Запознахме се на представянето на първата им (надявам се) книга „Да оцелееш като родител“. Аз – порядъчно измачкана и кална, предала в последния момент две зверчета на баща им, за да отида на премиерата, те – противно на заканите си – сресани и в целия си блясък.

Като добавим много чаровното им, видимо притеснение и непритъпеното им дори от него чувство за хумор – нямаше как да не ги поканя. И ето ги тук – Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова от „Майко мила!„:

Елисавета и Красимира от Майко Мила! на премиерата на книгата „Да оцелееш като родител“

За книгата ви казват, че лекува дори 3-годишна следродилна депресия. Вие с какво намерение я написахте?

Елисавета: За начало бихме искали да кажем, че не сме я писали цялата ние, а само една част. Останалите истории са плод на прекрасните ни читатели, които за наше огромно изумление, се оказаха по-добри майстори на късия разказ от повече, които са ни познати на нас.

Красимира: Да си кажем честно, точно това ни беше намерението. Да донесем малко радост, смях и облекчение в понякога не чак толкова веселия живот на изтерзания родител, който се разкъсва между работа, ипотеки, деца и мечти за почивка.

Четох доста коментари за „Да оцелееш като родител“. Дори от млади момичета, обясняващи как с часове се заливат от смях, докато я четат, а дори нямат деца, котки или риби. На мен пък приятели мъже, дори брат ми (който няма деца) са ми изпращали ваши текстове. Как си обяснявате, че докосвате толкова много хора – дори такива, които нямат намерение (или биологична възможност) да стават майки скоро?

Елисавета: Ох, изобщо нямаме идея как става. Не знам какво да кажем, което да не прозвучи като самохвалство, наистина. Затова дай направо ще се похвалим – очевидно има хора, които обичат стила, в който пишем, смеят се и се забавляват. Ние сме безкрайно щастливи от този факт

Красимира: Ами, много хора нямат деца, но са имали родители или братя и сестри и дори някоя измъчена, клета приятелка с три деца, която вечно заспива по ъглите. Не е задължително да си родител, за да ти е забавно. Ето, Елисавета обича да гледа фантастика и откога й казвам, че няма шанс да излети в космоса, но тя не се отказва. Тематиката я привлича.

Мислех да ви питам защо книга, след като сайтът е толкова четен. Но погълнах „Да оцелееш като родител“ на един дъх и вече знам: по-различно е, по-хубаво е.

Да попитам обаче за илюстрациите. Много хубави, сякаш рисувани от дете. Или от щури майки. На кого са? И защо решихте в книгата да има илюстрации?

Елисавета: Илюстрациите са на нашата абсолютно прекрасна дизайнерка Фиделия Косева. Тя е велика, помага ни за кампанията Оле Мале и сме й платили в бутилки вино засега.

Красимира: Да, надяваме се от следващия път да успеем да й натикаме и пари в ръцете. Тя се оказа изключителен професионалист. Препоръчваме с две ръце.

Темите табу: спонтанните аборти, отглеждането на дете със синдром на Даун, ваксините… Как се връзват с безобразно смешните истории в книгата? Защо решихте да ги приютите там?

Елисавета: Защото на тези теми трябва да започне да се говори нормално. Важно е да се вкарва нормалност във всичко, иначе се изкривява и носи негативи за всички.

Красимира: Защото темите са „горещи“ и защото сме щастливци да познаваме хора, които сърдечно, нормално и компетентно могат да се изказват по тях!

Красимира Хаджииванова и Елисавета Белобрадова, докато разказват колко са си приличали и като деца

Надявате се, че няма рецепта за съвършен родител, защото не я знаете, казвате. А какво искате да узнаят читателите ви?

Елисавета: Че всички сме хора, че бъркаме. Искаме нашите читатели да бъдат спокойни, да обичат децата си, да ги прегръщат и да им казват истината.

Красимира: Че ние самите сме обикновени майки, които вече се оглеждат като си разхождат децата да не сгафят нещо, защото ако някой ни разпознае в момента, в който детето ни е легнало на плочките, а ние крещим „Стани, иначе ще те накажа до живот“, да знаете, че това е Елисавета.

Твърдите, че майките (или бащите) в много случаи са самотни. Как така? И че искате да възстановите реалната общност, не само виртуалната…

Елисавета: Майките са самотни, защото животът предопределя да си в първите месеци сам с детето. Но затова и ние сме насреща.

Красимира: Освен това има много истински самотни родители, те имат нужда от компания и приятели, както и да споделят съдбата си с други самотни родители. Изобщо, споделянето е един от главните пътища, по които нашият проект върви.

Елисавета, споделяш, че имаш 3 деца, защото „понякога любовта идва в повече. Какво друго ви идва в повече?

Елисавета: На мен ми идва в повече работата. Наистина. Понякога имам чувството, че ще умра от умора и нежелание да стана сутрин. Добре, че сме си две, иначе съм загинала.

Елисавета, като „фен на книгите от малка“, както съм те чувала да се определяш, препоръчай ни любими заглавия.

Детски или за възрастни?

Ако е за детски книги, с цялото си сърце препоръчвам всичко на Астрид Линдгрен. Не се сещам за нищо по-полезно за психиката от книгите на тази великолепна детска писателка, която вдъхва увереност в децата и ги кара да се чувстват най-смелите герои на света.

Ако е за възрастни, аз обичам много и най-различни книги. В момента бих препоръчала първите неща, които ми дойдат на ум – почти всичко на Лий Чайлд, обичам трилърите с Джак Рийчар премного. От по-сериозните книги ще препоръчам „Пътуване по посока на сянката“ на Яна Букова, всичко на Кундера, всичко на Кормак Макарти. Обичам хиляди книги, много е трудно да кажа така.

Красимира, а ти? Казваш, че работиш в онлайн средата от 16 години, но си от поколението, което още помни колко е хубаво да седне с книга в ръка. Какво четеш в момента? А какво би препрочела?

Аз чета „Когато дойде детето“ на Франсоаз Долто. Ние, в Майко Мила, сме й огромни фенове и обичаме книгите й. А винаги бих препрочела „Стрихнин в супата“ на Удхауз.

След това толкова обнадеждаващо за оцеляващите интервю, няма как да не завършим с музикален поздрав:

А тук може да се насладите на откъс от „Да оцелееш като родител“:

Откъс от “Да оцелееш като родител” и акценти от представянето на книгата (накарало майки, татковци и деца да се превиват от смях)