Юлиана Сайска в „Интервюта с душата“

Преди време е била отличена като „актриса, която прави музика с тялото си“. Наред с движението и образа обаче, текстът заема огромно място в работата ѝ.

Била е една различна Маргарита (в „Майстора и Маргарита“ на Теди Москов), участвала е в първите буто представления у нас, пленявала е българската публика (с „Археология на сънуването“ на Галин Стоев, с авторския си спектакъл „Час преди полунощ“, с почти 10-годишната си съвместна работа с Иво Димчев в областта на физическия театър), разтърсвала е и световната публика (особено с представлението „Психоза 4:48“ и неговия силно травматичен текст, открито коментиращ теми като самоубийството).

Днес Юлиана Сайска е всичко това, но и различна. При срещата ни я усещах едновременно силна и мъдра, крехка и търсеща. Мълчалива, вглъбена и гледаща през теб, но и страстно разказваща и увличаща те в асоциации, докато изгражда декора за новия си проект – „Интервюта с душата“ (ще го видим на ACT фестивала-витрина на българската свободна театрална сцена).

„Наричам ги срещи с публиката. Духовни упражнения.

Не мисля за „Интервюта с душата“ като за представление“, бърза да уточни Юлиана. И разказва, че авторският проект е роден от вътрешна необходимост. И от един образ. На огледало. Огледало, в което се оглежда публиката.

После открива текст – средновековен, силно въздействащ. Текст, в който „душата се обръща към тялото си в смъртния му час“. Започват да изникват картини, тя събира още текстове – от телефонната изповед на своя приятелка, казваща ѝ: „Зависима съм от толкова много неща, на колене съм“, до собствените си мисли:

„Загубих способността си да споделям любовта си“.

Прибавя любимия си текст на Маргьорит Дюрас „Болестта на смъртта“, пише „Монолог на недоволството“, който останалите изпълнители в „Интервюта с душата“ допълват.

Но преди това са картините. Картини-задачи, които артистите ще разрешават на черна дъска по време на „Интервютата“. Наречени са „За тялото и душата“, „Сънят“, „Фантазиите“, „Болестта“, „Любовта“.

Интервюта с душата: провокация-изповед на Юлиана Сайска в сферата на личното и взаимоотношенията тяло-душа

Моменти от „Интервюта с душата“, снимки: Ani Collier

В тези сценични картини публиката е главно действащо лице и без да участвува директно, споделя Юлиана Сайска и уточява: „Внимавам в публиката. Хората са ми важни. Мисля си за тяхната вътрешна сцена. В мен дори има нещо рисково – ако усетя, че публиката не е наред, докато възприема картината, спирам и се коригирам.

Като психодрама терапевт работя с чувствата на другите. И с моите, разбира се. Но аз съм инструментът…“.

Размишлява много над картината за Любовта. Сякаш просто давайки глас на мислите си казва: „За мен любовта е това, с което виждаме и приемаме света и другите. Не я мисля като страст. Любовта значи да си отворен“.

„Интервюта с душата“ са представяни само веднъж досега. Приятел на Юлиана, завършил духовна семинария в Рим, споделя след съпреживяването им, че ги е видял като:

„Литургия на възнесението“.

Юлиана Сайска простичко отбелязва: „Това е. Разпознах го веднага“.

Интервюта с душата на ACT фестивал за свободен театър

„Интервюта с душата“ е изповед, която може да съпреживеете на 21.10. (неделя), от 20:00 часа в Галерия „Етюд“ (ул. Цанко Церковски 34, площад Журналист), на български език с английски субтитри.

Екипът зад „Интервюта с душата“

Юлиана Сайска – aвтор, режисьор и изпълнител; Леда Христова-Паташева – консултант драматург; Велислав Павлов – изпълнител; Яна Мороз – изпълнител; Елица Алексиева – музикално оформление; Иван Николов – осветление; Елена Стумбова – сценография и костюми