English version below

Урош Каурин: Опитвам се да държа публиката и себе си на ръба

Празнували ли сте скоро? А да сте получавали обяснение в любов по време на празника? Има голяма вероятност всичко това да ни се случи в рамките на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс Антистатик.

„Тази вечер празнувам“ е очарователен пърформанс, в който изпълнителят прави своето обяснение в любов към публиката. Заглавието идва от песента “Tonight I celebrate my love for you” („Тази вечер празнувам любовта си към теб“ на Майкъл Масър и Джери Гофин) и тя открива поредица от 8 популярни хита, които Урош Каурин изпълнява в акомпанимент с Томаж Гром, разкривайки различни нива в отношенията между зрител и изпълнител.

„Съвременният зрител изглежда свикнал почти с всичко.

Той е виждал вече какво ли не, преживял е и е изконсумирал всичко, което театърът може да предложи. Трагични съдби, насилие, голота и секс – той се е справил с всякакви подобни атаки над привилегированата му и безопасна позиция и сега вече е готов просто да се наслаждава на театъра“, пише словенският театрален критик Блаж Лукан.

Остава само един въпрос: ако публиката днес е готова на всичко, означава ли това, че и изпълнителят трябва да е готов на всичко? Едно представление за играта и театралността на отношенията между изпълнителя и неговата публика, за тяхната дълбочина и баналност, за автентичността и илюзията.

Урош Каурин е актьор, танцьор и изпълнител от Словения. Той завършва Театралната академия в Любляна, след което специализира в училището по съвременен танц SNDO в Амстердам. Участва в много независими и експериментални проекти, както и в продукции на репертоарни театри. От 2008 г. си сътрудничи със словенската експериментална платформа за театър и пърформанс Via Negativa.

Какъв е вкусът на истинска роза? А какъв е вкусът на връзката между изпълнител и неговата публика? (Отправната точка при създаването на „Тази вечер празнувам“ е уъркшоп с формацията “Via Negativa”, по време на който Урош изяжда истинска роза – бел.ред.) 

Вкусът на роза всъщност е доста разочароващ. Обикновен е, без особен вкус и в главата ми се въртеше мисълта, че е трябвало да я измия по-добре (да се чете: изобщо), защото розата със сигурност не беше био-еко-органична. На репетиция отхапах цвета на розата и се оказа невъзможно това нещо да бъде преглътнато без вода.

Вкусът на връзката между изпълнител и неговата публика зависи почти единствено от изпълнителя. В моя случай бих го описал като сипване на сол в ястие. Ако сипете твърде малко, то не е достатъчно солено, ако сипете прекалено, е много солено, но когато сложите точното количество, изобщо не усещате солта, а само правилния вкус. Опитвам се да балансирам очакванията си с очакванията на публиката,

да държа и двете страни на ръба, в нещо като равноправна връзка.

Кой е твоят Герой сега? (Би ли ни разказал повече за своите най-предизвикателни и най-удовлетворяващи представления, сред които вероятно е и Hero)?

Тази вечер празнувам определено е едно от любимите ми шоута. И също така е предизвикателство. Но работата ми с Вито Вайс по нашия проект „Герой“ към момента е нещото, в което намирам най-много смисъл. Авторска работа, безкомпромисна, остроумна/ забавна, с много мисъл и сърце в нея. Моите герои са хора, които се борят за други хора.

Откривам смисъла в общуването с и чрез моето изкуство, казваш. Какво искаш да споделиш с нас?

Че сме тук заедно.

Знам, че ме наблюдаваш, а ти ме наблюдаваш, знаейки това. Това е много основна политическа позиция, че всички сме равни. Искам да създавам изкуство, без да компрометирам тази позиция.

Като артист, какво те мотивира днес, върху какво работиш?

В момента работя най-вече като продуцент в Moment (НПО в Марибор). Подготвяме се за нашия фестивал Crossings и освен това обмисляме продукции за следващата година. Опитваме се също така да размишляваме над нашата работа, нашите работни взаимоотношения и среда. Как  ценностите и възгледите ни за света са приложими към ежедневието и работата ни. Като артист се подготвям за почването на следващия репетиционен кръг за Hero 3.0 – Повече от думи (трети проект в сътрудничество с Вито Вайс). Без думи, просто движение. Почти танцувам. ;-)

Ние сме супер амбицирани да създадем честна творба, работеща за различни аудитории.

Какво ще празнуваш на 21 май с българската публика на Antistatic 2019? Ще гласуваш ли?

Както винаги ще празнувам любовта си към вас.

Ще гласувам. За партията, която ще се занимае с проблемите на социалното/ класовото неравенство, промените в климата и политиката на омразата – по най-честен и стратегически начин.

