Романът на Бакман ни убеждава, че  никога не е късно да изживеем нови неща и да започнем живота си от нулата

Когато взех в ръка книгата на Фредрик Бакман „Брит-Мари беше тук” (Изд. „Сиела”), корицата й ми каза, че това е една „нова трогателна история за любовта и шанса да започнем отначало”. Когато затворих последната й страница, първата ми мисъл беше – няма по-точна дума, която да опише тази история, от „трогателна”.

Българската корица на „Брит-Мари беше тук“, дело на художника Дамян Дамянов

Сюжетът

Това е роман, които вниква в детайли в любовта и битовизмите, които й оказват противоречиво въздействие. От една страна, това да познаваш човека до себе си от години, да знаеш точно кои цветя, ястия, филми и дрехи харесва, да бъдете заедно в щастливи и тъжни моменти, го прави по-близък и ценен от който и да е интересен непознат.

Но, както е и в случая на 63-годишната Брит-Мари, прекаленото вглъбяване в света на другия, може да те повлече и един ден може да се събудиш като мечтаеш чужди мечти и живееш чужд живот.

Дългогодишният брак е дал две основни неща на Брит-Мари – сигурност и навик, които заедно са я накарали напълно (и доброволно!) да загуби себе си. За нея света от години преминава през очите на съпруга й – какво би казал, как би реагирал.

В някакъв момент дори се замислих дали разказът на героинята всъщност не ми дава повече информация за него, отколкото за нея. Дори, бих казала, леко ми доскуча, защото в началото героинята е в едно объркано и статично състояние и й е нужно време, за да поеме напред, въпреки решителността си.

Прилежната домакиня е направила първата крачка, наранена от една също толкова банална за любовните страдания причина, и, макар и несигурно, се отправя към своята самостоятелност. С известни колебания тя излиза от своята бетонирана зона на комфорт, за да види колко шарен, динамичен, зареждащ и емоционален е светът, дори и в едно малко градче като Борг. Там, въпреки странностите си, тя успява да намери хора, които да я заобичат, да я предизвикат и да я накарат да преживее редица първи неща в живота.

Послевкусът

Тази книга ме накара да се замисля колко важно е никога да не губим себе си, независимо колко полезни, отдадени и перфектни съпрузи и родители искаме да бъдем и колкото и прекрасни и ценни за живота ни да са тези роли.

Но още по-важно е да знаем, че дори и във въртележката на времето да се предадем и да изгубим мечтите си, винаги можем отново да ги преоткрием, стъпка по стъпка и с помощта на хората, с които животът не спира да ни среща. А Бакман е направил всеки един от героите на Борг толкова пъстър, че няма как да не поискаш да се запознаеш с всеки един от тях… дори и с кучето на госпожа Банк.

„Брит-Мари беше тук”, за да ни даде и мъдри уроци за живота, да ни покаже как се чупят и най-закоравелите виждания и да ни усмихне с красивата си, макар и тъжна, история.

А най-любимото ми изречение от тази история е: „Любовта може да бъде и столица с пет букви, както и капачки на токове, които знаеш кога точно ще се износят”.

Избрани цитати

Трудно е да се каже кога любовта разцъфтява. Един ден просто се събуждаш и тя вече е напъпила. Горе-долу същото е и когато увяхва – изведнъж просто се оказва, че е твърдо късно.

• Хората обичат футбола, защото това е инстинктивна игра. Ако вървиш по улицата и към теб се затъркаля футболна топка, ще я ритнеш. Поради същата причина се влюбваме – просто защото не знаем как да не го правим.
• Всички бракове си имат лоши страни, защото всички хора имат слабости. Всеки, който живее с някого другиго, се научава да се справя с тези слабости по различен начин. Човек може например да гледа на тях като на много тежки мебели и чисто и просто да се научи да чисти около тях. Да поддържа илюзията. Знае, разбира се, че отдолу се натрупва мръсотия, но се научава да прикрива поне дотолкова, че гостите да не я забелязват. Но един ден някой премества въпросната мебел, без да пита, и всичко излиза наяве. Мръсотия и драскотини. Перманентни белези по паркета. Тогава вече е твърде късно.
• Защото животът е нещо повече от обувките, които носим. Повече от личностите, които сме. Животът е взаимност. Частиците в нас, които са в някого другиго.
• Чудесно е да делиш диван с някого, който има познания по география, ако обичаш да решаваш кръстословици. И всъщност никога не е лесно да намериш такъв човек. Не за всекиго любовта е фойерверки. Любовта може да бъде и столица с пет букви, както и капачки на токове, които знаеш кога точно ще се износят.
• Всяка страст е детинска. Банална и наивна. Страстта не се научава, тя е инстинктивна и всепоглъщаща. Преобръща ни. Отнася ни като вълна. Всички човешки чувства са земни, но страстта е космическа. Затова е ценна, не защото ни дава нещо, а защото изисква от нас да рискуваме.

Малко за автора

Фредрик Бакман е журналист, блогър и писател.

Роден е на 2 юни 1981 г. в Швеция. Живее в Стокхолм със съпругата си и двете си деца. Това, че е привърженик на „Манчестър Юнайтед”, е само един от многото му недостатъци.

Познат е с романите си „Човек на име Уве“ и „Баба праща поздрави и се извинява“, които са преведени на над 25 езика.

„Брит-Мари беше тук” е любовна история и обяснение в любов към футбола и местата, където се играе той. Но най-вече – това е разказ за една жена, която цял живот е чакала животът ѝ да започне.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.