the Virgilio Sieni Company (Italy).

Her solo KOKORO was selected by  ‘Aerowaves Twenty18’ and won the Price for Best Choreography by the Solocoreografico 2017. Cenere’s next production, TWIN, premiered at the FOG / Triennale Festival in Milan. Her most recent work, PNEUMATIKA, premiered in late 2018 at T.A.N. in Naples.

Certified teacher form SEAD, Luna conducts workshops of movement research and improvisation. She shares her time between Italy and Belgium.

“The human body is so familiar to us – our own, and others – it seems impossible that Italian dancer and choreographer Luna Cenere could show us something we don’t already know. And yet she does, over and over again. “, says Kelly Apter in a review. What do you want us to see in your work Kokoro?

Well, I was very happy to receive such a comment from Kelly Apter and I thank her for that. I personally wanted to explore the possibility to see somethings that I didn’t already saw and I also don’t want to know what it is. Of corse I have my own story running in each moment of the piece but at the same time there is not only one story. I wanted to create somethings that was open to interpretation because

for me the body it’s a landscape that can contains more than just one meaning.

You said in a video interview that Kokoro is a very important step for you. Way is that?

Kokoro it’s my first work and already for that I consider it a very important step. It contains a chapter of my life and came as a result of a personal transformation as well as a creative urgency. After i created it I felt that I could see honestly who I really I’m.

Tel us more about the choreographic approach and the process of creating Kokoro. It took you 2 years. What were you searching for?

Transformation takes time. As buddhist I know that I might find a good question and that is enough to start because the answers are never the same in time. I begin questioning what I was doing and I what wanted to be. My life was changing and so my dance. I embraced this state and committed to create somethings out of that. So I started writing and reading a lot. Going to the studio I was recording myself observing anything will appear till a clear path emerged.

The turning point was to put at the center of my research the body and it’s architecture.

To observe my own posture, the gestures and the way how the energy was flowing from the body to the space revealed me what I was looking for.

Referring to Kokoro you are talking about “inner negotiation” and “equilibrium”. Tell us little more.

This work needs meditation. It is a meditation in itself. Now that I’m passing my research to other dancers this became a clear point for me. In order to allow who observes to enter in your world you need to observe yourself as well in the same time. Invite the other to do it with you and make space inside yourself to welcome the other.

At the same time in Kokoro the ‘equilibrium’ doesn’t really exist and this is one answer that came from the process itself.

The equilibrium it’s always a negotiation and I move from one side to the other.

I need to lose the balance to then find it again. So I constantly change form as a result of this, let’s say ‘biological instinct’.

“Kokoro was a huge question for me” you said. Do you have the answer now?

Yes, it was a huge question and is still is! I keep on researching inside of it. So, the question has now a different shape,may be it became more specific and clear, but may be I’m not really looking for an answer. I believe that and artist needs his question as the fire needs woods to continue burn.

What is the naked, moving and searching body for you and why is so important for your art?

In my research nudity is a state and a condition that I explore to transform the body in a landscape. Somehow I try to make ‘Luna’ disappear to let the body reveal something else than the personal story. The constant research of form that the body does on stage tells more about human condition as part of a bigger picture.

What it’s fascinating me is that the body is fragile and strong at the same time,

it’s nature but is inevitably the bearer of his culture and his personal story. All these nuances are important for me.

As an artist, what drives you now and what are you working on now?

All these points are still very much present in my actual research. I’m trying to explore them deeper and deeper.

I became artist associated of the Festival Oriente Occidente for the biennial of 2019-2020 with the project, ‘Genealogia’ that embrace different activities based on my research such as workshops with locals and creation of shows.

For this year of association I presented at the Festival a show with the title ‘Zoè – notes on the bare life’. In this piece I worked with other 4 performers. Tah was the first time I was sharing my artistic and choreographing approach with other interpreters and it was a real journey for all of us! I would say that I had the chance to make another important step in my personal and artist career! I’m very grateful.

Talking about the project ‘Genealogia’, as the word says, I’m questioning thought the physical experience the generation of a meaning.I’m experiencing the complexity and for this it’s essential for me to work with many different people in order to create a wider landscape. Of course a very strong question is: what is nudity?

And the answers are always many.

You were selected by the European network of dance theatres, Aerowaves, as one of the 20 best new talents to be presented around Europe in 2018. What does this mean for you?

As you can see I’m a person with many questions… but I just have one desire: to create. To be selected by the Aerowaves Network for me it was like receive an answer after long time. It was the first recognition that I received for my work and I receive it when finally I really committed myself to create. For this reason it meant a lot. Moreover, thanks to the network I’ve got to perform in places that otherwise it would be very hard to go as a very jung author. I’m grateful for what the network does and I wish to many others the same great experience.

And the last question, that usually come first, but we would like it to be the “culmination” of our conversation: How would you present yourself to the Bulgarian audience? Who is Luna Cenere?

As I said before, I’m going to disappear on stage. Please allow yourself to see anything thought my body and enjoy your journey.

More about Luna Cenere and her art.

Това интервю е част от поредицата „За изкуствата и хората“, посветена на изкуства като литература, театър, кино, танц и мн.др., както и на хората им – техните автори и публики. Осъществява се с финансовата подкрепа на програма „Критика“ на Национален фонд „Култура“.