„Избери живота. Избери работа. Избери кариера. Избери семейство. Избери си голям, скапан телевизор […] Но за какво ми е да правя всичко това? Аз си избрах да не избера живота. Избрах си нещо друго. Причините… Няма такива.“

Едва ли сте забравили отварящия монолог на Марк Рентън (Юън Макгрегър) от Трейнспотинг.

Премиерата на продължението наближава. Нека ви успокоим с едно изречение.

Има причина да гледате Т2 Трейнспотинг.

Той просто е добър (казваме го напълно
„пристрастно“, все още зашеметени от щастието да сме сред първите му зрители в България).

И, да, ще го сравнявате през цялото време с филма от 1996 г. (за който може би с право казват, че е променил киното). Едва ли ще излезете от салона с окончателна присъда „кой по-добър, кой по-лош“.

Т2 Трейнспотинг е добър по различен начин.

Да, пак ще отвори рани. И пак няма да ви предложи мехлем. И в това пак няма да има нито трагедия, нито натрапена поука.

Саундтракът пак ще звучи в главата ви, дълго след като сте забравили подробности от филма.

Не се притеснявайте, че режисьорът, сценаристът и актьорите са остарели. Няма да ви се наложи да гледате старци и мастодонти. Никой няма да ви удави в носталгични вопли.

Защото те всички са пораснали неимоверно, в това което правят.

Т2 Трейнспотинг събира отново режисьора носител на Оскар – Дани Бойл с оригиналния актьорски състав на филма от 1996-а.

Джон Ходж се завръща като сценарист на лентата, а нейни продуценти са Андрю Макдоналд, самият Бойл, Крисчън Колсън и Бърни Белю.

Големите виновници да се влюбим в продължението са актьорите Юън Макгрегър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, Юън Бремнър, Анжела Недялкова, Кели Макдоналд, Шърли Хендерсън.

Кадри от Т2 Трейнспотинг

„Първо имаше възможност… а после предателство.“

Изминали са 20 години. Много се е променило, но и много неща са си останали същите.

Марк Рентън (Юън Макгрегър) се завръща в единственото място, което някога е можел да нарече свой дом.

Те го очакват: Компира, Улавия(Саймън) и Бегби.

Taм са и още куп стари приятели: тъга, загуба, радост, отмъщение, омраза, приятелство, любов, копнеж, страх, съжаление, диаморфин, саморазрушение и смъртна опасност, всички те чакат, подредени в шпалир и готови да се включат в танца!

Малко предистория

„Колонизиран от загубеняци“: Трейнспотинг 1996

Направен с бюджет само от 2 милиона лири, филмът, от екипа реализирал „Плитък гроб“, надскача скромните си инди-корени, за да се превърне в културен феномен.

Ето какво си спомня режисьорът Дани Бойл: „Ние един вид направихме кариера с първата част. Тъкмо бяхме завършили „Плитък гроб“, който всъщност се представи доста добре, и изведнъж всички искаха да направим друг филм. Вече имахме необикновената книга на Уелш и тя продължаваше да ни обсебва. Джон Ходж започна да работи по сценария и веднага стана ясно, че ще го направим.

С други думи направо скочихме с главата надолу“

„По онова време се притеснихме, че филмът няма да се хареса, защото се занимаваше с наркотици и младежката култура, а и изглеждаше толкова специфично шотландски.“ – споделя продуцентът Андрю Макдоналд. „Не бяхме сигурни, че някой изобщо ще го разбере, но толкова бяхме влюбени в книгата, че отчаяно искахме да го направим.“

„Най-ценното беше, че бяхме съвсем неопитни“,

добавя сценаристът Ходж. „Тогава просто се събрахме, за да направим филм, който забавлява“.

За своите фенове, лентата е адреналинова инжекция в момент, в който английското филмово изкуство е доминирано от исторически драми, социален реализъм и романтични комедии. С новаторскaта си визия, разбиващ саундтрак и каст от незабравими анти-герои, подкрепен от иновативна и ударна рекламна кампания, „Трейнспотинг“ улавя по перфектен начин духа на времето си.

