„Адът – това са другите“,

твърди френският екзистенциалист Жан-Пол Сартр в пиесата си „При закрити врата“, изиграна за първи път в Париж през 1944 г.

#Закачане

По-малко от век по-късно вече можем спокойно да кажем, че адът – това са социалните мрежи.

Така мога накратко да обобщя мислите, които се въртяха в главата ми след премиерата на пиесата #Закачане на Театър “София” на 9 март. Ако трябва да я определя с три думи, те ще са иновативна, младежка и откровена. Ето защо:

Предизвикателството – иновативност

#Закачане е вербатим театър – непознат за българската театрална публика проект, а режисурата, концепцията и текстът са дело на Неда Соколовска.

Накратко – става дума за неконвенционална пиеса, компилирана от реалните истории на хора, които творческият екип е интервюирал. Актьорите не са запознати предварително с всички детайли около ролите им. Те дори не знаят и текста си наизуст, а го чуват в слушалка в реално време и го повтарят пред публиката. Без редакция, без импровизации и без разкриване на самоличността на хората, които са се съгласили да разкажат историята си.

И въпреки че безспорно всяко представление носи огромна доза адреналин на хората на сцената, то сигурна съм, че младите таланти този път са усетили разтърсваща емоция от това ново, непознато и рисковано творческо предизвикателство. Макар че, (поздравления!!!), не им личеше! Интересно е да се отбележи още, че актьорите в #Закачане са 10, но пресъздават повече от 10 интервюта.

Сюжетът – младежки

Основната тема на #Закачане е любовта. Любовта и съществуването й в няколкото паралелни свята, в които се подвизаваме.

В днешно време може да имаш връзка с някого, дори и да не си физически до него. Чувствата, малките драми и скандали, липсите – всичко е пренесено онлайн. Дори сексът, макар и не в класическата визия за интимност. Защото интимността вече не е допир, а една сложна игра на мозъка, която може да ни накара да загубим връзка с истинския свят.

Истинския свят, в който сме себе си, със своите слаби и силни страни и онзи, паралелния, в който може да сме анонимни, да сме други, да сме „на линия“ или да изчезнем завинаги от „мрежата“ на близките ни в нея.

А защо точно #Закачане ли? „Закачен“ е жаргонна дума от речника на Милениума, която обозначава едновременно пристрастяване към нещо, влюбване и свързване в безжичната Интернет мрежа.

„Закачане“ е сценичен пъзел от автентични ситуации, възникнали между група от хора, свързани в мрежа от общи познанства. Сюжетът проследява реалното развитие на няколко любовни истории в един лабиринт от несподеленост, фиксация, копнеж и емоционална зависимост. „Закачане“ е един съвременен, опасно близък разказ за нуждата от любов и страха от нея, за стесняването на вътрешното зрение до разстоянието, на което ръката държи телефона и неустоимата архетипна нужда да обичаш и да бъдеш обичан.

Впечатленията – откровеност

За мен #Закачане беше преди всичко един откровен разказ за съвременния ни свят. На моменти забавен, на моменти тъжен и на моменти – плашещ. Представлението проследява няколко различни сюжетни линии и, разбираемо, някои ми бяха по-близки, други – далечни, но ъгълчетата, които осветява са достатъчно много, за да може всеки за намери частичка от себе си.

Онази “частичка”, която „столква“ някой бивш, любим или дори непознат. Онази “частичка”, която знае колко дълги са нощите и безнадеждни сутрините, когато трябва да продължиш напред, след като някой е откъснал парченце от сърцето ти и безвъзвратно си е тръгнал с него.

Онази “частичка”, която търси разбиране, а среща егоизъм. Онази “частичка”, която търси комуникация, а среща мълчание. Която търси любов, а среща страх. Която знае, че сърцето може да обича от разстояние. Но усеща, че е по-добре на живо. Защото истината е, че този модерен свят на бързите комуникации, който сваля бариерите на пространството, е пълен с капани. Капани, които могат да затворят и отровят душата ни и от които можем да се измъкнем единствено, ако ги познаваме.

Творчески екип:
режисура, концепция и текст Неда Соколовска
сценична среда Иван-Александър Тодоров
консултант драматург Стайко Мурджев
мултимедия и мапинг Владислав Илиев

Участват:
Галя Костадинова, Илия Виделинов, Мартин Димитров, Мила Банчева, Неда Спасова, Николай Върбанов, Симона Халачева, София Маринкова, Юли Малинов, Юлиян Рачков

Още за новите постановки в афиша на Театър”София”:

“Палачи” на Мартин Макдона, през прочита на Стоян Радев – откровени до екстравагантност

“Франкенщайн” в Театър “София” – (не)позната история за любовта, самотата, живота и смъртта

“Алонсо” в Театър “София” – най-добрият приятел на човека се забърква в една (не)традиционна история

* * *

geriКолонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук