Поредицата „Северно сияние“ на изд. Ера ни изненада с нов криминален, увлекателен и детайлно изпипан трилър.
Сюжетът
Бъдни вечер е и ужасна снежна буря удря малкото шведско градче Худиксвал.
Полицията получава сигнал – Хена Педерсън, съпруга на най-популярния шведски футболист – Монс Сандин, е намерена мъртва у дома.
Единствените свидетели са двете им малки деца. Семейството скоро е напуснало Италия и се е преместило в Швеция.
След години работа в полицията в Стокхолм, инспектор Юхан Рока се завръща в родния си град, който е напуснал след трагичната смърт на приятелката си.
Сега той очаква спокоен живот и лесни случаи, но вместо това получава заплетеното разследване на бюрото си.
Когато малкият град е разтърсен от ново убийство обаче, инспекторът осъзнава, че този случай и неговото собствено минало неизбежно ще се пресекат. И може би ще му се отдаде възможност да разгадае най-голямата мистерия в живота си…
Самотна пеперуда
(откъс)
Габриела Улберг Вестин
***
В ХУДИКСВАЛ ЕМБЛЕМАТА на полицията стои върху продълговата, жълта тухлена сграда. Западнала и грозна според мнозина, а Юхан Рока беше склонен да се съгласи с тях. Ако сградата се гледа от юг, главният вход се намира в найотдалечения край и точно там Рока си беше уговорил среща с Ингрид Бенгтсон, новата шефка на криминалния отдел. Забеляза я още докато влизаше през сините стъклени врати.
– Юхан Рока – каза той и стисна протегнатата ѝ ръка. – Повикахте ме малко по-рано от планираното.
– Аз съм Ингрид Бенгтсон, добре дошъл – каза тя, когато стисна ръката му в отговор и вдигна поглед към лицето му. Отначало погледът ѝ му се стори напрегнат, но след това на лицето ѝ се разля усмивка. Косата ѝ беше руса, а бретонът – разрошен. Рока веднага помисли за прическите, които бяха на мода през осемдесетте, и преглътна един коментар, който беше започнал да се оформя безмилостно на езика му. Подобре да го дава по-кротко. Да я опознае. Не всички имаха същото чувство за хумор като него. Далеч не всички, което може би беше добре. Той ѝ се усмихна, колкото можеше пошироко, и в същото време съблече пухеното си яке и го преметна през ръката си.
– Радвам се, че имаше възможност да дойдеш по-рано – каза тя. – Прокурорът е тук и правим кратък обзор на случая в конферентната зала ей-там.
Тя говореше бързо, но ясно, а гласът ѝ беше дрезгав като на дългогодишна пушачка. Огледа го от главата до петите и задържа погледа си на нивото на гърдите му. Отне му няколко секунди да осъзнае защо. Тениската. Беше забравил да се преоблече. Той сведе поглед под натиска на нейния.
I’m an asshole. So if you don’t want your feelings hurt, don’t talk to me.*
– Ще ни бъдеш полезен… надявам се – каза Бенгтсон и се прокашля.
Рока вървеше два-три метра зад нея към конферентната зала. Тя се движеше ужасяващо бързо и той се принуди да прави по-широки крачки, за да не изостане. Срещнаха двама колеги с униформи, които бързо отстъпиха настрани и им кимнаха.
(…)
– Сегашното положение излиза от обичайните рамки – започна Рока. – Както чухте, аз ще ръководя екипа, но съм част от него и работата ще се върши от всички заедно. Професионалната ми история е доста шарена, а що се отнася до работата ми в полицията, съм бил в Стокхолм, във всякакви отдели – от „Опазване на обществения ред“ за Западния район, през Областната комуникационна централа до Националната криминална полиция. Ще разкажа повече за себе си по-късно, сега искам да използваме цялото време, с което разполагаме, за да задвижим разследването.
Рока направи пауза и отново огледа новите си колеги. Очите на всички бяха обърнати към него. Очакваха да каже нещо повече. Четирима души, за двама от тях той не знаеше абсолютно нищо, и случай, засягащ най-успелия спортист на Швеция.
– Преди да започнем, искам да сте наясно с едно – продължи той. – При мен няма скрито-покрито. Ако направите някой гаф, елате при мен и ми кажете, за да решим проблема. Ако науча след това, ще побеснея.
Те го гледаха втренчено. Рока забеляза как Пеле Алмен полага усилия да не се засмее в знак на съгласие. Въпреки че не беше наблюдавал много Рока в професионалната му роля, той сигурно си спомняше какво се случваше понякога, когато бяха по-млади. Новите колеги бяха свободни да си съставят каквото искат мнение. Той щеше да спести време, ако обяснеше правилата от самото начало. Откъм Ингрид Бенгтсон се чу дискретно покашляне, когато той седна до масата.
– Сега ми се ще да разбера що за типове сте вие – каза Рока и потърка дланите си. Погледът му падна върху двамата, които седяха до Пеле Алмен. Една жена, над трийсетгодишна, се представи като Яна Вайсман, криминалистка и специалист по киберпрестъпления. Торбестият пуловер успяваше да скрие формите ѝ, но Рока беше почти сигурен, че физиката ѝ ще се окаже впечатляваща. До Яна седеше Ялмар Албинсон, криминалист и специалист по медицинска биология. Очилата му стояха на върха на носа, а очите му бяха присвити.
– Ялмар, разкажи накратко какво е показало техническото разследване до момента – каза Ингрид Бенгтсон и кимна подканящо.
Ялмар Албинсон се сепна и побутна очилата нагоре върху носа си. Беше на възрастта на самия Рока. Тъмна коса, пооредяла най-отгоре на главата. Той придърпа един лаптоп, който стоеше на масата, и когато с усилие успя да включи кабела в прожектора, върху спуснатия екран се появи снимка.
На нея беше Хена Педершен. Лежеше на едната си страна, с глава върху дясната ръка. Дългата ѝ, вълниста коса, вързана на конска опашка, беше пропита с кръвта, която беше текла на различни места около нея. Ако се гледаше само лицето ѝ, не можеше да се каже, че е мъртва, по-скоро изглеждаше, сякаш лежи със затворени очи и срамежлива усмивка на устните.
Юхан Рока я позна. Светлата кожа, красивата уста с характерно родилно петно точно до едното ъгълче. Беше я виждал на снимки заедно с Монс Сандин на някаква премиера. Хладното ѝ излъчване и по скандинавски изчистеният ѝ стил я бяха превърнали в своеобразна модна икона.
* Аз съм задник. Така че ако не искаш да нараня чувствата ти, не разговаряй с мен. (англ.) – Б. пр.
За авторката
Габриела Улберг Вестин е родена и израстнала в Худиксвал, Швеция. За известно време живее в Италия – учи „Моден дизайн“ и работи като фото модел. По-късно завършва и „Криминология“ в Стокхолмския университет.
При създаването на романите си тя много разчита на детайлното изследване на темата и събира информация от срещи и интервюта с полицаи, престъпници, служители на затворите и кримални психолози. Действието в романите й се развива в родния й град, а самата тя живее в Стокхолм със съпруга си (който е… полицай) и двете им деца.
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.