„Учил съм сценография в Националния институт за изящни изкуства и съм взимал уроци по рисуване na човешка фигура в Националното училище за пластични изкуства.

Но моето образование е самоук.“

Това разказва мексиканският художник Габриел Пачеко (Gabriel Pacheco), а ние се радваме, че откакто сестра му го е помолила да илюстрира първата ѝ книга, той не е спирал да рисува…

Самобитна и дълбоко въздействаща, работата му е отражение на своеобразно кредо. Или както пояснява Габриел:

„Моята естетика е опит да се измъкна от фигуративното (без успех), отклик на оставащото и случващото се. Изобразявам спомените си. Нищо ново. Вярвам в уникалния смисъл на живота като творчески претекст, в „поетичното трептене“. Вярвам в деконструкцията и в метафизиката на изкуството. В момента съм обсебен от три концепции: двусмисленото, непроверимото и невероятното.“

Обичам полусянката и деликатните жестове,

споделя още артиста. А ние лесно можем да си представим, че е така…

Магичните илюстрации на самоукия мексикански художник Габриел Пачеко

Илюстрации: Gabriel Pacheco в gabrielpacheco00.com / Insatgram / Facebook