Юън Макгрегър (Рентън) още си спомня първия момент, в който видял филма. „Отидох да го гледам в малка прожекционна зала в Сохо, заедно със съпругата ми и чичо ми. Спомням си, че когато излязохме от залата бяхме като поразени от гръм. Споглеждахме се и не знаехме какво да кажем за това, което тъкмо бяхме видели.

Кинематографията на Брайън Туфано, актьорските изпълнения, режисурата на Дани, саундтракът – просто всички тези компоненти не можеха да бъдат по-добри.“

„Какво правихте през тези 20 години“: Началото на Т2 Трейнспотинг

„Изминаха 21 години от премиерата на първата част и здравият разум ни нашепваше, че сме закъснели с 20 години, за да направим следващ филм“ споделя Бойл.

„Отлагането не беше преднамерено – дълги години обмисляхме варианта да направим продължение. Но всъщност именно протакането стана причина за появата на втората част. Когато съпоставиш вида на актьорите с този отпреди 20 години, става брутално.

Направихме тази съпоставка и преди десет години, но разликата не беше толкова осезаема. 20 години, обаче, са много време и наистина се усещат. Момчетата нямаха проблем с това как изглеждат в момента и как щяха да изглеждат, съпоставени с визията им в първата част.

Беше честно и откровено, какъвто е и филмът.“

Джони Лий Милър (Улавия/ Саймън/) също споделя мнението, че това не е традиционно продължение. „Винаги съм казвал, че няма смисъл от втора част на Трейнспотинг, освен ако не изследва по-значими проблеми. В този смисъл – какво е да си доста по-стар? Какво си направил? Какво се е случило с героите и в какво са въвлечени?!

Едно стандартно продължение с отговори на въпросите – кой си обра крушите и кой успя да си отмъсти, би било доста скучно наистина. Единственият начин да стане интересно е да проследиш как се е променил животът на героите през тези 20 години.“

„Основният въпрос беше: можеше ли Джон да напише добър сценарий?!“ казва Дани Бойл. „Естествено актьорите имаха известни притеснения, те искаха да участват в нещо добро поне колкото първото, а не да са част от разочароващо продължение.

Джон опита няколко варианта, за които всички, включително и той, знаехме, че няма да се получат. После всички отидохме до Единбург за един финален опит – аз, Джон, Ървин, Андрю и Крисчън. Двадесетата годишнина наближаваше и ние си помислихме – или сега, или никога.

Джон се уедини и написа сценарий, който веднага след като прочетох знаех, че мога да изпратя на актьорите. Помислих си, че трябва да са луди, за да не се съгласят. Все пак те можеха да откажат, поради много различни причини, включително и заради факта, че двама от тях са част от сериозни и успешни сериали. В крайна сметка всички се навиха и бяхме готови да започнем“.

кадри от премиерата на Т2 Трейнспотинг в Единбург

„Турист в собствената си младост“: Заснемането на Т2 Трейнспотинг

За да направи филма, Дани Бойл миксира голяма част от стария екип с нови попълнения. Оригиналният каст, разбира се, се завръща, заедно със сценариста Джон Ходж, продуцента Андрю Макдоналд, дизайнерът по костюмите Рейчъл Флеминг и композиторът Рик Смит.

„Беше изключително важно за мен да чувам много от гласовете на хората от стария екип на терен.“ – сподели Бойл. “Но исках и по-свежи гледни точки – хора, които са имали възможността да гледат първия филм като зрители и да донесат нещо ново на продължението.

Исках едновременно и автентичност, и новаторство.

Именно този микс от старо и ново влезе под кожата на филма и се усеща във всеки кадър.“

Новите лица в екипа всъщност са хора, работили с Бойл по някои от последните му проекти като продуцентите Крисчън Колсън и Бърни Белю, монтажистът Джон Харис, дизайнерите Марк Тилдесли и Патрик Ролф, операторът Антъни Дод Мантъл и коафьорът, и специалист по грима – Ивана Приморац.

