Отдавна мечтаем за поредица, която да представи нашите (не)познати визуални артисти. И е време да я сбъднем.

Едва ли има по-подходящо начало от среща с авторката на разноликите същества, създанийца и чудовища, които винаги ни карат да се усмихваме. И да се влюбваме в живота с всичките му чудатости.

Кои са Милена и Milene?

Аз, аз и пак аз! Няма разлика между Милена в Реалния свят и Милене в Страната на съществата. Просто немското звучене ми допада – може би защото имам 1/8 германска кръв. Но никак не преливам от здравомислие и прагматичност – всъщност си живея повече при чудовищата, отколкото в общоприетата реалност.

Спомняш ли си кога и защо сътвори първото си чудовище?

Кога – едва ли ще си спомня; творя разни неща още от тийнейджърските години, и предвид факта, че не приличат на нищо познато, всички са си чудовища.

Но защо съм го сътворила – това е лесно: защото имам нуждата да създавам. Виждам същества във всякакви материали около нас, и те напират да излязат. Но пък ако извъртим въпроса към по-късните създанийца, известни като „на Мilene“ – май преди 5 години ги почнах по-сериозно.

Какви бяха реакциите на близки и приятели?

Стандартните – „Ти си ненормална“ във вариращ стил и словоред. Това, разбира се, е комплимент – не мисля, че имам „нормални“ в обкръжението.

Помниш ли реакции на непознати – приятни или неприятни – които силно са те изненадвали?

Ами… не. Аз трудно се изненадвам. Помня обаче въпроси – „Това игленик ли е?“. Ами меко е, можеш да го набодеш с карфици и игли – значи да, може да е и игленик.

Ако решиш да миеш прозорците с него, може да е и гъба за прозорци. Използвайте си въображението, хора! Не е задължително всичко да има строго определена функция!

Кои са любимите ти проекти?

Хмм… Аз всъщност не правя дори скици на нещата, които шия – просто взимам плата и „рисувам“ с шевната машина по него. Много често нямам идея какво ще излезе, докато не го видя завършено, така че хич не съм по проектирането.

Ако този въпрос ми беше зададен преди няколко месеца, щях да съм категорична: „Нямам проекти!“. Обаче така се случи, че имам – и са ми много любими!

Искам да обособя „кукленско царство“, да им създам отделен бранд дори – за да намерят и съответната си публика.

Смятам да действам по-усилено и по детските книжки – илюстрирани истории и книжки за оцветяване.

И някакви неясни идеи да наваксам с рисуването, което позарязах… Но да не прекаляваме! Книжките и куклите – това са любимите ми проекти в момента.

А нещо, което винаги си искала да направиш, но по някаква причина отлагаш?

О, в отлагането съм много добра! Блестящ талант, въпреки жестоката конкуренция в тая дисциплина! Все пак се сещам за нещо определено – ателие! Място, в което не просто да шия, а да се чувствам „в творческа среда“. Пространство, което да сложи всичко по места – купищата платове, място, в което да се развихря, шиейки, до подходяща за вече готовите същества среда. Един вид „чудовищна кукленска къща“.

Винаги съм искала да те попитам: твоите чаровни чудовища са с различни очи, (а често и разногледи), за да ни накарат да се вторачим в „другото“, или просто така си шиеш?

Със сигурност не „просто така си шия“! Също така и не отправям послания – тайни, явни, съзнателни или подсъзнателни, но очите на съществата са различни съвсем нарочно. Имам проблем със симетрията. Не че ми предизвиква припадъци или че не я харесвам, когато я видя в реалността, но в моя свят несъразмерното е с предимство.

А ти какво си искала да попиташ винаги и кого?

Осъзнавам иронията в това точно аз да питам „Как ти идват на ума тия неща?“, но точно това искам да питам Йоана: Как пък ги измисли тия коткорусалки?!

Ето ги и тях – чудните Porcelain Creatures на Йоана, на която ще зададем любопитния въпрос, щом ни пусне в света си.

Очаквайте продължение!

Milene може да откриете тук: facebook.com/milenecreatures

А с всички гости в поредицата (Не)познатите визуални артисти на България може да срещнете тук.