„Започнах проекта в период на много промени, загуба и обилни сълзи. Имах излишък на суровина. Зачудих се как ли изглежда една сълза отблизо…“.

Това разказва фотографката Роуз Лин Фишър (Rose-Lynn Fisher) за началото на едно вълнуващо пътешествие в страната на… емоциите.

Веднъж задала си въпроса, Роуз знаела как да пристъпи към проучването. През 2010 г. тя публикува забележителни снимки, уловили пчелите в изцяло нова светлина. С прецизни електронни микроскопи, към които са прикрепени дигитални камери, Роуз заснема и увеличава пчелите хиляди пъти, като разкрива любопитни абстрактни форми, твърде малки, за бъдат видени с невъоръжено око. Сега, в „Топография на сълзите“, отново с помощта на микроскопи и малки камери, фотографката разглежда изсушени човешки сълзи и разкрива неочаквани „пейзажи“.

Първата крачка е направена, когато Роуз поставя една от собствените си сълзи върху предметно стъкло, и след като сълзата изсъхва, я разглежда под микроскоп:

 „Приличаше на пейзаж, видян от самолет. Тогава се запитах дали една сълза от мъка изглежда по-различно от една сълза от радост.”

Години след онзи труден (и облян в сълзи) период в живота си Роуз Лин Фишер разполага със серия от над 100 удивителни снимки – те включват широк спектър от нейните собствени сълзи и сълзите на други участници в проекта.

Но по-важното – широк спектър от емоции, отразяващи се в увеличените между 20 и 40 пъти сълзи. Въодушевление, тъга, чувство на неудовлетвореност, отхвърляне, смях, прозяване, раждане (от сълзите на новородено) и много други.

Всяка снимка е една малка история, която намира мястото си в издадената през 2017 г. книга „Топография на сълзите“

Науката дели сълзите на три типа: базални (отделят се постоянно в неголеми количества, овлажнявайки роговицата и защитавайки очите от прах и бактерии), рефлекторни (срещу дразнения, като например при рязане на лук) и емоционални. За последният учените все още нямат обяснение.

За тълкуването им Роуз прибягва до помощта на Ан Лоутербах, написала есе към книгата ѝ „Топография на сълзите“. В него поетесата твърди:

„Великият подривен поет от 19-ти век Уилям Блейк пише: „сълзата е интелектуално нещо“, възроптавайки срещу класически и съвременни деисти; той вярвал, че те са лишили религията от основния си призив за прошка, възлагайки твърде много власт на един единствен Бог и правейки човешкия живот несъстоятелен.

Сълзите са интелектуални, защото идват от мисли, които се реят над тялото; те са секрецията на излишъка, който придаваме на емоциите; може би самата емоция е просто причинена от излишни мисли. (…) Ние все още не сме механични, технологични неща, ние сме интелектуални – мислещи – същества и плачем, когато бъдем разтърсени отвъд значещия Логос; изливайки чувствата си в потоци от страстна тишина.

Може би този поток е самото доказателство, че не можем да поставим емоциите си на едно място, а мислите си на друго…“

Както при снежинките и пръстовите отпечатъци, така и при сълзите не могат да бъдат открити две еднакви. Дори проби от сълзи, взети от една и съща емоция изглеждат различно. Роуз Лин Фишър пояснява:

„Емпиричната природа на сълзите е химическа – те съдържат вода, белтък, минерали, хормони, антитела и ферменти.

Но топографията на сълзите на първо място е каталог с пейзажите на нашите емоции. Това е ефимерен атлас.“ 

Топография на сълзите

* * *

Читателите на Jasmin.bg могат да „подсладят“ тази статия с отстъпка от 5%, с промокод, в Ozone.bg

Източник и снимки:  Rose-Lynn Fisher / Books
The Topography of Tears. Copyright © Rose-Lynn Fisher. Published by Bellevue Literary Press