Все още зимата е далече, но за Зайчето Питър приключенията нямат сезон.

Вдъхновена от „Приказката за господин Лис-Лисан”, тази кратка, но много забавна история отвежда малкия читател дълбоко в гората, където Питър и братовчед му Бенджамин трябва някак си да спасят мишленцата на Мисис Мишимаус.

Разбира се, Томи Язовеца и Лис-Лисан – най-свирепите горски злодеи, отново ще се опитат да вгорчат живота на двете зайчета.

Но както обикновено, в книгите на Биатрикс Потър всичко завършва с чаша топъл чай, парче сливов пай и много, много смях.

Книжката (на български от Изд. „Труд“) е съпроводена от красива попъп картичка на последната страница и е с твърди корици, за да може да бъде съхранена и препрочитана хиляди пъти.

Зайчето Питър. Зимна приказка

Биатрикс Потър

В корените на най-голямата ела в гората бе сгушена хралупа. Зайчето Питър живееше там с майка си и сестрите си.

Един зимен следобед Майка Зайка изпрати Питър да събере дръвца за огрев.

– Не се отдалечавай, момчето ми – рече тя. – И се оглеждай за Лис-Лисан.

Питър кимна и се затича към гората.

Сред дърветата Питър срещна братовчед си Бенджамин, тръгнал на разходка с баща си – стария господин Заю Бенджамин.

– Може ли да помогна на Питър да събере дръвца, татко? – попита Бенджамин.

– Разбира се – отвърна старият господин Заю.

– Но не ходете далече. Чух, че Лис-Лисан се навърта наоколо.

То се знае, че и двамата с Питър не обърнаха никакво внимание на съвета на родителя си.

Не след дълго се озоваха навътре в гората. По заснежените склонове други зайчета се пързаляха с шейни.

– Изглежда забавно – каза Питър.

– Хайде да отидем и ние – отвърна Бенджамин.

– Ще съберем дръвца по-късно.

Питър и Бенджамин се замеряха със снежни топки, направиха си ледена пързалка и се спуснаха с шейната.

Шейната полетя по склона с бясна скорост и Питър и Бенджамин се приземиха право в голямата снежна пряспа.

– Хей, по-полека! – провикна се сърдит глас.

Беше Томи Язовеца.

Носеше торба през рамо и вътре в нея нещо се мяташе с всичка сила.

– Какво има в торбичката, господин Язовец? – попита Питър.

– Това не е твоя работа, малко зайче – намусено отвърна Томи.

– Ослушвайте се за оня свиреп лисугер, Лис-Лисан!

Питър и Бенджамин тъкмо мислеха да се връщат, когато се натъкнаха на мисис Мишимаус. Изглеждаше много разстроена.

– Мисис Мишимаус, какво се е случило? – попита Питър.

– Дечицата ми ги няма – захлипа тя. – Някой ги е отвлякъл.

– Томи Язовеца! – извикаха в един глас Питър и Бенджамин.

– Значи ето какво е носил в торбичката си – рече Бенджамин. – Не се тревожете, мисис Мишимаус. Ние ще открием дечицата ви…

Още от чудните приключения на Зайчето Питър:

Откъс от “Зайчето Питър – книга по филма”