Две години след излизането й на английски, на българския книжен пазар се появи книгата на Анна Бъкстон „Европейките султанки на Османската империя” – увлекателен труд, който ни превежда през най-суровите години от историята.

История, която сме свикнали да свързваме с имената на мъже – владетели, поробители и воини.

Този път обаче гледната точка е различна.

В главната роля са нежните спътнички на султаните, станали майки на децата им и изиграли немалка роля в управлението на Османската империя.

Анна Бъкстон ги изважда от студената сянка на миналото, за което в края на книгата искрено й благодарим.

„Европейките султанки на Османската империя” е пътуване с начална точка края на 13 век.

Оттогава редица византийски, български и сръбски принцеси се омъжват за владетелите в империята. Някои от тях запазват религията си и лишават децата си от възможността да бъдат султани. Други приемат Исляма и се превръщат в най-важните жени в османското семейство.

Вълнуваща е съдбата на българката Тамара Шишман, поискана от султан Мурад I (първият, който използва тази титла) за жена в името на мира на двете страни. Изпращането й в харема е прието като саможертва.

Българската църква я включва във всички молебени, а народът й посвещава народни песни и безброй легенди. Няма други български принцеси, споменати толкова често във фолклора ни…

Европейките султанки на Османската империя

Анна Бъкстон

Тамара Мария Шишман, омъжена за Мурад I

Във фолклора също има предположения, че Тамара е родила деца от Мурад. И наистина, според мюсюлманските брачни закони по това време тя е споделяла брачното легло на Мурад с другите му съпруги по определения за това ред.

Огромният брой народни песни, посветени на Тамара, са доказателство за националния интерес към личните взаимоотношения на българската принцеса и владетеля на чуждата окупационно сила.

Песните за Тамара, или както тя е позната в тях – Мара, идват от всички краища на държавата – от Софийско, Габровско, Банско и много други области, и демонстрират какъв ефект нейният живот е имал върху този на българското население. Някой от пес­ните намекват, че Мурад е „увещавал“ Мара цели три години да се омъжи за него. Други песни разказват, как той е искал съвет от майка ѝ или от мащехата ѝ. Много от тях представляват диалог между Мурад и Тамара, в който Мурад я моли да приеме исляма, а тя се опитва да се измъкне с разни отговори. В песен от Софийско Тамара прави грандиозни искания, за да се покръсти, но Мурад решава, че тя може да си запази религията и да бъде негова жена като християнка.

Общите теми на целия цикъл са няколко – колко много Мурад иска да вземе Тамара за своя жена и забавящите тактики, които тя използва, за да отложи неизбежното, и тези, отнасящи се до семейния им живот.

Особено интересни за мен са песните, които се занимават със семейния живот на Тамара и Мурад. Някои от тях дават интересни детайли за живота им. В тях се споменава, че те имали четири деца – две момчета и две момичета. Други песни, като тази от Банско, споменават още по-необикновени подробности и влизат по-дълбоко в проблемите, които Мурад и Тамара може би са имали. Песента разказва как след девет години брак им се родили момче, родено „без кости“, което не можело да върви и да говори. Тамара поискала съвет от майка си. Съветът бил Мурад да изпрати Тамара със сина им до православен манастир, където монасите да се молят за здравето на детето.

Мурад се съгласил със съвета на тъща си само при условие, че ако момчето не се оправи, то той ще „отсече нейната [на Тамара] хубава глава“.

Двеста войници водят Тамара и сина ѝ до посочения манастир. Монасите се молят за детето, Тамара се моли и плаче. Чудото обаче става и детето започва да говори и да върви. Тамара го води при баща му, за да му покаже силата на чудесата на християнството.

Днес ние бихме казали, че детето е страдало от рахит, заболяване, причинено от липсата на няколко витамина и минерали в тялото на човек – витамин Д, Б12, калций и фосфат. Тяхната липса води до омекването и отслабването на костите. Това често се случва при деца, които страдат от проблеми с дробовете или бъбреците, защото не могат да преработват витамините и минералите до активната им форма. Възможността детето на Мурад и Тамара да е страдало от рахит се увеличава и поради факта, че болестта се предава от родител до дете и става хронична. А ние знаем, че Иван Александър е страдал от рахит, който може би е бил причината за неговите „свити колена“. Симптомите от тази болест са омекване на костите, болки, дентални деформации, спрян растеж, водещ до нисък ръст и повишена възможност за счупвания, както и деформации на скелета. Дали, питаме се ние, детето не е могло да говори и ходи по тези причини?

Лечение и поправяне на деформациите, причинени от рахита, биха могли да се постигнат при добавянето на липсващите минерали и витамини в тялото на детето. Ако това е направено, когато детето е малко, деформациите на скелета биха се коригирали и с време напълно да изчезнат.

Освен народните песни, има запазени и много легенди за Тамара и живота ѝ. Една легенда от планинските райони на Средна гора разказва, че едно село, с името Аджар (сега наименовано Свежен), чиито корени датират от средните векове, било първо заселено от хора – войници, слуги, свещеници и др., които придружили Тамара, докато тя била предадена на хората на Мурад. Те били „твърде посрамени“, за да се върнат в Търново, и се заселили там. Вината на нацията за даването на Тамара на „безверниците“ е ясно изразена в тази легенда.

Според друга легенда най-чудотворната икона на Рилския манастир – Богородица-пътеводителката, била подарък от Тамара Мария. Иконата имала 32 квадратни секции, в които се намирали останки от различни светци. Тя е била разнасяна от монасите и се оказала ефикасна срещу много болести, включително и чумата.

Кога точно Тамара е подарила иконата на манастира, не се знае. Дали когато е станала вдовица – в памет на първия си съпруг – деспот Константин? Или когато вече се е знаело, че ще напусне родината си, за да стане жена на Мурад? Или от благодарност за излекуваното си дете? За съжаление никога няма да узнаем!

Друга легенда, предавана от уста на уста и описана от Любен Каравелов, е свързана с ролята на Тамара при завземането на Пловдив. Първоначално главата на Тамара била отсечена поради това, че българските боляри отказали да предадат града. В процеса Мурад убил много сърби, участвали в защитата. Но когато след превземането на града Мурад влязъл в църквата „Успение Богородично“, там от олтара го гледала току-що убитата Тамара Мария. Тя му казала: „Ти уби много сръбски войници, но синовете им ще убият теб!“ Знаем, че Тамара не е била убита в Пловдив, но пък Мурад наистина е убит от сърбин!

Разбира се, има много други легенди, които не бих могла да изброя тук, но те, заедно с народните песни са поддържали духа на покорена България. Населението, вдъхновено от огромната ѝ саможертва, ги е запазило и е продължило да пее и да разказва – за всичко, ставащо в родината. И в тези песни и легенди има изключително много детайли, които са интересни за нас.

И ако читателят се пита как би могла информацията за личния живот на Тамара да изтече и да стигне до създателите на фолклора ни, отговорът е, че тя е дошла по най-различни пътища. Пристигнала е с войниците и моряците, които са подкрепяли османската армия в завоеванията ѝ. Новини са идвали вероятно и от слугите на Тамара, които са я придружили в началното ѝ пътуване и впоследствие са се завърнали у дома. Информация е идвала също от пътници и търговци, чрез двете религии, чрез официалните османски укази и празненства.

За автора

Анна Иванова Бъкстон е родена и отраснала в Бургас.

От 1980 година тя живее във Великобритания.

Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, след-дипломна квалификация в „Colchester Institute“ и магистратура в „Anglia Ruskin University“.

След успешна кариера в британската образователна система, тя се оттегля, за да се посвети на творческа дейност.