Срещнах Юлиян Малинов почти случайно, зад Театър София. Разплаканата ми 4-годишна дъщеря бе отказала да си тръгне след „Питър Пан“ без да е видяла главния герой, в когото вече беше влюбена (ако сте гледали мюзикъла, със сигурност я разбирате). А той нямаше нищо против да направи едно хлапе щастливо.

След като го видях и в „Анна Каренина“, където сменя шест роли, преобличайки се на сцената (със замах, докато хвърля поредното палто и облича поне единия му ръкав, когато то още е във въздуха), нямаше как да не поискам да ви запозная. Ето го и него, в един искрен разговор, изпъстрен с много смях. Представям ви:

Юлиян Малинов (за приятелите си в театъра –  Малинката-номера)

Казваш, че сякаш още в детската градина си разбрал, че искаш да си на сцена – пръв си вдигал ръка, искал си да рецитираш стихотворения пред публика, да участваш в детски пиеси… Разкажи ни тази дълга любовна история – между теб и театъра.

Тя, историята, започна много рано.

Съвсем малък обличах вкъщи стари дрехи, костюми на баща ми, рокли на майка ми… И когато имахме гости, се появявах и играех каквото съм си намислил. Мои текстове.

Като млък много пишех. Например много обичах да хвана буквара и някакви стихчета там да преобразувам с мои думи. Да станат мои стихчета.

После, в детската градина дойдоха хора, които искаха да привлекат деца в техните школи и аз естествено бях първият, който се записа. Започнахме да рецитираме стихотворения, да изнасяме представления.

След това се записах в студията на Ники Априлов в Двореца на децата. Всъщност тогава истински се запалих за театъра. Там си правехме представления. И в „Като лъвовете“ съм участвал.

Там се запознах с Мариан Бачев, с когото сме много близки, с Невена Калудова, която е в нашия театър. Владо Въргала също беше в тази школа, от по-големите, разбира се. И Явор Гърдев  беше от по-големите възпитаници.

По-късно се прехвърлих в школата на Бончо Урумов в Славянска Беседа. Там пък бяха Захари Бахаров, Владо Карамазов… В школата изкарах няколко години преди НАТФИЗ. И така ме приеха.

Не съм имал съмнения, че това е нещото, с което искам да се занимавам. Баща ми е художник, аз съм завършил художествена гимназия и мога да рисувам, но това никога не е било първото нещо, което съм искал да правя. То ми е като хоби.

В сърцето ми винаги е бил театърът!

Вярно ли е, че приятелите в театъра ти казват „Малинката-Номера“? Защо?

Ами защо? (смее се) Защото аз съм човек, който обича смешки. Имам чувство за хумор и обичам да е шегувам с колегите.

Това тръгна още от Стара Загора, където бях на щат 4 години, заедно с целия клас на Пламен Марков випуск 2005. Там почнах да ги правя тези работи.

Сипвах вода в ботушите на колежка, която трябва да излезе на сцената. Представи си – гумени ботуши, те пълни с вода, шляпат… Пяна в шапките… Ей такива неща.

Номера, които разбира се не разклащаха представленията, дори напротив.

Например на моята съпруга Гергана, която играеше руска царица и трябваше да изпие на екс 2 чаши  – естествено вода, аз й сложих истинска водка. Няма да ти казвам какво представление се получи!

Ей такива, много приятни шеги. Тук в Театър София естествено продължих да ги правя. Колегите, мисля, не ми се сърдят, даже се забавляват много.

Юли Малинов и бойните изкуства. Разкажи ни и тази история.

О, много съм запален. Аз тренирам от 5-6 клас. В училище започнах с айкидо. След като завърших гимназията се запалих по вин чун. Това е китайско бойно изкуство, измислено от жена, много ефикасно за самозащита.

Не само заради това го спортувам. То изгражда много добра самодисциплина, а това много ми помага на сцената. Мога добре да си владея тялото, мога да правя неща, дори акробатични, които не всеки може да прави. Много ми помага за дишането, за говора. Имам бързи рефлекси.

Приятно ми е, доставя ми удоволствие…

Моята 4-годишна дъщеря още говори за салтата на Питър Пан – твоят герой в едноименния мюзикъл в Театър София. В една театрална критика прочетох, че: „Танцът-дуел на Юли Малинов и Лора Мутишева е най-красивата сцена в “Сватбата на дребния буржоа”“.Какво всъщност трябва да умее един актьор?

Ако трябва да го формулирам в едно изречение, бих казал, че трябва да умее това, което не всеки човек умее да прави. Трябва да може да танцува, да има култура на движението, да може да говори добре, да пее, не професионално, разбира се, но все пак.

Ето, акробатиката много помага, бойните изкуства също. Имахме представление – „Тримата мускетари“, в което яз играех Рошфор, дясната ръка на Ришельо, и там с Калин Врачански се биехме много изкусно. Беше ефектно.

Колкото повече неща може да прави един актьор, толкова по-добре.

Това лято например се научих да жонглирам. Ей рака, един ден се събудих и си казах „Аз това не го мога, я да пробвам“ и за около 2 часа се научих.

Юлиян Малинов в „Сватбата на дребния буржоа“ (където със сигурност впряга голям брой от уменията си) Снимки: Театър София

Използваш ли новото умение в някое представление?

Сега ще го използвам. В „Малката русалка“.

Хамлет или Питър Пан? Герой, злодей, комедиен образ? За какви роли мечтаеш?

