Леки, елегантни, без излишни украшения…

Такива са думите на Десислава Каменова, които нарежда в късите си разкази в дебютната си книга – „Лукиана“ (Изд. „Труд“).

Книгата-бижу излиза и с фотографиите на Виолета Апостолова-Лети, които са правени специално за историите в „Лукиана“.

А какви са те?

Обикновеният човек, обикновените ситуации, в които попада в ежедневието, обикновените случки, които преживява сред колеги, приятели, близки – около това се градят разказите на Десислава Каменова.

Но именно и затова всеки може да припознае себе си и да стане съучастник на „Лукиана“, защото героите лесно излизат от изреченията и продължават живота си навън, в читателя.

Книгата е изпълнена с изречения, върху които дълго време читателят мисли.

„Когато някой е твое основание, няма защо дори да бъде близо, защото е вътре в теб и дори ти не можеш да му изхвърлиш багажа оттам. (Из „Мирис на ванилия и канела“)“.

„Нищо не калява срещу болката. Онази болка, която пари като отворена рана, която носи тъгата по отминал момент и липсата на втори шанс. (Из „Зарове“)“.

Лукиана

Десислава Каменова

АРОМАТ НА ВАНИЛИЯ И КАНЕЛА

„Не можем да имаме всичко, но можем да мечтаем за всичко. Вдъхновението е светлината, която ни води в тъмното на нашите страхове.” Така завърши лекцията й. Последва тишина. Приближи до мястото си като в училище – обичаше да седи в края. Седна и сякаш знаеше, че той беше там. Стана и я приближи. Беше седял през цялото време зад нея. Приближи я, нежно и много бавно отмести паднал на лицето й кичур. Седеше на мястото си. Винаги беше там, винаги е бил там.

Лицето й беше изморено, но очите й бяха същите. Същите онези очи, които го пронизаха и му обещаха забрава. Тогава тя беше някъде другаде, някъде, където той винаги беше – сред хората, но сам. Има моменти в живота, в които знаеш, просто знаеш, без да можеш да дадеш рационално обяснение на това. Знанието за топлите майчини прегръдки, когато си бил напълно уязвим и напълно неоформен – просто едно малко дете. Знанието за мириса на една кожа, която никога и с нищо не ще бъде заменена. Знанието за това, че никога няма да намериш отговор на въпроса: „Защо тя? Защо той?”. Загадките, които ни карат да загърбим страховете си за смъртта и сутрешните неволи. Загадката, която ухае на ванилия и канела – на нейната кожа.

Не помнеше кога се отказа да го чака, или по-скоро си беше внушила, че винаги е там. Винаги там, за да види, че е станала достойна за неговата любов. Отстояваше това и никой не знаеше колко малко може да е това, на което се крепи един обикновен човешки живот. Когато някой е твое основание, няма защо дори да бъде близо, защото е вътре в теб и дори ти не можеш да изхвърлиш багажа му от там. Няма процедура, която да използваш. И най-големият страх може да е минаващ по булеварда автобус или очите на най-близкия ти непознат, който е само сцена, без да е участник. Той е всичко, а – нищо.

Понякога животът ни показва колко различен може да бъде и как цялата любов може да не струва и пукната пара – въпрос на случайност. Това обаче не прави самата любов по-малко значима и нереална. Нима нереалността не е най-яркото качеството на това Божество, наречено Любов? Нима не всеки се моли да бъде посетен, дори за кратко и веднъж, от тази божествена лудост?

За авторите

За късите разкази в „Лукиана“ поетесата Мирела Иванова казва: „Късите разкази в тази книга понякога напомнят притчи, понякога напомнят нашите лични истории, около които кръжи всеки живот:

любов, раздяла, самотност, неудовлетворение, пътуване и завръщане в себе си.“

Десислава Каменова е адвокат на свободна практика, а от 2007 година е дипломиран медиатор. Дълбоко вярва, че ученето е път към себе си, другите и света. Виолета Апостолова работи в областта на фотографията, изящната и приложна графика, живописта. Нейни творби присъстват на изложби в Испания, Мексико, Унгария, Австрия и др.