Ще видим ли любовно обяснение към публиката? Или към самото изкуството на пърформанса?

И двете. Винаги и двете. До степен да заболи.

Вероятно ще се влюбим в пърформанса ти. И в теб. Ако е така, е добре да знаем кой е Урош Каурин. Какво би казал?

Не знам за влюбването. Но кой е Урош? Самонадеян, нарцистичен изпълнител с мания за величие. И дори не се шегувам толкова много. Опитвам се да бъда добър партньор, баща, класово осъзнат феминист феминист… Преди всичко се опитвам да общувам честно с намерението да постигна положителна разлика. Колкото и слабо да е въздействието ѝ.

Uroš Kaurin: I try to keep both audience аnd myself at edge

A graduate of Ljubljana Academy of Theatre and a post-graduate student at the SNDO in Amsterdam, Uroš Kaurin is an actor, dancer and performer. He has participated in several independent and experimental projects as well as in the institutional theatre. Since 2008, he has collaborated with the Slovenian experimental platform for theatre and performance Via Negativa.

The title song of his recent performance “Tonight I celebrate my love for you” by Michael Masser and Gerry Goffin is an introduction into a series of 8 popular songs with which the singer and the performer Uroš Kaurin, accompanied  by Tomaž Grom on contrabass, expresses his love for the audience.

“Today’s viewer seems to be used to almost everything.

It actually seems that s/he has already seen, experienced, and consumed everything tangy the theatre had to offer. Tragic faith, live violence, nudity and sex, and similar attacks on his privileged position, he has dealt with already, and now he is only ready to enjoy theatre“, writes the Slovenian performing arts critic Blaž Lukan.

Only one question remains: If the audience today is ready for everything, does this mean that a performer of today should be ready for everything too? A performance on the theatricality of the relationship between a performer and his audience, on its depth and profanity, its authenticity and illusion.

What is the taste of a real rose? And then, what is the taste of the relationship between a performer and his audience?

The taste of a rose is actually quite underwhelming. It’s plain, without taste and you have this thought in your head, that you should have washed it better (read: at all) because the rose was for sure not bio-eco-organic. On a rehearsal I bit of the flower of the rose and it is impossible to swallow the thing down without water.

The taste of the relationship between a performer and his audience depends almost solely on the performer. In my case, I would describe it like putting salt in a dish. If you put too little, it’s not salty enough, if it’s too much it’s too salty, but when you put just the right amount you don’t feel the salt at all, but just the right taste.

I try to balance my expectations with the audience’s expectations and keep us both at edge and in some sort of equal relationship.

Who is your Hero now? (Would you tell is more about your most challenging and most satisfying pieces of work so far)?

Tonight I celebrate is definitely one of my favorite shows. Also challenging. But my work with Vito Weis on our “Hero” project is currently something I find meaning in the most. Authorial work, uncompromising, witty/funny, with a lot of thought and heart put into it. My Heroes are people fighting for other people.

I find meaning in communicating with and through my art, you said. What would you like to communicate with us?

That we are here together.

I know you are watching and you are watching me knowing that. It’s a very rudimental political position that we are all equal. I want to make art without compromising this position.

As an artist, what drives you now and what are you working on now?

At the moment I am mostly involved in my work as a producer in Moment (NGO in Maribor). We are mostly in preparations of our Festival Crossings and then trying to think about next year’s productions, as well as trying to reflect our work, our work relationships and environment. How our worldviews and values apply in our everyday life and work. Artistically I am preparing to start with the next rehearsal round for Hero 3.0 – More than Words (third project in collaboration with Vito Weis). No words, just movement. Almost dance. :-)

We are super ambitious to make honest work that works for different audiences.

What will you celebrate on 21 May with the Bulgarian public of Antistatic 2019? Will you vote?

As always I will celebrate my love for you.

I will vote. For the party that will address issues of social/class inequality, climate change and hate politics most honest and strategic.

Will we see your love confession for the audience? Or for the art of performance itself?

Both. Always both. To the extent it hurts.

We will be probably in love with your performance. And with you. If so, we should know who is Uroš Kaurin. What would you say?

I don’t know about the falling in love. But who is Uroš? A self-obsessed, narcissistic performer with delusions of grandeur.  And I’m not even joking so much. I try to be a good partner, father, class-conscious feminist… Most of all I try to communicate honestly with the intention to make a positive difference. However small the impact may be.

Още интервюта в рамките на Антистатик/ Other interviews for Antistatic:

Пол Пи (Pol Pi): Телата ни са архиви на толкова много случки и истории… (Our bodies are archives of so many stories and histories…)

Хореографът Марк Томкинс: За мен е важно да не бъда угоден (видео интервю)