Романът „Завинаги ти“ е продължение на успешния литературен дебют на Стефана Белковска – „Чаках точно теб“, чийто трети тираж е по книжарниците в момента.

За разлика от първата книга, в „Завинаги ти“ Белковска ни пренася от дъждовен Лондон в слънчева Тоскана, където, години по-късно, красивата Анина е на път да се влюби повторно – този път в италианския художник на име Франческо.

Творецът е готов да даде всичко от себе си, за да накара Анина да бъде щастлива далеч от дома. Но дали единствено любовта е тази, която го подтиква към саможертва, или италианецът е замислил нещо, което не казва на своята любима?…

Героите на Стефана Белковска търсят отговорите на въпроси, свързани с любовта, прошката, готовността и всеотдайността да живеем „тук и сега“, за да имаме нашето „утре“ (а откъс от началото на историята им може да прочетете в края на тази статия).

Завинаги ти

Стефана Белковска

Вратата на малката къща в прерията се хлопна зад гърба ѝ. И в буквален, и в преносен смисъл нямаше никого… Беше адски задушно, така че включи климатика и седна на дивана, опъвайки краката си на малката стъклена масичка. Погледна телефона си и видя съобщение от Франческо, че няма да се прибере за вечеря. Още по-добре! Прикри очите си с длани и въздъхна. Дори не можеше да заплаче! Искаше ли ѝ се да заплаче изобщо? Не бе ли проляла всички сълзи за този човек? И нали тогава уж ти минава? Нищо не минаваше! В момента, в който видя Джейсън, сякаш емоциите и чувствата се завърнаха с още по-голяма сила отпреди. Този мъж имаше единствена по рода си способност да разтърсва сърцето ѝ и необезпокоявано да влиза в него. Вмъкваше се тайно във всяка част от душата ѝ и правеше каквото си иска с нея. Анина за първи път в живота си му призна на глас какво чувства. За първи път бе сигурна, че иска да се върне при него. Искала ли бе изобщо да си тръгва оттам? Мамка му! Възропта на глас, стана и пусна телевизора. Тръгна музикалният канал, който Франческо нарочно слушаше, за да я дразни. Все едно.

… ще намеря някой като теб.
Не ме забравяй, умолявам те…
 Понякога любовта остава завинаги, но вместо това боли сега…

Гласът на Адел се разнесе около мен и сякаш ме простреля. Тя продължаваше да повтаря припева, а аз само чувах последните думи.

… но вместо това боли сега.

Сълзите пак се застичаха по лицето ми, без да мога да ги спра. Не бяха толкова много, както преди – нямах много останали сълзи за Джейсън. Там отвътре обаче болеше като първия път, когато го изгубих. Изгубих ли го аз или се изгубихме взаимно? Животът ли ни размина или ние сами се разминахме? Имаше ли недоизказани думи и пропилени мигове? Имаше… И от това страдах най-много. Спомнях си как стоя там, в онзи задушен апартамент. Там, където празнотата режеше въздуха и ме задушаваше, където знаех, че нямам място и откъдето исках, много исках да избягам. Представях си какво щеше да е, ако не го бях направила. Ако тогава бях останала. Оставах при него, прегръщах го и му казвах, че го обичам и че всичко ще бъде наред, че ще преминем през това заедно… Представях си себе си – как набирам номера му всеки път, когато исках да го направя, и не затварям преди да позвъни. Чувах гласа си как казва, че съжалявам и че го обичам и, за Бога…

Не тръгвай, Джей… Остани! 

Виждах себе си – с мократа коса, около която той е увил топла кърпа. Чувах как изрича, че му липсвам. И не мълчах, за Бога, не мълчах! Вместо това успявах да намеря сили да вдигна глава. Да го погледна точно там – в неговите карамелени очи, в най-любимите очи, и да му призная, че и той ми липсва и че винаги ми е липсвал и че не мога да живея без него. Виждах ръцете ми, протегнати към него, в онзи дъжд край дома ми. Виждах и лицето му зад запотеното стъкло и още чувах думите му.

Никога няма да ти се обадя, ако тръгнеш сега!

И не тръгвах. Тичах към него, отварях вратата и го целувах, целувах го много и не спирах да го прегръщам, защото знаех, че може да не го видя повече… Защото знаех, че наистина няма да се обади… Защото знаех, че този път го губя завинаги. И не си тръгвах. Просто не си тръгвах.

Усетих, че сърцето ми се разпада точно в този миг. Отново. За последно. Притиснах длани към гърдите си, исках да дишам, трябваше да мога да дишам отново. Сълзи от умора и безсилие капеха върху белите ми дънки и оставяха мокри следи. Избърсах набързо бузите си и поех дълбоко въздух. Нямаше го нашето „Завинаги ти“, но поне получихме още една макар и кратка възможност да се обичаме. Изправих се и отидох до прозореца – нямаше я любимата поляна с шарените цветя отпред, Бри не тичаше и не лаеше щастливо… Нямаше ги сменящите се сезони, но най-вече го нямаше миналото ми, защото…

Намерих някой като теб, Джейсън! Или поне вярвам, че е като теб!

Дадох си точно три дни, за да ми мине. Така и стана… За пореден път затворих страницата Джейсън, посрещнах Франческо още същата вечер и го дарих с най-топлата прегръдка. Той поне беше тук.

За авторката

Стефана Белковска

Освен известен блогър и писател, Стефана Белковска работи в сферата на рекламата от години. Още от малка е привлечена от книгите – и като читател, и като творец. От ранна детска възраст пише комикси, които илюстрира сама. Като ученичка се заема с изготвянето на ученически вестник, който раздава на приятелките си, а по-късно пише и илюстрира свои приказки.

Идеята за „Чаках точно теб“ й хрумва, когато е на 16 години. Написва част от историята в училищна тетрадка, която един ден загадъчно изчезва. Ръкописът остава в неизвестност допреди 2 години, когато Стефана го намира случайно, докато помага на майка си с чистенето на тавана. Веднага се заема с възстановяването на текста и дописва историята, която днес четем на страниците на „Чаках точно теб”.

След положителния прием от любителите на книги у нас (дебютният й роман се радва на цели три тиража в рамките на година и още в първите месеци след публикуването се нарежда на четвърто място в категория „Дамски романи“ в престижния конкурс „Моята любима книга 2016“, изпреварен от световни бестселъри като „След теб“ на Джоджо Мойс), Белковска публикува и продължението на първата си книга – „Завинаги ти“.

Интересен факт е, че Стефана Белковска е правнучка на известния живописец и художник Асен Белковски, който се изявява и като поет и литературен преводач, и племенница на един от най-известните архитекти на София – Станчо Белковски.

Премиерата на „Завинаги ти“ е на 22 ноември (сряда) от 19:30 часа в клуб PM (ул. „Позитано“, хотел „Рила“), където книгата ще може да се закупи ексклузивно преди да излезе официално на пазара на 1 декември.

Водещи на събитието ще са познатата от телевизионния екран Константина Живова и писателят Димитър Калбуров, а Мис България Свят 2003 Райна Налджиева, поп певицата Ирра Русева и футболистът и победител в Survivor България 2014 Ваня Джеферович ще прочетат на живо любимите си откъси от „Завинаги ти“.

За доброто настроение в клуба ще се грижат още певицата Вяра Атова и китаристът Захари Борисов, които ще предложат тематично подбран акустичен сет. Специални изненади и игра с подаръци също очакват гостите на представянето.
Вход свободен.

Откъс от дебютния роман на Стефана Белковска:

Откъс от “Чаках точно теб” на Стефана Белковска