На моменти филмът е „задъхан“, камерата препуска около енергично танцуващи или шумно надъхващи любимия си футболен отбор хора.

Съвсем по италиански, бихте си помислили. Но няма да сте съвсем прави. Марко Белокио разказва своите „Сладки сънища“ като филм на контрастите. Освен споменатите, задъхано препускащи сцени, в него има и много мрачни, „бавни“ моменти.

Творбата на Белокио (в която не се поставят големи етични проблеми, като евтаназията в неговата скандална „Спяща красавица“), си позволява и един умело вмъкнат „флирт“ – с черно-белите филми на ужасите и с развлекателните програми на прохождащата телевизия – похват, който допълнително насища със смисъл повествованието, без излишни думи.

За Сладките сънища на Марко Белокио

Според критиката „Сладки сънища” е най-емоционалният филм на Марко Белокио. Италианският майстор на киното адаптира популярния биографичен роман на Масимо Грамелини за журналист, завладян от спомените за майка си, която се самоубива (макар той да узнава как слага край на живота си 30-на години по-късно).

Спомените са ключов елемент в „Сладки сънища” и Белокио постепенно съживява тези моменти, гравирани в съзнанието на Масимо (Валерио Мастандреа) – спомените за майката, която внезапно и жестоко е напуснала живота му.

Тази загуба, предадена като разказ далеч от евтината мелодрама, оставя незаличим отпечатък в цялостното развитие на журналиста. Работата му като репортер го води на различни места по света, работи по различни теми – спорт, войната в Босна. Връзките идват и си отиват – до появата на жената, която може да замести майка му…

„Една дълбока творба, която ще докосне всеки зрител, преживял загуба в своя живот. С други думи – почти всеки човек.“

Пиърс Хендлинг,
Международен филмов фестивал в Торонто

Този много човешки (без това да отнема от артистизма, с който е заснет) филм е по кината у нас от 26 май.

За Марко Белокио

Роден през 1939 г. в Пиаченца, Италия, през 1959 г. Марко Белокио прекъсва следването си по философия и се записва в Експерименталния център по кино в Рим.

През 1961 и 1962 г. продуцира три късометражни филма, след което се мести в Лондон, където посещава Училището по изящни изкуства „Слейд”.

Става известен още с първия си филм – „Юмруци в джобовете”, показан през 1965 г. на фестивала в Локарно. За филма си „Китай е близо” („La Cina è vicina”, 1967) получава специалната награда на журито на Фестивала във Венеция, а през 2011 г. е награден отново там със „Златен лъв” за цялостно творчество.

Забележителната кариера на Марко Белокио като режисьор на внушителен брой игрални, документални, късометражни и телевизонни филми минава през различни теми и жанрове. Кинотворбите му го нареждат сред най-важните италиански режисьори, заедно с Бернардо Бертолучи и Пиер Паоло Пазолини.