На Вселенски събор в далечната 2054 г. се събират хиляди представители на най-големите християнски конфесии.

Целта е да се преодолеят различията и да се стигне до обединение в Църквата.

Възможно ли е обаче да се надмогнат дълголетни разногласия, разделяли отделните църковни течения в продължение на две хилядолетия?

Жива ли е още вярата, или други интереси определят бъдещето на църквата? Може би е дошло време сляпата религиозност да бъде изместена от една нова духовност?

Една книга, в центъра на която са извечните въпроси пред всеки от нас. И най-вече: какъв е смисълът на все по-безсмисленото ни съществувание?

Кастинг за Месия съдържа в себе си три равностойни валенции – брилянтна антиутопия, висока литература и потенциал за световен хит.

Този роман без съмнение е най-чудовищната книга, която се е появявала на българския пазар през последните няколко десетилетия“.
Деян Енев

Кастинг за Месия

Петър Делчев

Плановете да се заличи влиянието на Християнската Църква върху обществото бяха стари колкото самата Църква, но успяха да ги изпълнят онези, които проумяха църковността. За да се катурне Църквата, от векове атакуваха самия Храм – и винаги безуспешно. Капка по капка, троха по троха, зрънце по зрънце, люспа по люспа се отрони, откъсна и обели, каквото можеше. Но враговете на Църквата съобразиха, че Храмът, колкото и да се е разкривил и пропукал през вековете, все още се крепи на фундамента на вярващите. За да се срине тази основа, трябваше да се атакува вярата им. За да се сломи вярата им, беше достатъчно тя да се разфокусира от естествения ѝ епицентър – самият Богочовек Иисус Христос. И се започна… На една дума за Бог отговаряха с две за човека. На една дума за Вярата отговаряха с две за доверието. На една дума за Светлината отговаряха с две за просветлението. На една дума за Истината отговаряха с две за искреността. На една дума за Благата вест отговаряха с две за блаженството. На една дума за Любовта отговаряха с две за влюбването. При толкова много думи-думи-думи Бог се умълча в душите на хората. И когато пораснаха цели поколения с „ярка душевност“ вместо смирена душа, дойде времето за последната атака.

През 2020 година под внимателно насърчаваното и насочвано давление на обществото, отдавна изродило своята представа за добро и зло, за правилно и неправилно, за истина и неистина, за вяра и безверие, за свободния избор и свободата да не избираш, ООН прие европейското предложение за малки поправки в Хартата за правата на човека. „Малките“ поправки включиха брояча на две гигантски атомни бомби, грижливо поставени в самите темели на Църквата.

Всички хора, навършили пълнолетие, без каквито и да са ограничения, основани на раса, пол, националност или религия, имат право самостоятелно или групово, при доброволно и пълно съгласие помежду им, да образуват семейство.

Семейството е естествена и основна клетка на обществото, призвана да възпроизвежда човешкия вид изцяло според своите разбиранияи в пълно съгласие с тази Харта.

Естествената и основна клетка на обществото, поддържала две хиляди години авторитета на Църквата – патриархалното семейство, бе заличена.

Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.

Всеки човек, навършил пълнолетие, без каквито и да са ограничения, основани на раса, пол, националност или религия, има право самостоятелно да тълкува понятията „живот“ и „смърт“ и да прави свободен личен избор между състоянията, описани с тях.

Земната власт си позволи да разреши на индивидите от вида Homo sapiens sapiens „без каквито и да са ограничения, основани на раса, пол, националност или религия“, сами да си бъдат богове. Животът вече не беше свещен дар от Бог, който е Творец и Съдник. За Творец се припозна Случайността, а за съдник – Силата. Тълпата детронира Бог и на негово място въздигна Човека…