Днес се радваме на продължението на шедьовъра на мистериозния немски писател Виктор фон Фалк, няколко месеца след излизането на първи том на „Мъртвите сибирски полета”.

При това в ново луксозно издание – за първи път от 25 години насам – с твърди корици и осъвременен превод.

Създаденa от един от брилянтните разказвачи в литературата на XIX век, „Мъртвите сибирски полета” (том 2) възкресява спомена за сковалите страната глад и мизерия преди Гражданската война в Русия.

Книгата преплита съдбата на династията Романови с житейския път на лидера на нихилистите – Михаил Бакунин, а историята представлява впечатляваща картина на хаос, бруталност и жестокост, но и носеща мъдра печал, носталгия и романтика.

Под блясъка на висшата аристокрация Русия е обхваната от ноктите на отчаянието и бедността, а хора, които бленуват да сринат стария свят и да съградят нов от руините му, са прегърнали здраво идеите на нихилизма. Обречена любов и революция се борят за надмощие в самото сърце на имперска Русия, тайната полиция дебне иззад всеки ъгъл, а краят на една ера неумолимо наближава – краят на династията на Романови.​

За автора

Хайнрих Сохачевски е бил известен със своята ексцентричност. През 1899 г. създава съвместна писателско-стенографска група във Виена, а за романа си „Thaddäus Klimschok” („Тадеуш Климшок”) си купува австрийска военна униформа, прогаря я с цигара, като имитира дупки от 7 куршума, и се снима с нея, за да придаде правдивост на разказа. През 1911 г. се отказва от юдеизма и приема името Хари Шеф (Harry Sheff), а по-късно се подписва и под името Виктор фон Фалк.

Със своето творчество Хари Шеф или Виктор фон Фалк е бил един от най-популярните и успешни писатели някога. През 1890 г. излиза романът му „Мъртвите сибирски полета или тайната на руския императорски дворец”. През 1916 г. писателят публикува втора версия на творбата под заглавието „Соня или в името на любовта към един невинен заточеник”, в която най-скандалните епизоди са смекчени, а някои от имената на героите са променени. Романът е определян като „готически” и като израз на разцвета на руския нихилизъм.

Първият български превод на „Мъртвите сибирски полета” излиза през 1940 г., но със смяната на режима книгата е забранена – затвор и съд заплашват всеки, у когото бива намерено копие от творбата.

Мъртвите сибирски полета
(откъс)

Виктор фон Фалк

XLV. БОГАТСТВОТО НА ФАЛИЕРИ

Бакунин наблюдаваше загриженото бледо лице на Фалиери, когото държеше в ръцете си. Лицето му бе бледо, а погледът му втренчен, но на него бе изписано ликуване, което казваше:

„Аз съм свободен, вие не можете да ме държите. Аз скъсах оковите и съм вече свободен човек.“

Да, той се бе отървал от всички земни мъки.

„Той е свободен – въздъхна си Бакунин, като се опомни, – но аз, аз останах съвсем самичък. Моята участ ще бъде сега още по-тежка и по-мъчна.“

Притисна мъртвия Фалиери до гърдите си и в същия миг почувства нещо твърдо в дрехите.

„Какво ли е това? Какво ли има в дрехите му?“

Той го пренесе на по-високо място, където не стигаше водата, и почна да разпаря горната му дреха.

След известно време държеше в ръцете си писмен документ, целият изписан, дълъг около един метър.

Напразно се трудеше Бакунин да разбере нещо от тези точки и чертички, които можеше да разбере само този, който знаеше ключа.

– Ключът – извика Бакунин, – нали той ми говореше за някакъв имот, който искаше да остави на мене. Значи истина е, че Фалиери е имал голям имот? Но как ще разбера тези йероглифи? Този документ може да остане у мене с години и ако остана завинаги заточеник, и той ще остане заровен между тези стени. Абатът е бил доста мъдър човек, тъй като е скрил най-голямото си богатство в тези йероглифи, които трябва да разгадая.

„Ще живея значи – каза си Бакунин, – щом така трябва да завладея всичкия имот на Фалиери, аз ще го открия. С тези милиони, които съдържа този документ, ще постигна целта си. В тази тържествена минута тук, когато не съм сигурен дали ще мога да се избавя от тази тъмница и дали няма да ме постигне участта на този старец, когото държа в ръцете си, заклевам се, че ще употребя всичките пари на Фалиери, ако ги намеря, за подпомагане на бедните и за други благотворителни цели.“

Той повдигна мъртвия Фалиери и се помъчи да заспи, но сън никак не идваше. Остана буден дълго, като размишляваше. Изведнъж си спомни за нещо, стана от леглото и се доближи до мъртвия си приятел.

– Бедни ми приятелю, ти трябва да ми помогнеш да се избавя от тази тъмница. Знам, че ако бе жив, щеше и ти да искаш това.

Бакунин мислеше да се спаси с помощта на Фалиери, когото искаше да замени. Той бе слушал, че мъртвите от Петропавловската крепост не ги заравят, но ги оставят в секционния салон, където студентите медици се учат да препарират. Бакунин мислеше, че ако сполучеше да го занесат като мъртъв в секционния салон, ще му се удаде случай да избяга оттам.

Той почна да съблича дрехите на абата и ги облече сам. Като свърши това, той облече мъртвеца в своите. Целия документ скри в дрехите си. После скри мъртвото тяло на приятеля си, целуна го още веднъж по студеното чело и каза:

– Сбогом, драги приятелю, сбогом, мили Фалиери.

Той се промуши през дупката на стената и отиде в стаята на Фалиери.

Бакунин можа да види ясно стаята, тъй като водата бе спаднала.

Той намери тука разни работи и инструменти и се чудеше, че Фалиери не ги бе използвал. Когато разтърсваше сламата на кревата му, видя една дебела книга. Бакунин я разтвори и видя чудни букви, с които бе написано на френски:

„Тука ще намериш ключа на тайното ми завещание.“

„Най-после намерих отговора на загадката.“

Значи това не бе за него тайна: можеше да прочете добре къде се намира богатството на Фалиери…