Какво се случва, когато поезия, кино и фотография се смесят? А когато обединят усилия, за да „нарисуват“ свят на сънища, тъга, болка, смях…

Един възможен, и силно въздействащ, отговор се крие в автопортретите на Йоланда Гарсия (Yolanda García).

По-въздействащо от самите кадри, разказва единствено испанката, която ги е заснела:

„Моята работа търси хаос в простотата.

За мен изкуството във всичките му аспекти е прост инструмент, създаващ двупосочно огледало; от една страна, отразява част от реалността, в която съжителствам, а от друга показва изключително моята гледна точка по определени теми.

Дискурсът ми опитва да обхване по театрален начин всичко, което ме засяга, което ме прави щастлива, което ме задушава или ме кара да трепна.

Повръщам, чрез езика на фотографията, всички видове емоции, и чакам да видя как се смилат от публиката.

Понякога този дискурс носи силни политически и социални препратки, които функционират като въображаем военен вик. Други пъти се фокусирам върху съновиденията си и работата се превръща в тера инкогнита за зрителя, когото ми харесва да въвличам почти физически.

Чрез един не говорим език, състоящ от цветови нюанси, се  опитвам да слея няколко привидно несъвместими свята и образи от литературата, живописта и киното. Всичко това кулминира в стил, белязан от тъгата, с която се храня…“

Смущаващите автопортрети на Йоланда Гарсия

Снимки и допълнителна информация: Yolanda García, Instagram, Facebook, Shop