Няма как да пропуснем факта, че една млада и изключително талантлива българка се присъедини към актьорския състав на филма и допринася за новото в продължението. Нещо повече, тя изпълнява главната женска роля в Трейнспотинг 2.

Това е познатата на широката аудитория от сериала „Връзки“ – Анжела Недялкова. Aнжела е само на 5, когато излиза първата част на „Трейнспотинг“. Първата й роля в киното е в „Източни пиеси“ на режисьора Камен Калев. Самият Калев я открива за голямото кино, срещайки я на улица в София и предлагайки й роля във филма си.

Последно видяхме Анжела на голям екран в холандското предложение за „Оскар“ за 2015 г – „Райска стая“. Именно в този филм тя е забелязана и харесана от продуцентите на „Трейнспотинг“.

Избирането й за ролята на Вероника отнема месеци – първоначално тя изпраща т.нар. self-tapes на екипа oт България, след което е поканена на проби на Острова, където този дълъг процес продължава, за да застане в крайна сметка лице в лице с Юън Макгрегър.

Освен Анжела и други българи имат пръст в продължението, тъй като малка част от „Т2 Трейнспотинг“ е заснета в България. За конкретната сцена Дани Бойл  пристига в България и се доверява на български екип, макар и за само един снимачен ден, през лятото на 2016 г. Локацията е очарователна – софийската гара Подуене.

“SLOW  SLIPPY”: Музиката на Т2 Трейнспотинг

Според Дани Бойл зрителите имат доста силна връзка с Трейнспотинг и това до голяма степен се дължи на саундтрака на филма. “Публиката е като белязана да свързва части от филма, с музиката към него. Има хора, които не биха гледали „Трейнспотинг“, но са го направили само заради саундтрака. Когато музиката ти повлияе, тя действа като усилвател на емоциите.“

„В първия филм, ритъмът на сърцето, течението на реката и капката от иглата на спринцовката в Born Slippy – всичко беше Underworld.“ споделя режисьорът Бойл. „За продължението Рик Смит се съгласи да помогне на мен и Джон Харис с целия саундтрак и дори да запише ново парче с Underworld (Eventually But).

Oткритието на втората част, oбаче, е единбургската група Young Fathers. Те са модерния ритъм на този филм и ни опазиха от всякакви изблици на носталгия по първия. Благодарение на дъщерите ми и вдъхновяващия им вкус за музика включихме в саундтрака и aлтернативната банда от Северен Лондон – WOLF ALICE.

Поглед на Ървин Уелш върху четирите му създания

То е като първата любов. Това бяха първите герои, които измислих и затова съм привързан към тях.

Бидейки писател, виждаш героите си като кутия с инструменти, които ти трябват за определена работа. Ако имаш тема, която искаш да изследваш, просто ги изваждаш от кутията.

Един герой може да е мъртъв за теб за около 10 години и после изведнъж отново да ти стане интересен и то чрез нещо, през което самият ти си преминал или си видял у свои приятели.

Казваш си „И какво ако този герой минава през нещо подобно?“ Мисля, че хората биха искали да видят какво правят творенията ми сега, защото те постоянно се опитват да бъдат по-добри.

Без значение колко е тежко положението им, публиката ще им прости, докато се опитват да протегнат ръцете си в мрака, за да светнат лампата и да се измъкнат от него.

Подобно трябва да е развитието във всяка драма: да искаш героите да се променят и да станат различни в края на филма. Нужно е да намерят някаква мъдрост, някакво просветление.

В „Трейнспотинг 2“ са изминали 20 години и всички са на различни места. Бегби, както можете да се досетите е в затвора. Компира пък е на улицата. Рентън все още бяга от отмъщението на Бегби. Улавия е сводник и все още се занимава с нечисти сделки. Той не е особено щастлив от завръщането на Рентън и се опитва да го подведе, за да може Бегби да си отмъсти и за двама им.

Рентън е наблюдател. Гледа какво правят другите и си измисля житейски правила от това. Той е разказвач, анализатор, една доста пасивна роля, в сравнение с лудостта на хората около него. Юън наистина донася много харизма и интелигентност на ролята. Защото този Рентън привлича хората на своя страна.