Българската корица на „Дзен в изкуството да пишеш“, дело на художника Дамян Дамянов

Комплимент за всеки страстен читател и пишещ човек – сборникът с есета на Рей Бредбъри, посветени на творческия път на пишещия, излиза за първи път на български.

„Дзен в изкуството да пишеш” (ИК „Сиела”) съдържа 12 текста на американския майстор на перото, писани през последните 40 години от живота му.

Авторът на „Вино от глухарчета” и „Смъртта е занимание самотно” обяснява защо писането според него е оцеляване, на какво учи то и как опиянението от акта на творчество спасява пишещия от погубващата го реалност.

И още – за пътя на един писател, за навиците и вдъхновението, за музата, за редактирането и съкращаването – през погледа на големия американски ерудит Рей Бредбъри:

Дзен в изкуството да пишеш
(откъс)

Рей Бредбъри

Из есето „Хайку на филмова лента“

Всичко започна с „Черното виенско колело“, разказ от 3000 думи, публикуван в „Уиърд Тейлс“ през 1948 г. В него става дума за две момчета, които подозират, че в панаира, който идва в града им, има нещо необичайно. През 1958 г. разказът се превърна в подготовка за сценарий от седемдесет страници за „Мрачен карнавал“, написан за режисьора Джийн Кели. Проектът остана нереализиран, но от тази чернова се появи романът „Нещо зло се задава“ от 1962 г. През 1971 г. романът стана сценарий, пет години по-късно го преработих във втори сценарий, а сега най-после е филм. Разбира се, авторът на разказа, на черновата за сценарий и на самия сценарий е Рей Бредбъри. За късмет, Бредбъри твърди, че винаги е бил добър редактор на собствената си работа.

„Опитвал съм се да науча пишещите си приятели, че има две изкуства – пише Бредбъри. – Първото е да завършиш нещо, но второто велико изкуство е да се научиш как да го съкратиш, така че да не го убиеш или нараниш. Когато започнеш живот на писател, ще ненавиждаш тази работа, но след определена възраст за мен това се превърна в прекрасна игра, която обичам не по-малко от писането на оригинала, понеже е предизвикателство. Интелектуално предизвикателство е – хващаш скалпела и режеш пациента, като целта е да не го убиеш.“

Ако редактирането е прекрасна игра, то „Нещо зло се задава“ е раят на възможностите. Бредбъри преработва пак и пак историята за Уил Холоуей и Джим Найтшейд и демоничната въртележка, на която ездачите остаряват с по една година на обиколка. Той е доволен, че версията на Джак Клейтън, която „Дисни“ ще пусне през февруари, е „най-близкият филмиран вариант на нещо мое“. Явно това сътрудничество го удовлетворява, защото казва: „Цели шест месеца правех напълно нов сценарий за Джак, а това бе страхотно изживяване, тъй като Джак е чудесна компания за всеки следобед“.

МИЧ ТЪЧМАН[i]

Написах сценарий от 260 страници. Това са шест часа филм. Джак каза:

– Добре, сега трябва да съкратиш четиресет страници.
– Господи, не мога – отвърнах.
– Давай, знам, че можеш. С теб съм.

Съкратих четиресет страници.

– Добре, сега изрежи още толкова – продължи той.

Намалих сценария до 180 страници, но Джак пак не беше доволен.

– Още трийсет – настоя.
– Това е невъзможно, напълно невъзможно! – възмутих се и свих сценария до 150 страници.
– Още трийсет – нареди Джак.

Продължи да ме насърчава и – о, Боже! – минах през текста още веднъж и той стана 120 страници. Получи се по-добре.

Когато даде на Клейтън 260 страници, нима смяташе, че ще снима по тях? Като опитен сценарист би трябвало да знаеш, че…

Естествено, знаех, че сценарият е прекалено дълъг. Бях наясно, че бих могъл да направя първото съкращение… След това обаче става по-трудно. Първо, вече си уморен и не виждаш нещата ясно. Режисьорът или продуцентът са по-свежи и те трябва да ти помогнат да намериш начин да режеш още и още.

Какви идеи ти даде Клейтън?

Не се отлепяше от мен и само повтаряше: „Ето тук имаш шест реда диалог. Не може ли да го свиеш в два?“. Предизвикваше ме да открия по-сбит начин на изразяване, и аз го откривах. Може да не изглежда така, но на практика ме подкрепяше психологически, което си беше важно.

Какво би съкратил – диалог или действие?

Всичко. Основното е свиването, компресията. Не става дума толкова за съкращаване, колкото да се научиш да работиш с метафори, ето тук ми помага познаването на поезията. Между великите стихотворения и сценариите има връзка – и двете се занимават с компактни образи.

Ако откриеш точната метафора, точния образ и ги вкараш в сцена, те могат да заместят четири страници диалог.

[i] Мич Тъчман е американски журналист, който работи и като адвокат. През 70-те и 80-те години на миналия век негови интервюта с хора от киното и статии за филми излизат в редица списания и вестници. – Б. пр.