Стогодишната война бушува в Европа. Френското кралство се топи като сняг под силните лъчи на слънцето, кралят е луд, кралицата – напълно неспособна да управлява…

Тогава една деветнайсетгодишна принцеса, родена в Арагон, встъпва в династичен брак с херцога на Анжу. Целта на този съюз е да прекрати постоянните вражди между двете династии за арагонския престол. Но бракът по сметка изненадващо поставя началото на една голяма любов, а появата на Йоланда Арагонска неочаквано спасява загиващата Франция.

Романът „Кралица на четири кралства” разказва епичната, разтърсваща история на английското нашествие във Франция през XV-ти век. Излязла изпод перото на принцесата на Кент, самата тя потомка на кралица Йоланда, книгата е още  едно доказателство как една интелигентна, смела и обаятелна жена успява да ръководи мъжете още дори в тъмното Средновековие.

Кралица на четири кралства
(откъс)

 

Кралицата на Франция и кралицата на Сицилия са безкрайно различни. Когато я въвеждат в стаята, Йоланда установява с изненада колко много се е променила Изабо от последната им среща. Станала е още по-едра и вече ѝ е трудно да се движи. Отпуснала се е на един диван, легнала по гръб, покрита подобно на недовършена статуя с всевъзможни шалове ‒ някои ‒ копринени, други ‒ от най-фина вълна. Прочутите ѝ някога прекрасни черти са загрубели още повече, ружът ѝ е твърде изобилен, а косата ѝ ‒ несресана, но суетата не я е напуснала изцяло. Изабо носи по пръстите, китките и шията си впечатляващо количество бижута, достатъчно за цяла съкровищница. Как може да се храни, окичена с толкова много пръстени? Ако се съди по размерите ѝ, Йоланда е уверена, че успява! Кралицата на Франция има изражение на объркана и изгубена жена, с блуждаещи очи, несигурна в себе си и в своето място ‒ и е права. Как може да бъде сигурна в каквото и да е ‒ или в когото и да е ‒ в този свят, толкова чужд на родната ѝ Бавария? Особено сега, когато е лишена от тримата мъже, на които се е доверявала, и които са я подкрепяли: покойният херцог на Бургундия, „Филип Смели“; нейният девер, очарователният Луи д’Орлеан, и съпругът ѝ, лудият крал, когото първоначално е обожавала. Другите, на които се е доверявала, или са загинали, или са проявили нелоялност. Изабо е на четирийсет и две години, а никой не би се досетил, че е била голяма красавица. Йоланда, на трийсет и три, знае от собственото си огледало, че за щастие, при нея нещата не стоят така.

Тъй като самата тя е кралица,Йоланда не прегъва коляно, а пристъпва напред и топло прегръща Изабо.

‒ Скъпа, какво удоволствие е да ви видя отново ‒ казва тя, като я целува по бузата.

Изабо се усмихва топло ‒ двете винаги са се разбирали. Познават своите истории, между тях няма тайни, и Изабо вижда, че Йоланда е дошла с цел.

‒ Скъпата Йоланда, прекрасна както винаги, за разлика от мен ‒ казва тя, но без завист. ‒ Какво мога да направя за вас? Със сигурност сте намислили нещо.

Изабо никога не се е чувствала в свои води в политиката, а щом старият Бургундски херцог вече не е тук, за да я направлява, тя се е почувствала объркана и смутена в Държавния съвет, неспособна да взема решения или да влияе на другите. Йоланда намира за напълно разбираем факта, че се е обърнала за утеха и увереност към обаятелния си девер, Луи д’Орлеан. Съмнявам се да има някаква представа как приятелството ѝ с него е оформило политиката на Франция.

Йоланда подхожда деликатно.

‒ Скъпа братовчедке, ние с вас имаме много общи неща ‒ започва тя. ‒ Може и да произхождаме от различни страни, но и двете сме кралици, всяка от нас е дъщеря на крал, и сме създали семейства и сме родили децата си в кралския двор на Франция. Ролите ни са едни и същи ‒ да посветим живота си единствено на благото на нашия крал и на страната, която сме приели за своя. Зная, че това винаги е била целта ви ‒ лъже тя, ‒ а вие знаете, че тя винаги е била и моя ‒ в този момент Йоланда прави пауза, да да разбере дали Изабо я слуша. Очите ѝ изглеждат изцъклени и безжизнени ‒ или това се дължи просто на гаснещата светлина в края на деня?

‒ И двете сме оставили зад гърба си кралството на родителите си и на нашето детство, сигурността и удобството на бащиното огнище и майчиното коляно, и сме станали господарки на собствени домове, майки на деца. И, ако ми позволите, и двете сме положили всички усилия в тежките ситуации, в които сме попадали, за да въдворим мир сред последователите на съпрузите си.

В този момент едрото тяло на Изабо се раздвижва донякъде неловко върху леглото, но тя не казва нищо.

‒ Нашата втора родина е заплашена от инвазия от другата страна на Ламанша, а вътре в пределите ѝ хората са изтерзани от гражданска война ‒ Йоланда долавя нарастващото смущение на кралицата, когато посяга за един захаросан плод. ‒ Двамата ви по-големи синове са влезли чрез браковете си в семейството на Жан Бургундски, братовчед на двамата ни съпрузи. Една от дъщерите ви е омъжена за най-големия му син. За момента, бъдещото поколение на тази кралска фамилия е изцяло в съюз с Бургундия.

Преди Изабо да успее да възрази, Йоланда продължава:

‒ Дайте ми най-малкия си син, Шарл дьо Понтийо, и позволете той да бъде сгоден за дъщеря ми Мари. Нека обединим отново нашите две кралски династии Валоа и Анжу, и с този съюз да създадем известен баланс в разпокъсаните си семейства.

Изабо въздъхва, сякаш от облекчение. Йоланда не може да предположи какво е очаквала да каже, но каквото и да е било, молбата ѝ за ръката на най-малкия син на кралицата е прозвучала почти като отмяна на присъда. Колко душевно крехка ѝ се струва тя ‒ почти сякаш не знае коя е или къде се намира. Йоланда смята, че без подкрепата на съпруга си или на брат му Изабо е изгубила чувството за собствената си значимост и власт.

Йоланда е убедителна: Изабо е замислена. А после, за прикрито удоволствие на Йоланда, Изабо кимва и се съгласява:

‒ Да… защо не… Валоа и Анжу, Анжу и Валоа. Съгласна съм с плана ви, скъпа Йоланда. Винаги сте била практична млада жена. Елате, прегърнете ме. Договорихме се.

Йоланда въздъхва вътрешно. Това решение дава на династия Анжу истинско предимство. Тя е успяла.

За автора

Нейно Кралско Височество принцесата на Кент, съпруга на Майкъл, принц на Кент, произхожда по майчина и бащина линия от стари европейски аристократични фамилии.

Произходът ѝ е отлична основа за нейните бестселъри с историческа тематика, превеждани по целия свят. Написаната от нея биография на Диан дьо Поатие печели през 2005 година престижната френска награда за историческа литература “При Л’Истоар”.

Принцът и принцесата на Кент живеят в двореца Кенсингтън в Лондон.