Варвара Спиропулу е родена и живее в Атина. Завършила е английска филология, има магистърска степен по „Изкуство и техники на превода“. В професионалната ѝ биография се нареждат множество преводи на литературни, научни и философски произведения. Работила е също така като изследовател по въпроси на съвременна и промишлена история. Занимава се с телесна-физическа импровизация (physical improvisation) и с връзката между слово и движение, памет и телесно въплъщаване (embodiment).

Поместените тук стихотворения са включени в стихосбирката ѝ със заглавие „Анерка“, издадена от атинското издателство „ГОВОСТИС“ (2023). На езика на инуитите „Анерка“ означава „душа“, от същия корен се образува глаголът „дишам“, а също и „правя стихотворение“.

Стихосбирката съдържа поетичен текст със същото заглавие. На езика на етническата група народи населяващи Северна Америка, (около една трета от северните територии на Канада, от полуостров Лабрадор до устието на река Маккензи), „инуит“ означава „хора“. Тя съставлява част от по-многочисленната група коренни народи на севера, ескимосите.

Есен

Красива пролет непридружавана
бляскава
животворяща
която ни дари неизличимото усещане
за очакване
за незрял възкисел вкус
за вездесъщо присъствие
на пулсиращата наслада

Затвори сега очи и почувствай
малка дъждовна капка
върху клепките на младостта която си отива

Φθινόπωρο

Ωραία ασυνόδευτη άνοιξη
λαμπρή
ζωογόνα
που απλόχερα μας χάρισες την ανεξίτηλη αίσθηση
της προσμονής
της άγουρης πίκρας
της πανταχού παρουσίας
της πάλλουσας ηδονής

Κλείσε τώρα τα μάτια και νιώσε
μια μικρή στάλα βροχής
πάνω στα βλέφαρα της νιότης που φεύγει

Опит

Докато търсиш ритъма
и думи непонятни
наум ти идват
Не се плаши от бездната
остави ръката да държи исото
дай шанс на беглото предчувствие
А като закрачиш над тътена
оставян подир понятията
вдигни платната на най-стария ти спомен
На онзи който търси пролуки да се промъкне
и току те гледа присмехулно
иззад гевгира в кухнята

Απόπειρα

Σαν ψάχνεις τον ρυθμό σου
και λέξεις ακατάληπτες
σου έρχονται στο νου
Μη φοβηθείς την άβυσσο
άσε το χέρι να κρατά το ίσο
δώσε στο ψυχανέμισμα μιαν ευκαιρία
Κι όταν βαδίσεις καταπάνω στον αχό
που αφήνουν πίσω τους οι έννοιες
ύψωσε τα πανιά της πιο παλιάς σου θύμισης
Κείνης που ψάχνει τρύπες για να βγει
και κάθε τόσο σου γελά
πίσω απ’ το σουρωτήρι της κουζίνας

Маслиновото дърво

Пред къщата
малко маслиново дърво
Избуяло, нежно,
другар от детинството ти
когато отваряш вратата
и потъваш в съновидението
Прошумоляване
в листака му
Змия
обвита около ствола му
Куче
с муцуната ти във пръстта
ноктите ти обелват кората
ухото ти се вслушва в жилките й  
а мравките са повели хоровод
в краката ти

Η ελιά

Μπροστά από το σπίτι
μια μικρή ελιά
θαλερή, τρυφερή,
συντρόφισσα των παιδικών σου χρόνων
που ανοίγεις την πόρτα
και βυθίζεσαι στ’ όνειρο
Θρόισμα
ανάμεσα στα φύλλα της
Φίδι
γύρω από τον κορμό της
Σκύλος
με τη μουσούδα σου στο χώμα
τα νύχια σου να ξεφλουδίζουν τον φλοιό
τ’ αυτί σου ν’ αφουγκράζεται τις φλέβες της
και τα μυρμήγκια να ‘χουν στήσει τον χορό
κάτω απ’ τα πόδια σου

Η Βαρβάρα Σπυροπούλου γεννήθηκε και ζει στην Αθήνα. Σπούδασε Αγγλική Φιλολογία, και Μετάφραση σε μεταπτυχιακό επίπεδο. Έχει στο ενεργητικό της πολλές μεταφράσεις λογοτεχνικών, επιστημονικών και φιλοσοφικών έργων. Έχει εργαστεί επίσης ως ερευνήτρια σε θέματα σύγχρονης και βιομηχανικής ιστορίας. Ασχολείται με τον σωματικό αυτοσχεδιασμό και με τη σχέση λόγου και κίνησης, μνήμης και σωματοποίησης.

Τα ποιήματα που δημοσιεύονται εδώ περιλαμβάνονται στην πρώτη της ποιητική συλλογή με τίτλο Ανέρκα, η οποία έχει εκδοθει από τις εκδόσεις Γκοβόστη (2023). Ανέρκα στη γλώσσα των Ίνουιτ είναι η ψυχή, κι από την ίδια ρίζα προκύπτει το ρήμα που σημαίνει αναπνέω κι επίσης φτιάχνω ένα ποίημα. H ποιητική συλλογή περιλαμβάνει ομότιτλο ποίημα.

Превод от гръцки:
Здравка Михайлова