Корицата на „Събрани дневници и нощници“, дело на художника Дамян Дамянов

Питали ли сте се някога какво пишат великите личности от световната и българската история в своите дневници? А в нощниците си?!

След кратко затишие известният сценарист и писател Иво Сиромахов пуска нова книга, в която разкрива съкровените тайни на някои от най-популярните лица в световната и родната история. „Събрани дневници и нощници“ (с подзаглавие „Истината за всички важни личности в световната и българската история“) не само е допълнено и редактирано издание на поредицата „Дневници и нощници“, но съдържа и разкази на Сиромахов, които виждат бял свят за първи път.

Изданието е разделено условно на две части – Световни дневници и нощници и BG дневници и нощници. Сред имената, които срещаме в първата част, са Айнщайн, Платон, Братя Грим и др. Във втората пък се натъкваме на цар Иван Асен II, хан Крум, Кирил и Методий и др.

Книгата е с корица и илюстрации на Дамян Дамянов. Изкушихме се да ви покажем част от тях:

Събрани дневници и нощници

Иво Сиромахов

Из „Медийният век”

19 оджак 1523

Що им е трябвало на дедите ми да превземат тия българи? Не съм виждал по-мързелив и неблагодарен народ.

Въведох им десятъка – плосък данък от десет процента за всички. Да разтоваря малко едрия бизнес от високите ставки, да отворят повече работни места. И пак са недоволни. Това било, онова било.

Не искат да плащат осигуровки, а после реват, че пенсиите им били малки. Абе няма угодия…

Вместо да се радват, че от разпадаща се държава ги превърнах в част от модерна, развита империя, те не спират да ме плюят.

Престанах да обръщам внимание на нападките и съсредо­точих усилията си в създаването на мощна османска медийна империя. Това е единственият начин да промиваш мозъци. Пу­скай им по телевизията тъпотии от сутрин до вечер, направи едни фалшиви новини, в които постоянно да те възхваляват, и само за няколко години тия ще са тъпи като манафски дирник.

Затова инвестирах много в сериали. Правят се лесно и сравнително евтино по една и съща схема: главната героиня Бюстие е красива и будна девойка, която се опитва да се отър-ве от оковите на деспотичния си баща и да заживее с любимия си Мюмюн. Но Мюмюн е от бедно семейство и няма шанс да се пребори за сърцето на Бюстие. В драмата се намесват же­сток доведен брат, подли братовчеди и състрадателна стринка. Всички плачат и страдат в продължение на двеста-триста серии и няма хепиенд.

По тая схема съм направил вече седемнайсет сериала. Само сменям имената на героите и декора. Иначе всичко си е едно и също.

А зрителите са с толкова къса памет, че всеки път го гледат все едно е нещо ново.

След грандиозния успех на първия сериал „Сълзи край Ви­соката порта, сополи над Анадола“ си мислех, че тия високи рейтинги никога няма да се повторят.

Оказа се, че съм се заблуждавал. Всеки следващ сериал е по-гледан от предишния, въпреки че на практика са едни и същи. Направо не мога да повярвам.

28 теммуз 1525

Всяка телевизия се нуждае и от някакви публицистични предавания, в които да се говори колко справедлив и мъдър е султанът и как народът добрува под неговото ръководство.

Тези публицистични предавания задължително трябва да бъдат водени от наши хора – заптиета от тайните служби.

Тук не е трудно да намериш такива – българите обичат да доносничат и го правят страстно и всеотдайно.

Заптиетата са идеални водещи, защото можеш да ги мани­пулираш, както си искаш. Само им пускам есемеси, в които ги инструктирам кои гости да канят, кой везир да похвалят, кого лекичко да разкритикуват. После сядам пред телевизора и им гледам сеира. Приятно усещане е да си имаш живи кукли на конци.

Подобен е и подходът ми към главните редактори на вест­ниците. Те също са заптиета от тайните служби и ги държа изкъсо с досиетата им.

Даже някои се престарават в гъзолизничеството. Наричат ме Сюлейман Великолепни, хе-хе.

3 аралък 1527

Овладях всички медии и вече отвсякъде текат само възтор­жени оди за мен. Но държавата не върви добре. Големият про­блем на българите е, че не знаят какво искат. Те си представят властта като некъв Дядо Коледа, който постоянно трябва да им раздава подаръци. А те да не бачкат, да не произвеждат нищо и постоянно да мрънкат. Е, не става така.

Самото им възпитание е сбъркано. Нямат примери, към които да се стремят. Всичките им национални герои са разни хайдуци и мутри. Няма нито един учен или философ, или поет, който да е пример за подражание. За българите герой не е чо­векът, който от сутрин до вечер се блъска и се опитва да забо­гатее с труда си. На такива хора се присмиват.

И обратно – ако някой е забогатял с тарикатлък, с далаве­ри, с кражби, той е големата работа. Надхитрил е живота един вид. Страшен хитрец е, евала.

Това порочно мислене се възпитава от най-ранна детска възраст. Първото нещо, което се внушава на децата, е неуваже­ние към учителите и презрение към образованието. Учителите са на най-ниското социално стъпало – те са бедни, смачкани и унижавани. Ако пишат двойка на нечие дете, баща му не го на­казва, а отива да се разправя с „тъпите даскали“. Той е пратил детето си в училище не за да учи и да се образова, а за да не му се пречка вкъщи. Да избута някак си училището, пък татко му след това ще му купи диплома от който си иска университет.

Да бъде образован за българина не е достойна цел, а не­нужно губене на време. Ще им учи той на тях, как па не! Има ли поне един българин, който да е успял с учене? Няма.

Децата растат с убеждението, че за да успеят в тоя живот, трябва да намерят лесния начин. За момченцата идеалът е да имат пищов и да мачкат по-слабите. За момиченцата – да имат силиконови цици и да се …. за пари с някой чичко с пищов.

Дотам им стигат мечтите.

Вижте им абитуриентските балове – там трудно ще откриете амбициозни, образовани млади хора, които мечтаят да ста­нат лекари, художници, откриватели… Ще видите едни обърка­ни и отчаяни тийнейджъри, които вярват, че успехът в живота – това е да ядеш, да пиеш и да се… И ако може, някой друг да плати сметката.

Припомняме си и срещата с Милослава Найденова, илюстратор на книгата с приказки за деца на Иво Сиромахов:

Милослава Найденова: Само като си представя грейналите очи на децата и вече съм вдъхновена