Ще споделя нещо, което скоро казах на мой близък колега. Винаги съм бягал от Хамлет. Обожавам тази пиеса, но пък образът на Хамлет винаги ми се е струвал скучен. Може би, защото в студентските години много се правеха откъси, след това съм гледал и представления и съм се питал Защо толкова искат да го играят този Хамлет? Голяма работа! Ричард III искам да изиграя аз, не искам Хамлет“.

Обаче напоследък – аз работя със студенти, асистент съм на Жоро Новаков в „Любен Гройс“ – правихме няколко откъса от „Хамлет“ и в един момент си казах: „Много искам да изиграя тази роля!“. Явно съм узрял. Или пък още не съм, но вече имам желание да го изиграя.

Питър Пан пък е образ много близък до мен. Аз съм дете. На 35 години, но дете. И си го признавам. Не искам да пораствам.

Затова ми беше много сладка тази роля. А Хамлет е предизвикателство за това дете – Малинката (смее се). Защото там има едни дълбини, които много искам да изкарам. Аз съм много емоционален и чувствителен, не обичам да го показвам, но си мисля, че на тази роля бих дал една моя чувственост.

Юлиян Малинов в любимия, на малки и големи, „Питър Пан“ Снимки: Театър София

В премиерното заглавие от афиша на Тетър София – „Анна Каренина“ имаш цели 6 роли. И как се влиза и излиза от роля толкова често в рамките на само 1 представление?

Забавно е. Като на игра. Той, театърът, е  игра. И в друго представление имам повечко роли – „Министершата“.

Предизвикателство е. Това са различни хора. Персонажи, които с лекота трябва да сменям. Но пък мисля, че ми се отдава. В един миг забравям, че съм селянинът, или Тошкевич, или разказвачът на цялата история и се превръщам в друг.

Това ми доставя удоволствие.

Юлиян Малинов в  някои от ролите си в „Госпожа Министершата“ Снимки: Театър София

Преподаваш също, а в „Анна Каренина“ си и асистент режисьор. Разкажи ни повече за тези по-различни „роли“ в професионалната ти кариера.

Аз преподавам от една година. Жоро Новков ми предложи да му стана асистент. Не бях мислил дотогава за подобна „роля“. Но много ми хареса.

Сверявам си часовника със студентите. Колкото аз им давам, толкова и взимам от тях. „Крада“, защото те са млада, жива кръв и имат своето виждане. Те все пак са поколението след мен.

Много ми е любопитно и много енергия отдавам на преподаването. Но пък и бера плодовете на тази отдаденост – запалих се по режисурата. Оказа се, че имам някакви данни за това нещо и ми се занимава с него.

Режисьор в театъра? В киното? Имаш ли идеи вече?

В киното също бих искал. Аз си снимам. Не професионално, разбира се – късометражки. Имам идеи, имам сценарии, които пиша, но за момента като че ли по ми се иска в театъра да поставя някоя пиеса. Но… имам път да извървя още.

Какво би поставил?

Нека бъде изненада.

Режисираш ли в ежедневието си извън театъра? У дома?

В никакъв случай! Вкъщи сме си забранили с Гери – защото и тя е актриса – да се говори за театър. В малкото време, което имаме един за друг си говорим за децата, за любов, гледаме филми… Много обичаме да гледаме сериали и филми. Да се виждаме просто!

Препоръчай ни филм. Сериал?

Скоро изгледах „Наркос“ – един мексикански сериал, много добре заснет, много ми хареса. „Stranger Things„ също. В момента гледам „Западен свят“ –  препоръчвам и него.

Обичам и разни тъмни, мрачни теми. Скоро тръгна един сериал „Екзорсистът“ – също го следя.

Споделял си, че да си актьор не е лесна професия, а когато и двамата в едно семейство са – става още по-интересно. Как се справяте със съпругата ти – също млада и талантлива актриса, която гледаме в Театъра на българската армия?

Помагаме си. В нашата професия работим е емоция, с някакви чувства и ако човекът до теб не те разбира, е много трудно. Има любовни сцени в театъра, има и по-емоционални. Появява се ревност, ако двама души не се разбират или ако единият например се занимава с друго нещо.

При нас това го няма, не случайно от 12 години сме заедно. Нашата история е много смешна – ние сме от една студия, при Бончо Урумов, след това в един клас в НАТФИЗ, при Пламен Марков, след това в театъра в Стара Загора бяхме заедно 4 години, после в Театъра на армията ни взеха заедно…

Преди да се съберем бяхме много близки приятели, все едно момче с момче. Изведнъж нещо стана и… създадохме семейство. Всъщност животът ни върви заедно. И този знак от съдбата ние не го пренебрегваме.

На какво искаш да научиш децата си? А детската си публика въобще? „Театърът има огромна възпитателна мощ, защото той е не просто за забавление – той кара децата да се замислят, да обичат, да преживяват, да четат повече“, твърдиш.

Трябва нещо да оставим на тези деца. Това е нашата бъдеща публика. Затова в нашия театър в никакъв случай не пренебрегваме детските представления. Затова ги правим с такава любов, такава отдаденост и мисля, че имат добър резултат.

И моите деца, и детската си публика искам да науча да обичат театъра. И да са добри хора. Най-вече на това, което и Толстой казва. Вярата, че човек все пак се ражда добър. В последствие може да тръгне по някакви пътища, но той се ражда добър.

На доброта, на любов!

Юлиян Малинов в красива фотосесия за 50-годишнината на Театър София